Решение № 294 от 27.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 371/2025
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 27.11.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223а · Търговски закон
- чл. 229 · Търговски закон
- чл. 229, т. 1 и т. 2 · Търговски закон
- чл. 229, т. 2 · Търговски закон
- чл. 231, ал.1 · Търговски закон
- чл. 233, ал.4 · Търговски закон
- чл.240, ал.2 · Търговски закон
- чл. 240а · Търговски закон
- чл. 244, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал.1 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 294
*****, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г. Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000371 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 14804/23.05.2025г. на „Строителен и технически флот” АД- *****, ЕИК 103328302, представлявано по пълномощие от адв. С. Т. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 14861/23.05.2025г. на Ф. К. Ч. от *****, подадена чрез адв. Г. А. от ВАК, срещу решение № 182/02.05.2025г., постановено по т. д. № 543/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, с което, с първата част от диспозитива са отхвърлени предявени от Ф. К. Ч. срещу „Строителен и технически флот ” АД конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички решения на Общото събрание на акционери, проведено на 30.09.2024г., а в условие на евентуалност- за отмяна на решенията по т. 7 /за назначаване на И.
Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО за 2023г./, и т. 8. /за приемане за сведение доклад на изпълнителния директор с информация за състоянието на дружеството/, и с втората част от диспозитива са отменени като незаконосъобразни, на основание чл. 74 от ТЗ, решения, взети на проведено на 30.09.2024г. общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот ” АД, по т. 5 - за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета 1 на директорите за дейността им през 2023г. и по т. 9- решение по тази точка да не се гласува, като незаконосъобразни.
Въззивна жалба вх. № 14804/23.05.2025г. на „Строителен и технически флот ” АД е насочена срещу решението в частта, с която са уважени исковете на Ф. К. Ч. за отмяна на решения, взети на проведено на 30.09.2024г. общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот ” АД, по т. 5 и по т. 9 от дневния ред.
С въззивна жалба вх. № 14861/23.05.2025г. се атакува решението в частта, с която са отхвърлени предявени от Ф. К. Ч. срещу „Строителен и технически флот ” АД конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички решения на Общото събрание на акционери, проведено на 30.09.2024г.
Въззивникът „Строителен и технически флот” АД не е доволен от решението в частта за уважаване на исковете с правно основание чл. 74 ТЗ относно взети решения на ОСА на дружеството от 30. 09 2024 г. по т. 5 и т. 9 от дневния ред, с оплаквания за неправилност в тази част поради постановяването му при противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, се излагат съображения за неправилно приложение нормата на чл. 229, т. 2 ТЗ, с позоваване на съдебната практика на ВКС. Въззивникът излага подробни съображения по отношение допустимостта, легитимацията и основателността на иска по чл. 240а ТЗ, като специален иск на малцинството срещу злоупотреби на управляващото мнозинство. Твърди, че ОСА не е допуснало нарушение на разпоредбите на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ при вземането на решенията, доколкото нито решението по т. 5, нито това по т. 9 попадат в тези хипотези. Оплакванията за необоснованост се основават с твърденията, че съдът неправилно е приел за незаконосъобразно решението по т. 9 по съображения за незаконосъобразност на решението по т. 5 поради допуснати нарушения на чл. 229, т. 2 ТЗ, тъй като ОСА е взело решение да не гласува по тази точка, респ. липсва гласуване по същество и съдът е следвало да извърши преценка на законосъобразността именно на това решение. Излага се, че в случая процесното предложение за решение е формулирано бланкетно, поради което не съдържа информация за това за кое действие и/или бездействие и в кой период, както и за какви причинени от това вреди на 2 дружеството ОСА трябва да се вземе решение за предявяване или отказ да предяви иск срещу членовете на СД. В заключение, въззивникът- ответник счита, че дори и да се приложи разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ, по отношение на акционера С.С., чрез приспадането на притежаваните от него акции, отново е налице мнозинство при вземането на решението за освобождаването му от отговорност като член на СД. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционното решение в съответните, атакувани от него части и да отхвърли исковете за отмяна на взетите по т. 5 и т. 9 от дневния ред решения на ОСА на дружеството, проведено на 30.09.2024г. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.
Насрещната страна Ф. К. Ч., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, представя писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Твърди се, че липсват допуснати от съда нарушения, както на процесуалния закон, така и на материалноправна норма, като съдът правилно е приел, че е налице нарушение разпоредбата на чл. 229 ТЗ и съдържащата се в нея забрана за упражняване на глас при конфликт на интереси. Възразява се срещу основателността на оплакванията на въззивника, свързани с гласуването на С.С.- члена на СД. Искането е за оставяне на въззивната жалба на насрещната страна без уважение и присъждане на съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция.
С въззивна жалба вх. № 14861/23.05.2025г. на Ф. К. Ч., който е с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство, представляван от адв. Г. А. от ВАК, решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника предпочитан иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на ОСА, проведено на 30.09.2024г., поради процесуална незаконосъобразност- нищожност на решението на СД за свикване на Общо събрание. Счита решението в тази част за неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, както и с практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК. На първо място, се сочи, че решението за свикване на процесното ОСА, прието с решение на СД, който е с намален състав от двама члена, е нищожно като взето извън пределите на определената от закона компетентност. Релевират се доводи, че Съветът на директорите на ответното дружество повече от пет години е с намален членски състав под 3 законоустановения минимум; респ. незаконното свикване на ОСА предпоставя процесуалната незаконосъобразност на приетите от него решения, поради което те подлежат на отмяна при предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ конститутивен иск. Въззивникът се позовава на липса на доказателства М. или П. да са били редовно поканени за ОС, на което се твърди, че е прието решението за свикване на ОСА и е подписан протокол от Д. и С. като членове на СД, приемани като управляващо мнозинство, а този въпрос не бил повдиган по делото и обследван от съда. Излага се също, че обжалваното решение не е съобразено със съдебната практиката на ВКС, обективирана в решение № 74/17.06.2024г. по т. д. № 1497/2023г. на 2-ро т.о. на ВКС, както и със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което да се уважи предпочитаният иск по чл. 74 ТЗ касателно отмяна на всички решения на проведеното на 30.09.2024г. ОСА на ответното дружество поради процесуална незаконосъобразност, като основателен и доказан, с присъждане на дължимите съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Постъпил е своевременно писмен отговор от „Строителен и технически флот“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба на ищеца, с подробно изложени съображения и доводи. Възразява се срещу твърденията за незаконност на органа, свикал процесното събрание, и се оспорват оплакванията, свързани с процедурни нарушения при свикване на ОСА.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалното качество на въззивниците в първоинстанционното производство и са процесуално допустими.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
В проведеното в тази инстанция
4 открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат жалбите и отговорите.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от Ф. К. Ч. от ***** срещу „Строителен и технически флот“ АД- *****, за отмяна на всички решения на Общото събрание на акционери, проведено на 30.09.2024г., основано на твърдения за процедурно нарушение, водещо до процесуална незаконосъобразност на всички решения. В исковата молба се излага, че считано от 17.11.2022г.
Съветът на директорите на „СТФ“ АД е с непопълнен членски състав, респ. формиран е само от двама члена, а съгласно императивната разпоредба на чл.
244, ал. 1 ТЗ членският състав на СД на АД следва да се състои минимум от три лица, за да може да формира правно валидно воля и да управлява и представлява дружеството. Релевира се довод, че всички решения на СД, функциониращ с членски състав под установения от закона минимум са нищожни, по аргумент от чл. 244, ал. 1 ТЗ, в това число и приетото от „т. нар. съвет на директорите“ решение от 05.08.2024г. за свикване на ОСА на 30.09.2024г. Според ищеца атакуваното ОС на акционерите е проведено при процедурно нарушение, тъй като решението за свикването му е нищожно като взето от несъществуващ орган, а в резултат на това всички взети решения на това събрание се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени от съда.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на предпочитания иск за отмяна на всички решения ОСА с посочено основание - нарушение на процедурата по свикването му, са предявени четири обективно съединени конститутивни иска също с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решението по т. 5 от дневния ред- за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2023г., по т. 7- за назначаване на И. Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО за 2023г., по т. 8- за приемане за сведение доклад на изпълнителния директор с информация за състоянието на дружеството, и по т. 9- решение по т. 9 да не се гласува.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията по т. 7 /за назначаване на И. Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО за 2023г./, и т. 8. /за приемане за сведение доклад на изпълнителния директор с 5 информация за състоянието на дружеството/, на основания, различни от това по предпочитания иск.
Решението на ОС на акционерите от 30.09.2024г. по т. 5 от дневния ред, се атакува с твърдения за незаконосъобразно участие и формиране на мнозинство с гласовете на акционерите Д. и С., които са и членове на Съвета на директорите. Ищецът се позовава на нарушение на нормата на чл. 229 ТЗ, според която правото на глас за акционер или негов представител отпада в случаите, когато се цели предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството.
Искът за отмяната на решението по т. 9 от дневния ред е основан на твърдения за процесуална незаконосъобразност, тъй като според ищеца недопускането до гласуване на точка от дневния ред по същество съставлява промяна на дневния ред и лишава акционерите от право на глас.
Ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковете. Основателността на предпочитания иск се оспорва с твърденията, че Съвета на директорите се състои от трима члена, както съобразно вписването в ТР, така и в отношенията между акционерите помежду им и между тях и дружеството, с оглед избора на трети член преди свикването на процесното ОСА. Конкретно се сочи, че с определение № 1758/09.07.2020г. по ч. т. д. № 914/2020г. на ВОС, вписването по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на избрания през 2020г. Съвет на директорите е било спряно до приключване на производството по т. д. № 913/2020г. на ВОС. След приключване на делото не са предприети действия за заявяване за вписване на решението за избор на членове на СД, взети на ОСА от 26.06.2020г. поради опасения, че докато не се избере нов трети член, СД би останал с членски състав на управителния му орган от двама члена, което е под законоустановения минимум; това би могло да доведе до прекратяване по иск на прокурора на акционерното дружество, осъществяващо пълноценна стопанска дейност, а това не се желае нито от акционерите, нито от работниците и служителите на предприятието. На следващо място, се твърди, че решение за избор на трети член на Съвета на директорите е било взето на извънредно Общо събрание на акционерите, проведено на 28.05.2024г., като законността на това събрание отново е атакувана от Ф. Ч. с твърдения, че ОСА е свикано от незаконен състав, състоящ се от двама члена. С това, според ответника, се създава казус от 6 категорията на „параграф 22“, при която, от една страна акционерът Ч. твърди, че съставът на СД е спаднал под законоустановения минимум, а от друга страна атакува всяко решение на ОСА за попълване състава на СД именно с довода, че е свикано от незаконен орган.