Акт от 30.05.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№778

Гр. Перник, 30.05.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09167/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу В.Н.Ч. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 7 187,49 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от 19.09.2011 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 896,45 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.11.2011 г. до 27.06.2013 г., сумата от 964,49 лв. – наказателна лихва, от която: 225,72 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 05.11.2011 г. до 20.02.2014 г. и сумата от 738,77 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 28.06.2013 г. до 20.02.2014 г. за които суми по ч. гр. дело

№ ***г. по описа на Районен съд –

Перник са издадени Заповед № 1092 от 24.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.

2, вр. чл. 9 ЗПК, чл.

92 ЗЗД за заплащане на същите суми.

Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД твърди, че между търговската банка, в качеството ѝ на заемодател и ответника В.Н.Ч., в качеството му на заемополучател бил сключен Договор за потребителски кредит от 19.09.2011 г., по силата на който на ответника бил отпуснат потребителски кредит в размер на сумата от 7 231 лв., която сума била напълно усвоена от Ч. на 19.09.2011 г.

Същият следвало да върне заемната сума, заедно с възнаградителна лихва в размер на 8,50 % за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, в случая 19.09.2011г., след което дължимата лихва е в размер на 3-месечен Sofibor плюс 5,50 пункта надбавка годишно. Уговореният краен срок за връщане на кредита бил 05.09.2021 г. Съгласно клаузите на договора, при забава в плащането на погасителна вноска заемополучателя дължи наказателна лихва за забава – неустойка, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителната лихва се добавят 10 пункта годишно. За първите 12 месеца от срока на погасяване кредитът следвало да бъде погасяван на равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 89,65 лв., след което на още 108 равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2012 г. до 05.09.2021 г.

Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни вноски с падежни дати от 05.11.2011 г. до 05.06.2013 г., което представлява случай на неизпълнение на договора. Предвид това и на основание чл. 9.2 от процесния договор, ищецът обявил всички суми за предсрочно и незабавно изискуеми.

Ответникът Ч., в качеството си на заемополучател бил уведомен за това с писмо № ИЗХ-001-47401 от 28.06.2013 г.

Отбелязва се, че предвид уговорената предсрочна изискуемост на задължението, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси. Счита за дължима и претендира и законната лихва за периода от 21.02.2014 г. до изплащане на вземането. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на главните установителни искове, а в случай, че съдът приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с получаването на препис от настоящата искова молба за уважаване на евентуално предявените осъдителни искове за същите вземания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.Н.Ч. не е подал писмен отговор. В производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник същият не е депозирал писмено възражение с изложени доводи по същество, като препис от заповедта за незабавно изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството ѝ на кредитор и ответника В.Н.Ч., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит от 19.09.2011 г., по силата на който на ответника била предоставена в кредит паричната сума от 7 231 лв. за потребителски нужди, срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната сума заедно с договорна лихва с краен срок за погасяване 05.09.2021 г. В клаузата на чл. 3 от договора е предвидено, че търговската банка отпуска сумата по кредита еднократно чрез превод по сметка на кредитополучателя, открита при ищеца.

Предвидено е в клаузите на чл. 4.1 – чл. 4. 4 от договора задължение на ответника, като кредитополучател, да заплаща възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент от 8,50 % за първите 12 месеца, считано от усвояване на кредита и с променлив лихвен процент за останалия период. Изяснява се, че тази част от лихвата се изчислява като сбор от 3-месечния Sofibor към 05.09.2012 г. + 5,50 пункта надбавка годишно, като общата дължима сума, изчислена към датата на подписване на договора възлиза на 11 687,28 лв.

Установено е, при промяна на лихвен процент след първите 12 месеца кредиторът да изготвя нов погасителен план за дължимите анюитетни вноски, който да предостави на кредитополучателя. От клаузите на чл. 5 се установява, че кредитът ще бъде погасяван през първите 12 месеца на 12 месечни анюитетни вноски всяка в размер от по 89,65 лв., дължими на 5-то число на месеца, считано от 05.10.2011 г. до 05.09.2012 г., включваща главница и лихва съгласно погасителен план, неразделна част от договора. За останалия период – до 05.09.2021 г. кредитът ще бъде погасяван на 108 равни месечни анюитетни вноски, дължими до 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2012 г. съгласно актуализиран погасителен план, изготвен при условията на чл. 4.4 от договора. Уговорено е в клаузата на чл. 5.5 сумите по кредита да се издължават по нарочна сметка, по която кредитополучателят следва да осигурява ежемесечно необходимите средства. Изяснява се, че в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита ответникът Ч. дължи на търговската банка обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на задължението – арг. чл. 4.6 от договора. Съгласно чл. 5.3 от договора ответникът се задължава във връзка с изпълнение на задълженията си по договора да открие и поддържа разплащателна сметка в банката – кредитор за което, както и в случай на преводи същият дължи такси и комисионни съгласно нарочна тарифа на ищеца.

В клаузата на чл. 8 от договора са изброени случаи на неизпълнение, сред които е и просрочването от страна на кредитополучателя на която и да е вноска/част от нея с повече от 45 дни, което е основание съгласно чл.

9.2 „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД да обяви едностранно, с писмено предизвестие до ответника, всички непогасени суми по договора за предсрочно и незабавно изискуеми.

По делото е прието /в заверен препис/ уведомително писмо с изх. № ИЗХ-001-47401/28.05.2013 г. от ищеца „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, адресирано до ответника В.Ч., в качеството му на кредитополучател по договора за банков кредит от 19.09.2011 г., с което последният се уведомява, че поради неплащане на месечните вноски през периода от 06.11.2011 г. до 28.05.2013 г., което представлява случай на неизпълнение по договора, търговската банка обявява всички дължими суми по договора за предсрочно изискуеми, чийто размер към датата на писмото възлиза на сумата от 8

122,55 лв., от която 7 187,49 лв. – главница и 935,06 лв. лихва. Писмото е изпратено на адреса на ответника, посочен като постоянен и настоящ адрес по договора за кредит. Видно от приложената от ищеца разписка, на 28.06.2013 г. е удостоверено, че получателят отсъства от адреса.

От изслушаното и прието по делото заключение по съдебно – икономическата експертиза се установява, че сумата по процесния договор от 19.09.2011 г. в размер от 7 231 лв., отпусната под формата на потребителски кредит на ответника, е била усвоена на 19.09.2011 г. Изяснява се, че кредитополучателят е погасил изцяло задълженията си по първата погасителна вноска и частично по втората погасителна вноска с падеж на 05.11.2011 г. с общ размер на платената сума от 121,78 лв., с която са погасени 43,51 лв. главница и 78,27 лв. лихва.

Отразено е, а и при изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че лихвеният процент към датата на сключване на договора е бил 9,17 % и така са направени изчисленията за договорната лихва в погасителния план, изготвен към датата на сключването му, но в случая е прилаган по-нисък процент от договорения. До 12-та погасителна вноска лихвеният процент е бил 8,50 %, след което от 13-та вноска до 16-та вноска, включително, е прилагана лихва от 7,115 %, а от 17-та вноска до края – лихва от 7,25 %. Експертът уточнява, че в погасителния план към датата на сключване на договора са включени като дължими такси и комисионни, но такива не са били погасявани, а и търговската банка не ги претендира. Непогасената главница към датата на подаване на заявлението – 24.02.2014 г. възлиза на сумата от 7 187,49 лв., от която 841,31 лв. редовно изискуема /до 21 вноска с падеж на 28.06.2013 г./ и 6 346,18 лв. предсрочно изискуема – по погасителни вноски от № 22 до № 120 с падеж след 28.06.2013 г. Към момента на депозиране на заявлението размерът на възнаграидителната лихва, начислена от ищеца и неплатена от ответника, възлиза на сумата от 896,45 лв., от която 865,13 лв. – редовно изискуема до 21 погасителна вноска и 31,32 лв. предсрочно изискуема за периода от 05.06.2013 г. до 27.06.2013 г. Отразено е, че съгласно уговореното в т. 4.6 от договора било начислено като дължимо обезщетение за забава под формата на наказателна надбавка към лихвата в размер от 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата, чийто размер към депозиране на заявлението възлиза на сумата от 964,49 лв., от които 225,72 лв. лихва за забава за погасителни вноски с настъпил падеж към 28.06.2013 г. и 738,77 лв. предсрочно изискуема. В експертизата са посочени и размерите на дължимите главница, възнаградителна и наказателна лихва в случай, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е считано от получаване на исковата молба и книжата към нея от ответника – 14.01.2019 г.

Изяснено е, че към тази дата непогасената главница отново възлиза на сумата от 7 187,49 лв., от която 4 682,14 лв. по падежирали вноски /до 88 вноска с падеж на 05.01.2019 г./ и 2 505,35 лв. предсрочно изискуема главница; възнаградителна лихва в от 2850,24 лв., от която 2 845,27 лв. по падежирали вноски и 4,97 лв. предсрочно изискуема по погасителни вноски с ненастъпил падеж – от 05.01.2019 г. до 13.01.2019 г.; наказателна лихва към 14.01.2019 г. 2 723,35 лв., от които 2 712,25 лв. лихва за забава върху главница по вноски с настъпил падеж и 11,10 лв. лихва за забава върху предсрочно изискуема главница. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и изискани допълнително от ищцовото дружество, като е останало и неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.