Присъда № 18 от 01.10.2024, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 18/01.10.2024 Г. ПО НЧХД № 171/2024 ГОД.

ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по тъжба на И. М. Д. от ***, с която e обвинила лицeто И. Л. Ц. от ***, в това, че на 26.04.2024 год. в гр.Кубрат, нанесъл побой, в резултат на който й причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата – престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.

За претърпените вреди от престъплението, претендира на основание чл.84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.04.2024 год. до окончателното изплащане, 40.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, като претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението така, както е било възведено с тъжбата, както и гражданския иск за неимуществени вреди. Пледира подсъдимият да бъде признат виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му наложи предвиденото за това наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск за неимуществени и имуществени вреди в пълен размер.

Подсъдимият И. Л. Ц. при редовност в призоваването, не се явява и не ангажира становище по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Назначеният му служебно от съда защитник пледира за отхвърляне на тъжбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.И. Л. Ц. е ***, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен.

Тъжителката живее заедно със сина си А. и родителите си в ***.

Подсъдимият И. Л. Ц. живее със своята майка в ***.

През месец януари 2023 г. тъжителката и подсъдимият се запознали чрез онлайн социалната мрежа фейсбук и започнали да общуват основно по вайбър предвид голямото разстояние между населените места, в които обичайно пребивавали.

Впоследствие тъжителката посетила няколко пъти дома на подсъдимия, а той – дома, в който Д. живеела заедно с родителите и сина си в гр. Кубрат. И така започнала връзката между двамата.

На 26.04.2024 г. Ц. и тъжителката посетили гр. Разград, от където купили торта за рождения ден на сина й. На връщане към гр. Кубрат между двамата възникнал скандал, тъй като Д. отказала да тръгне заедно с Ц. към родното му място.

Когато пристигнали пред дома на тъжителката и слезли от автомобила 1 св. Т. – майка на Д., възприела, че дъщеря й и подсъдимия се карат на висок глас. Свидетелката била в кухнята, а дъщеря й и Ц. влезли в спалнята, вратата на която останала отворена, а в коридора бил синът й.

Изведнъж както разговаряли на висок тон, подсъдимият ударил шамари на Д., след което я хванал за шията, дръпнал за косата и я повалил на земята.

Тъжителката се развикала за помощ, при което в стаята влязла майка й и заварила подсъдимия да налага дъщеря й. Свидетелката потърсила сметка от Ц. защо тормози И.. На въпроса му защо се намесва, свидетелката отговорила, че е стопанката на дома и майка на И..

Тъжителката позвънила на тел.112, а Ц. събрал багажа си и напуснал дома на приятелката си.

На място в дома на Д. пристигнали полицейски служители от РУ – Кубрат, които снели сведения от пострадалата, придружили я до ЦСМП в гр.

Кубрат, където била прегледана. Полицейските служители съдействали на пострадалата да подаде молба за защита по ЗЗДН в Районен съд – Кубрат.

На 29.04.2024 г. пострадалата била освидетелствана от съдебен лекар д-р В., която издала СМУ № 40/2024 г., в което описала обективните находки установени при прегледа.

По доказателствата:

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалата И. М. Д. е получила следните телесни увреждания: кръвонасядания по долна челюст от двете страни, лява странична област на шията, върху лявата лопатка, поясната област и седалището, лява подбедрица и гърба на същото ходило; охлузване под глезенната линия на левия крак. По своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания и анамнезата за отделяне на ясна кръв от устна кухина и болка при преглъщане обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Травмите с характер на кръвонасядания са причинени от удар/и с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, като в областта на седалището – вероятно с удължена форма и сравнително малко напречно сечение, а в лява странична област на шията – от упражнен натиск/стискане с пръсти на ръката.

Охлузването се дължи тангенциално действие на твърд тъп/тъпоръбест предмет. Оздравителният период за видимите наранявания е около две седмици.

Изготвената СМЕ-а като неоспорена от страните, компетентно извършена и обоснована се възприема от съда изцяло.

По инициатива на тъжителката са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелката Т. описва как първоначално вербалния спор прераснал в побой, който нанесъл Ц. на дъщеря й. Свидетелката е възприела виковете за помощ на Д. и я заварила повалена на земята. Въпреки родствените отношения на тъжителката със свидетелката, съдът дава вяра на изложените от нея факти, тъй като те се подкрепят от заключението на СМЕ.

2

Последното е изготвено въз основа на обективните находки при медицинското освидетелстване на пострадалата Д., поради което се кредитират от съда.

Както посочва експертът д-р Д. В. описаните увреждания при прегледа на И.

Д. са причинени от удар/и с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, като в областта на седалището – вероятно с удължена форма и сравнително малко напречно сечение, а в лява странична област на шията – от упражнен натиск/стискане с пръсти на ръката. Охлузването се дължи тангенциално действие на твърд тъп/тъпоръбест предмет. Описания от вещото лице механизъм на причиняване на телесните увреждания несъмнено сочи, че действително на 26.04.2024 г. на пострадалата Д. са причинени описаните множество телесни увреждания, както и категорично установява падането на пострадалата на земята. Ето защо съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка.

Показанията на свидетелката Т. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са логични и последователни, и кореспондират с писмените доказателства – СМУ и СМЕ.

Предвид това, съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият И. Л. Ц. е автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал. 1 от НК.

Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие – показания на посочената свидетелка, обективните находки в медицинското освидетелстване, фиш за оказана спешна помощ и съдебномедицинската експертиза съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимият И. Л. Ц. е автор на инкриминираното деяние по чл.130, ал. 1 от НК, за което е обвинен с тъжбата.

От правна страна:

Установи се, че подсъдимият И. Л. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК - на инкриминираната дата - 26.04.2024 г. в гр. Кубрат Разградска област, е причинил лека телесна повреда на И. М. Д., довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подсъдимият е нанесъл удари с шамари, стиснал за шията, дръпнал за косата, след което повалил на земята пострадалата, след което продължил да й нанася удари с ръце, и така е причинил телесни увреждания на тъжителката И.

М. Д. – кръвонасядания по долна челюст от двете страни, лява странична област на шията, върху лявата лопатка, поясната област и седалището, лява подбедрица и гърба на същото ходило; охлузване под глезенната линия на левия крак. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Действал е при евентуален умисъл – предвиждал е, че в следствие на ударите ще настъпят конкретните увреждания, но се отнесъл с безразличие към това, преследвайки друга цел – саморазправа с пострадалата.

3

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс. И. Л. Ц. за виновен в извършване на престъплението по чл.130, ал. 1 от НК и предвид наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК (за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият е неосъждан, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.375 и сл. от НПК, но е реабилитиран, с деянието не са причинени имуществени вреди и не е бил в пияно състояние) и императивната разпоредба за приложението му, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимият ще преосмисли постъпката си и ще го мотивира за в бъдеще да избира установени от правовия ред методи за разрешаване на конфликти.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Гражданският иск в размер на 3 000.00, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, е доказан по своето основание.

Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е понесъл. Съдът като отчита тежестта на уврежданията (всъщност са причинени няколко телесни увреждания), понесените болки и страдания, предвид естеството им и здравословното състояние и възрастта на тъжителката, намира, че за репариране на понесените неимуществени вреди подсъдимият й дължи обезщетение в размер на 1 000.00 лева. В останалата част над уважения размер до 3 000.00 лева претенцията е недоказана и следва да се отхвърли.

Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е основателно и следва да се уважи, считано от датата на увреждането.

Претенцията за обезщетение на имуществени вреди е също основателна и доказана. Видно от представените писмени доказателства, че във връзка с освидетелстването й от съдебен лекар Д. е заплатила (л.87 от делото) такса за издаване на удостоверение в размер на 40 лева, поради което следва да й се присъди обезщетение в този размер.

Искането за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да се уважи в размера на 1312.00 лева, от които 12.00 лева – държавна такса, 4

500.00 лева възнаграждение за извършена СМЕ и 800.00 лева – адвокатски хонорар.

Подсъдимият И. Л. Ц. следва да заплати и по сметка на Районен съд – Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Съдия-докладчик:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 18 гр. Кубрат, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело частен характер № 20243320200171 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Л. Ц. – роден ***, с българско гражданство, с постоянен адрес в ***, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.04.2024 г. в *** около 13:00 часа е причинил лека телесна повреда на И. М. Д. от град Кубрат, обл. Разград, изразяваща се в кръвонасядания по долната челюст от двете страни, лява странична област на шията върху лявата лопатка, поясната област и седалището, лява подбедрица и гърба на същото ходило; охлузване под глезенната линия на левия крак, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 (хиляда) лева.