Решение № 2458 от 15.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2458 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507491 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4320 от 09.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 44291 по описа на СРС, 170-и състав за 2020 г., е осъдено ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД да заплати на С. Р.

Р. по иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени на 14.09.2017 г. в гр.София от виновно противоправно поведение на водач на лек автомобил "КИА Сеед", рег.№ *******, по застраховка гражданска отговорност, ведно със законната лихва от 15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2051,38 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лв. за периода от 27.10.2017 г. до 15.09.2020 г.. С решението дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 1605,82 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ЗАК "ОЗК-Застраховане" АД, против решението в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над сума в размер от 3000 лв. до пълния присъден размер от 7000 лв., както и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 801,73 лв. до присъдения размер от 2051,38 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части. Въззивникът сочи, че съдът не е определил справедлив размер на застрахователното обезщетение съобразно критериите, възприети в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, не е мотивирал изводите си относно начина на определяне на справедлив размер на обезщетение, като счита, че присъденият размер е прекомерно завишен, като не отговаря нито на икономическата 1 обстановка в страната, нито на присъждани обезщетения в сходни случаи от други съдебни състави. Сочи, че съдът неправилно присъдил законна лихва от 27.10.2017 г. датата, на която е получена претенцията на ищеца, като според въззивника законна лихва следва да се присъди от 27.01.2018 г. - след изтичане на тримесечен срок от подаване на претенцията, предвиден в разпоредбата на чл.497,т.2 от КЗ. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части, като вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени за разликите над посочените от въззивника в жалбата размери до присъдените от първоинстанционния съд.

В законоуставения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба чрез адвокат Х. З.. Излага доводи за правилност на решението, като моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.429,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД. Във въззивното производство не е спорно между страните, а и се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства /протокол от ПТП, заключение на съдебна автотехническа експертиза, свидетелски показания/, че на 14.09.2017 г. в гр.София е осъществено ПТП между МПС "Шкода Октавиа", с рег.№ *******, управлявано от ищеца С. Р. и МПС "КИА Сеед", с рег.№ *******, управлявано от М.Г., като причина за настъпване на ПТП е извършването на маневра "ляв завой" на У-образното кръстовище на ул.

"Проф.Ив.Странски" от водачката на л.а. "КИА Сеед", когато в същия този момент на кръстовището се е движил и приближавал л.а."Шкода Октавия". Водачката на л.а.

"КИА Сеед" при движението си следвало да изчака преминаването на движещия се направо по същата улица л.а."Шкода Октавия" и едва след преминаването му да извърши маневра за завиване наляво към ул."Пъстър свят", което не е сторила, в резултат на което е настъпил челен удар на л.а."Шкода" по неподвижно препятствие завиващия л.а."Киа", разположен с предната си челна част към него в момента на удара, като преди и по време на удара скоростта му е била 40-50 км./ч. Безспорно е във въззивното производство, че липсва противоправно поведение на ищеца, което да е създало предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между "ЗАД "ОЗК Застраховане: АД и М.Г. е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил "КИА Сеед", с рег.№ ******* към датата на процесното ПТП.

Единствените спорни въпроси в настоящото производство, по които въззивната инстанция дължи произнасяне, са досежно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и от кой момент следва да се присъди 2 законна лихва върху дължимото обезщетение.

По отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди:

От заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира предвид неговата обоснованост и логичност, което е изготвено след запознаване с медицинската документация и извършен личен преглед на ищеца от страна на вещото лице, се установява, че вследствие на рязкото спиране на автомобила, ищецът ударил главата си в облегалката на седалката, като бил с обезопасителен колан. Не е имал загуба на съзнание, припадъци, видими охлузвания и наранявания по тялото. На следващия ден след процесното събитие се почувствал зле, с главоболие предимно тилно, замаяност, гадене и повръщане, болки в шийно-раменната област, поради което бил прегледан. На 20.09.2017 г. била проведена консултация с невролог, който препоръчал образно изследване - МРТ на глава. Неразположението му след инцидента продължило интензивно няколко дни, след което е намаляло, като до 2-3 седмици се чувствал добре и без оплаквания, като към настоящия момент нямал никакви оплаквания. Вещото лице е заключило, че ищецът е получил леко мозъчно сътресение, контузия на главата в тилната област и шийна радикулопатия, без други наранявания и усложнения, като оплакванията непосредствено след инцидента са в контекста на т.нар. "камшичен удар" - главоболие, болки в шийно-раменната област и замаяност, преходно изтръпване на ръцете, които оплаквания са отшумели бързо - за по-малко от месец по предоставени от ищеца данни, като и до изготвяне на заключението ищецът нямал никакви оплаквания, свързани с инцидента. Била назначена терапия с Фезам, Бевит форте и Темпалгин. В съдебно заседание сочи, че е проведено ЯМР на глава на ищеца, като не са установени увреждания на мозъка.

От показанията на свидетелката В., която е във фактическо съжителство с ищеца, се установява, че след инцидента потърсил медицинска помощ, защото не се чувствал добре – повръщал, дразнел го високия шум от телевизора и осветлението, имал световъртеж, като състоянието му продължило повече от седмица, в което време отсъствал от работа. Месец, месец и половина отказвал да шофира, като след това видимо било променено шофирането му. Когато била с него у дома, му помагала да се изправи, носела му вода.

Съгласно чл.172 от ГПК показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Нормативната уредба изисква завишено внимание от страна на съда при оценката на достоверността на показанията на определени лица, които се намират в близки отношения със страната, като същите следва да бъдат подложени на посериозен анализ. Това не означава, че показанията на такава категория свидетели нямат никаква доказателствена стойност и следва автоматично да се изключат, в противен случай законодателят щеше да въведе абсолютна забрана за свидетелстването на определена група субекти. В настоящия случай съдът намира, че показанията на свидетелката, която живее на семейни начала с ищеца, следва да бъдат кредитирани, доколкото същата непосредствено е възприела изпитаните от него притеснения, тревоги и неудобства, както и физическото му състояние след инцидента.

Показанията съдът намира за достоверни, тъй като са вътрешно логични, 3 безпротиворечиви, последователни и не са опровергани от други, събрани по делото доказателства. Единствено в частта, в която свидетелката сочи, че се наложило ищецът да отсъства от работа повече от седмица, съдът реши да не даде вяра на казаното, доколкото не се подкрепя от представената по делото информация от НОИ за липса на издадени болнични листове на ищеца поради временна неработоспособност за периода от 14.09.2017 г. Уточнението от ищеца, направено при прегледа от вещото лице, че не ползвал отпуск за временна неработоспособност, защото бил в разрешен платен отпуск, също остана недоказано по делото.

С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд се приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. В Постановлението са изброени само примерно обстоятелства, отнасящи се до случаите на телесни увреждания, които следва да се отчетат при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като Върховният съд сочи, че съдът сам следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства във всеки случай, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпените неимуществени вреди.

В настоящия случай необосновано първоинстанционният съд е отчел следните обстоятелства, които според него обуславят извод за справедлив размер на обезщетение в размер на 7000 лв., а именно - възстановителен период от около един месец, през който ищецът имал затруднения в битовото си обслужване, изпитаните през този период страдания, изразяващи се в главоболие, повръщане, болки в шийнораменната област, замаяност, изтръпване на ръцете, както и че от здрав физически човек в активна работоспособна възраст се превърнал в такъв, който трябвало да промени начина си на живот в периода на възстановителния процес. В случая безспорно се установява по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза и основно въз основа на предоставената от самия ищец информация, че възстановителният процес е бил около 2-3 седмици, а не месец, както е приел първоинстанционният съд, както и че само в рамките на няколко дни е продължило интензивно неразположението, изразяващо се в главоболие, болки, повръщане, замаяност, изтръпване на ръцете, като след това е намаляло и до 2-3 седмици е изчезнало напълно. Първоинстанционният съд не е обосновал приетата от него необходимост от промени в начина на живот на ищеца, като не е изяснил какъв е бил начинът на живота на ищеца преди инцидента и как се е променил същият след това, такива данни не се извличат и от приетите по делото доказателства.

Въззивният съд намира, че отчитайки характера и степента на претърпените болки и страдания от ищеца - леко мозъчно сътресение, контузия на главата в тилната област и шийна радикулопатия, главоболие, болки в шийно-раменната област и замаяност, преходно изтръпване на ръцете, които оплаквания са били интензивни само в рамките на няколко дни след инцидента и са отшумели напълно за по-малко от месец, липсата на трайни физически последици, вследствие на причинените увреждания, младата възраст на ищеца - 30 години, която е допринесла за по-бързото му възстановяване, обичайните емоционално-негативни преживявания по време на възстановителния период, които също са отшумели за по-малко от месец, проявленията в психичното състояние на ищеца, изразяващи се в отказ да шофира в рамките на месец,месец и половина след инцидента, които са напълно обичайни при подобен начин на причиняване на увреждания, липсата на установени по делото попродължителни или трайни негативни изменения в психичното му състояние, 4 справедливият размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди възлиза на 3000 лв., като съдът не може да приеме по-нисък размер на обезщетение, доколкото самият ответник е направил признание, че счита този размер на обезщетение за справедлив и съответно дължим. Съдът, определяйки размера на обезщетение, съобрази и икономическите условия в страната към датата на увреждането, като взе предвид размера на минималната работна заплата - 460 лв., както и данните от НСИ за ниските инфлационни процеси за 2017 г. в размер на 2,1 % спрямо предхождащата увреждането година - 2016 г.