Решение № 3205 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3205 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100113000 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата К. С. твърди, че на 13.08.2020 г. в гр. София, на бул. „Пенчо Славейков“ претърпяла инцидент, при който при преминаване пред подлез и след стъпване на метална решетка в него, попаднала на участък с надигнати, неравни и неукрепени плочки, които не били обозначени, в резултат на което се спънала, политнала и паднала. Твърди, че в резултат от падането получила счупване на метатарзална кост на лявото стъпало, което довело и до претърпените от нея неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, включително до нарушаване на нормалния начин на живот. Ищцата твърди, че доколкото подлезът, където е настъпил инцидентът, е общинска собственост, Столична община е отговорна за поддържането му, поради което иска ответникът Столична община да заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски по делото.

Ответникът Столична община оспорва предявени иск по изложените в представеното по делото становище съображения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От представената по делото епикриза с изх. № 22334/2020 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, се установява, че ищцата К. С. е постъпила на лечение в Клиниката по Ортопедия и травматология на 13.08.2020 г. В анамнезата на пациентката е отбелязано, че същата е паднала на метална решетка. При извършения преглед е установено, че пациентката е получила – счупване на метатарзалната кост – закрито, по повод на което е 1 предприето закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, след което на същата е била поставена гипсова шина. Видно от отразеното в епикризата пациентката е била изписана на същия ден.

От показанията на разпитания свидетел М.К. (брат на ищцата), който е непосредствен свидетел очевидец, се установява, че през месец август 2020 г. двамата с ищцата влезли в подлеза до трамвайната спирка до НДК, за да преминат от другата страна. Посочва, че подлезът не е бил осветен и в него е било тъмно, поради което те и двамата внимавали.

Ищцата, която се движела пред свидетеля, внезапно се завъртяла и паднала на най-долното стъпало на стълбите на подлеза. Свидетелят посочва, че там имало разместена решетка и счупена плочка и според него ищцата стъпила точно там. Според свидетеля след случилото се ищцата била в несвяст и не можела да говори изобщо. Впоследствие тя дошла на себе си и казала, че не си чувства краката. Ищцата не можела да ходи, поради което взели такси, с което отишли до „Пирогов“, където се установило, че има счупване, поради което гипсирали крака . Свидетелят сочи, че единият крак на ищцата бил гипсиран, а другият подут. Тя била сама, не можела да ходи, поради което се наложило той да се грижи за нея. Посочва, че повече от половин месец ищцата се движела с проходилка и се налагало често той да бъде до нея, за да помага. Тя била с гипс на крака месец и половина. Посочва, че ищцата е изпитвала болки в крака, особено докато се раздвижи кракът , а впоследствие продължила да изпитва болки при промяна във времето. Към настоящия момент, според свидетеля, ищцата може да ходи самостоятелно и без помощни средства, но при по-продължително ходене се налага да си почива, защото изпитва отново болки в крака. Свидетелят посочва, че след като свалили гипса на ищцата, той започнал да я води на рехабилитация в „Овча купел“. Ищцата посещавала рехабилитационни процедури всеки ден за около една седмица.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото се установява, че вследствие на процесния инцидент, ищцата е получила счупване на втора, трета и четвърта ходилни кости на лявото стъпало, без съществено разместване. Според експертното становище полученото травматично увреждане е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на левия крак за срок по-дълъг от 30 дни. Вещото лице посочва, че при ищцата е било проведено консервативно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. От заключението на експертизата се установява, че при ищцата е извършено закрито наместване на счупванията под повърхностна анестезия и на същата е била поставена гипсова шина. Според вещото лице общият възстановителен период за ищцата е около 2-3 месеца, като тя е претърпяла болки с най-голяма интензивност непосредствено след травмата, след наместването на счупването и поставянето на гипсовата имобилизация, както и в началото на раздвижването. Според становището на експерта, за в бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето ищцата може да се оплаква от известен дискомфорт в мястото на счупването. Заключението на експертизата е, че процесното травматично увреждане би могло да бъде получено при слизане по стълби в подлез, след стъпване на метална решетка и попадане на разбити, с неравна повърхност и необезопасени плочки. Вещото лице посочва, че поради нестабилност на повърхността на терена, ищцата е 2 политнала и паднала от собствен ръст, при което е травмирала лявото си ходило.

В допълнение, при разпита си, вещото лице сочи, че ищцата е на възраст, при която е налице вероятност да има някакви остеопоротични моменти, които обаче в конкретния случай не са констатирани и доказани. Според становището на вещото лице са възможни различни механизми, при които може да настъпи извиване на ходилото и получаването на подобна травма при контакт с терена, включително е налице възможност, след определена възраст при жените да се получи и маршова фрактура, при която при движение, без да има травматичен момент, се получава спонтанна фрактура на костта на базата на остеопоротични изменения, но в конкретния случай не са налице данни за такъв тип фрактура. При извършен личен преглед на ищцата вещото лице е установила, че тя се движи самостоятелно и не са налице данни за усложнения и придружаващи заболявания. Експертът сочи, че лечението при ищцата е било консервативно, което означава, че е лекувана с имобилизация за 45 дни. При извършения контролен преглед на ищцата не са констатирани някакви усложнения или оплаквания, а при липса на такива, имобилизацията се сваля на 45ия ден. Експертът сочи, че от представените фактури се установява, че ищцата е посетила болница в „Овча купел“ и е провела рехабилитационни процедури.

Следователно, от посочените доказателства се установява, че на 13.08.2020 г. при преминаване през подлез в гр. София, ищцата е стъпила върху разместена решетка и счупена плочка на настилката в подлез, в който при това е било тъмно, като в резултат на това е получила травматично увреждане на крака си, както сочи свидетелят в показанията си.

Описаният от свидетеля начин на настъпване на инцидента се подкрепя и от заключението на съдебномедицинската експертиза, според което травматичното увреждане на ищцата би могло да бъде получено по този начин. Същевременно по делото липсват данни за друг начин, по който е настъпило травматичното счупване на костите на ходилото на ищцата, което е установено от представените писмени доказателства (епикризата от болница „Пирогов“, в която ищцата е приета на същата дата). Поради това следва да се приеме, че по делото е установено, че ищцата е претърпяла сочените от нея травматични увреждания вследствие от падане поради стъпване върху разбити и необезопасени плочки в подлез на територията на Столична община.

Мястото, където е настъпил процесният инцидент (подлез), представлява публична общинска собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 7 ЗМСМА подлезите, като съоръжения на транспортната техническа инфраструктура, са собственост на общината и то от категорията на публичната общинска собственост. За общината съществува задължение да поддържа собствеността си, която е предназначена за обслужване на населението – според чл. 11, ал. 1 ЗОС имотите и вещите, които са общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Именно в тази връзка са предоставени и съответни правомощия на общинския съвет, който според чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА приема решения за управлението на общинското имущество и определя правомощията на кмета в тази насока.

В конкретния случай, доколкото са установени неравности на настилката на подлеза, които 3 са от естество да създадат опасност за преминаващите през него лица, лицата, на които е възложено от Столична община да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на подлеза, очевидно не са изпълнили тези дейности с грижата на добрия стопанин. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесното събитие. Поради това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на подлеза – ответникът Столична община, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности.

При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази, че ищцата е получила увреждане, което не е твърде тежко по своето естество, но е причинило трайно затруднение на движенията на крака за период от 45 дни, което безспорно е довело до затруднения в придвижването , както и до редица неудобства от битов и социален характер при обслужването в ежедневието. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в резултат от полученото увреждане, ищцата е изпитвала болки и страдания, които са били с висок интензитет непосредствено след инцидента, след извършеното наместване на счупването и поставянето на гипсовата имобилизация и в началото на раздвижването, след това е търпяла болки с помалък интензитет, а към настоящия момент продължава да изпитва известен дискомфорт в мястото на счупването при промяна във времето и при натоварване. Като съобрази още обстоятелството, че общият възстановителен период при ищцата е продължил около 2-3 месеца, както и че в този период тя се е наложило да провежда и рехабилитационни процедури, както и възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането през 2020 г., когато тя е на 67 години, обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 10 757,07 лв. (5500 евро).

Следва да се посочи, че в представеното по делото становище от ответника за направени възражения, които представляват възражение за принос (съпричиняване) на увреждането от ищцата чрез нейното поведение. Тъй като това възражение е направено след срока за отговор на исковата молба, без да са налице посочени от ответника причини за това, съгласно чл. 133 ГПК то не следва да бъде разглеждано.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 5 500 евро (10 757,07 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва за забава от деня на увреждането. Поради това основателната е и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на настъпване на увреждането 13.08.2020 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски по делото, които съобразно уважената част от иска възлизат на 124,12 лв. (63,46 евро). Видно от представения договор за правна защита и 4 съдействие, ищцата не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Поради това съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 537,85 лв. (275 евро), което е съответно на уважената част от иска. На ответника също следва да се присъдят разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които възлизат на 293,13 лв. (149,87 евро). Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата 430,28 лв. (220 евро), представляваща дължимата от ищцата държавна такса, съответна на уважената част от иска.