Решение № 3594 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3594 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330111829 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. Т., ЕГН: **********, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от сключения помежду им Договор за кредит с № ** от ** г., предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 310,75 лева, е недействителна, поради противоречието й със закона.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „ЮтеКредит България“ ЕООД против Й. А. Т. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 853,08 лева – главница по Договор за кредит с № ** от ** г., както и сумата от 39,57 лева – възнаградителна лихва за периода 28.06.2025 г. – 18.08.2025 г. по Договор за кредит с № ** от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът по първоначалния иск Й. А. Т. твърди, че на ** г. е сключил с ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД процесния договор за кредит, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1937 лева. Твърди, че договорът за кредит е 1 сключен от разС.ие. В същия било предвидено и заплащане на такса за разглеждане на кредитната заявка и документите. Счита, че процесната клауза е нищожна, доколкото таксата не е включена в размера на ГПР по кредита и води до скрито оскъпяване на същия. Поддържа, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая таксата за разглеждане била свързана именно с предоставянето и усвояването на кредита. С оглед изложените в исковата молба съображения, моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, с който оспорва предявения установителен иск. Поддържа, че договорът за кредит е сключен от разС.ие и при спазване на законоустановените изисквания. Оспорва изложените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи. Твърди, че включването на посочената такса в договора за кредит е в резултат от предварително обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на нейното съдържание и размер. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски.

В насрещната искова молба се твърди, че по процесния Договор за кредит с № ** от ** г. са останали незаплатени суми за главница в размер на 853,08 лева и възнаградителна лихва в размер на 39,57 лева за периода 28.06.2025 г. – 18.08.2025 г., които насрещният ищец „ЮтеКредит България“ ЕООД поддържа, че му се дължат от Й. А. Т.. Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът Й. Т., чрез адв. С., оспорва предявените насрещни искове, като излага твърдения за недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителен договор за кредит, потребителят дължи чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за кредит № ** от ** г., по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД е предоставило на Й. А. Т. парична сума в размер на 1937 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 25 % и годишен процент на разходите от 68,15 %. В договора е отразено, че със сумата в размер на 1436,69 лева ще бъдат погасени паричните задължения на клиента по друг договор за кредит с № **.

Във връзка с възникналото между страните кредитно правоотношение по 2 процесния Договор за кредит № ** от ** г., ответното дружество изисква от потребителя заплащането на такса за разглеждане на кредитната заявка и документите, която е в размер от 310,75 лева. Посочената такса за разглеждане е обективирана в графа „Основни условия“ от договора за кредит.

Като писмени доказателства по делото са приети процесният Договор за кредит от ** г., Приложение № 1 – Погасителен план към договора за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; разписки от „Изипей“ за превод на суми с наредител Й. А. Т. и получател „ЮтеКредит България“, както следва: разписка от 26.11.2024 г. за сумата 169,81 лева, разписка от 27.02.2025 г. за сумата 210 лева, разписка от 28.01.2025 г. за сумата 210 лева, разписка от 29.04.2025 г. за сумата 215 лева, разписка от 10.06.2025 г. за сумата 216 лева, разписка от 26.03.2025 г. за сумата 210 лева; разписка от ** за получаване на пари в брой с наредител „ЮтеКредит България“ ЕООД и получател Й. А. Т. за сумата от 500 лева, представена от ищеца; разписка от ** г. за извършено плащане в полза на Й. А. Т. на сумата от 500 лева с наредител „ЮтеКредит България“ ЕООД, представена от ответното дружество. Прието е Рамково споразумение за потребителски кредити № **, сключено между страните на ** г., с предмет – откриване на специална сметка на клиента, до която същият може да получи достъп в платформата Mylute /т. 4.1.1. от посоченото споразумение/. Прието е и уведомление от „ЮтеКредит България“ ЕООД за доброволно изпълнение, адресирано до Й. Т., в което е отразено, че към датата на изпращане на същото /18.08.2025 г./ са налице неплатени задължения по Договор № ** в размер на 1230,30 лева.

По предявения главен иск:

Няма спор по делото относно това, че Й. А. Т. е кредитополучател по процесния договор от ** г., като между него и „ЮтеКредит България“ ЕООД е възникнало правоотношение по договор за кредит, при сключването на който кредитополучателят – физическо лице е действал извън рамките на своята професионална компетентност, а кредитодателят „ЮтеКредит България“ ЕООД е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици следва да се съобразят изискванията на специалния закон – ЗПК.

С подадената от Й. Т. искова молба, като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора за кредит, по отношение на която се твърди, че е нищожна, а именно – клаузата, предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на такса за 3 разглеждане на документи, която следва да бъде обсъдена. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът дължи произнасяне единствено по така заявения петитум на исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира, че възложената в тежест на потребителя такса за разглеждане на кредитната заявка и документите в размер от 310,75 лева е договорена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а съгласно императивната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. В процесния договор за кредит е записано, че кредитополучателят дължи таксата за разглеждане в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Видно е от Приложение № 1 към Договор за кредит № **/Погасителен план, че таксата възлиза на сума в общ размер от 310,75 лева и е разсрочена за плащане заедно с погасителните вноски по кредита. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично предоставя възможността за събиране на такси и комисиони, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. В случая таксата за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредит, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има – правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя на такса за разглеждане на документи, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК. Независимо дали таксата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, то на общо основание, клаузата се явява нищожна.

По изложените съображения, според настоящия съдебен състав, предявеният от Й. А. Т. против „ЮтеКредит България“ ЕООД установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между страните, 4 че клаузата, обективирана в графа „Основни условия“ от сключения помежду им Договор за кредит с № ** от ** г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи в размер на 310,75 лева, е недействителна на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

По насрещните осъдителни искове:

С предявените в настоящото производство насрещни осъдителни искови претенции от „ЮтеКредит България“ ЕООД против Й. А. Т. се претендира ответникът да заплати на насрещния ищец сумата от 853,08 лева – главница по Договор за кредит с № ** от ** г., както и сумата от 39,57 лева – възнаградителна лихва за периода 28.06.2025 г. – 18.08.2025 г. по Договор за кредит с № ** от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

От приетото по делото заключение на вещото лице С. К. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че извършените по процесния договор от ** г. плащания са в общ размер на 1743,54 лева, която сума се равнява на 891,46 евро. С посочената сума са погасени задължения по договора, както следва: 1083,94 лева /554,21 евро/ – главница; 204,88 лева /104,75 евро/ – договорна лихва; 181,48 лева /92,79 евро/ – такса за разглеждане; 196,77 лева /100,61 евро/ – разходи за събиране на вземане; 76,47 лева /39,10 евро/ – лихва за забава. В заключението е отразено, че непогасеният остатък от главницата по договора е в размер на 853,06 лева /436,16 евро/, а неплатената договорна лихва за периода 28.06.2025 г. – 18.08.2025 г. е 29,57 лева /20,23 евро/.

В отговора на насрещната искова молба ответникът възразява за цялостна недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, което възражение съдът намира за основателно.

Отделно от гореизложеното досежно нищожността на клаузата от договора, предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, съдът намира, че недействителността на договора за потребителски кредит се обуславя от неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в графа „Основни условия“ от договора е посочено, 5 че ГПР е 68,15 %, а лихвеният процент е 25,00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 43,15 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е реалното оскъпяване по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. От изложеното следва извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.