Определение № 237 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Пазарджик, 20.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500058 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба /наименована Молба /с вх.№7666/17.12.2025г. подадена от адв.Д. Г., в качеството му на пълномощник на Д. С. И. срещу Определение №618/04.12.2025г. постановено по гр.д.№680/2025г. по описа на РС- Пещера, с което е оставено без уважение молба по чл.248 от ГПК.

Твърди се, че с решение на съда е определено адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

Счита се, че определения размер от 480лв. за защита по процесното дело е несправедливо занижен и неотговарящ на пазарните цени на този тип дела.

Излагат се подробни съображения в тази насока.

В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника му- юриск.Л.

Твърди се в него, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Излагат се доводи в тази насока.

Искането е да се остави без уважение подадената частна жалба.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение рег.№475/31.10.2025г., постановено по гр.д.

№820/2025г. по описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД Договор за кредит Стандарт № 40024860131 от 10.04.2024г., сключен между Д. С. И. и „Профи Кредит България“ ЕООД.

Осъден е „Профи Кредит България“, да заплати на Д. С. И., основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 160лв.- разноски за производството.

Осъден е „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на адвокат Д. Г. от АК- Ловеч с № 1900017355, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 480лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

Видно от Молба с вх.№6786/18.11.2025г. подадена от Д. С. И., чрез пълномощника й адв.Д. Г. е поискано да се увеличи размера на адвокатското възнаграждение от определения размер от 480лв. с ДДС до размера от 840лв.

В указания от съда срок е постъпил Отговор с вх.№7046/25.11.2025г. от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез неговия пълномощник. В него се излагат съображения за неоснователност на същата.

Искането е да се остави без уважение на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Видно от Определение рег.№618/18.11.2025г. е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, подадена от адв.Д. Г.- процесуален представител на Д. И., за изменение в частта на разноските на Решение №475 от 21.10.2025г. постановено по гр.д. №20255240100820 по описа на Районен съд- Пещера за 2025г. В тази връзка следва да се посочи, че с Определение рег.

№71/06.02.2026г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното по- горе определение, като вместо „Оставя без уважение с вх.6786/18.11.2024г. по гр.д.№820/2025г. по описа на ПРС, подадена от процесуалния представител на ищеца по делото Д. И.- адв.Д. Г.“ е постановено да се чете: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№6786/18.11.2025г. по гр.д.

№820/2025г. по описа на ПРС, подадена от процесуалния представител на ищеца по делото Д. И.- адв.Д. Г.“. Посочено е в това определение, че то е неразделна част от Определение №618/04.12.2025г., постановено по гр.д.

2

№820/2025г. по описа на РС- Пещера.

При тези данни, от правна страна съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че в случая, в постановеното от него решение съдът е визирал, че в производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата от адв.Д.Г. , видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Посочил е, че ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е посочил Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дела С‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890 с което е предвидено че минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени „…тъй като член 101 ДФЕС е основна разпоредба, необходима за изпълнението на задачите, възложени на Съюза, и по специално за функционирането на вътрешния пазар, авторите на Договора изрично са предвидили в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни“. И подчертава, че нищожността има абсолютен характер и може да засегне всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение или решение.

Също така е констатирал и че с исковата си молба и впоследствие адв.Г. не е конкретизирал какво възнаграждение претендира и с какви аргументи е обосновано, още повече и че в договора за правна защита липсва посочен размер на адвокатско възнаграждение. В договорът за правна помощ липсва какъвто и да било договорен размер на адвокатското възнаграждение, а единствено в списъка на разноските е посочен някакъв размер.

Приел е, че предвид невисоката фактическа и правна сложност, неучастието на страните в единственото открито съдебно заседание, тоест приетото от същите, че делото е изяснено още с размяната на книжата по исковата молба, като пълномощникът на ищеца е подал молба със заявено формално поддържане на исковете, и което съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност и обема на положения от процесуалния пълномощник на ищеца труд по осъществяване на защитата му 3 в това производство се налага извода, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в минимален размер, като се присъди и дължимото ДДС.

Счел е също така, че действително не бива да се омаловажава работата на адвоката, но в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност предвид утвърдената съдебна практика по идентични казуси, както и предвид че при служебна проверка в деловодството на РС- Пещера, ищцата има образувани в рамките на една календарна година 7 граждански дела с идентичен предмет.

Тези изводи няма основание да не бъдат споделени от настоящата инстанция, като същите се преценяват като правилни и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна.

Следва да се посочи, че съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба №1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C/438/22). Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор.

В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи- събрани са само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, на което страните, включително и процесуалният представител на ищцата, не са се явили.

От друга страна няма основание да не се изведе извод, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, тъй като се касае за установена константна съдебна практика по този тип дела.

Като взе предвид изложеното дотук, въззивният съд намира, че определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение от 480лв. с ДДС е съответен, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на процесния материален интерес. Липсват основания за 4 уважаване на молбата с правно основание чл.248 от ГПК, тъй като определения хонорар в размер в посочения по- горе размер не само не е незаконосъобразен, но е и абсолютно справедлив и не е било налице основание за районния съд за увеличаване на адвокатско възнаграждение.

Следва да се отбележи, че самите искания първоначално в молбата за изменение и впоследствие с частната жалба са противоречиви, тъй като с първата е поискано присъждане до размер от 840лв. с ДДС, а впоследствие с частната жалба се иска в още по- голям размер, а именно от 1782,88лв с ДДС.

Тоест и за самия процесуален представител няма яснота как точно оценява труда си.

Поради съвпадение на изводите на настоящата въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд и несподеляне на възраженията наведени във въззивната частна жалба обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, като неоснователна се остави без уважение.

По отношение на разноските следва да се посочи, че в отговора на подадената частна жалба се претендират такива от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД за юрисконсултско възнаграждение. Действително подадената частна жалба не се уважава, но с оглед естеството на настоящото производство при което се разглежда развила се процедура по реда на чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд, то в случая законово не са налице основания за присъждане на претендирани разноски. В този смисъл е и налице константната съдебна практика.

По изложените съображения, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№618/04.12.2025г. и Определение рег.№71/06.02.2026г.- /неразделна част от първото определение/, постановени по гр.д.№820/2025г. с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, подадена от адв.Д. Г.- процесуален представител на ищцата Д. С. И., за изменение в частта на разноските на Решение №475 от 31.10.2025г. постановено по гр.д.№820/2025г. по описа на РС- Пещера.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6