Решение № 2669 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2669 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100504137 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 566 от 10.01.2024 г. на СРС, 166. с-в по гражданско дело № 6655 по описа на съда за 2022 г. е признато за установено по предявения от Ю. В. Я., ЕГН ********** срещу ответника „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. В. Я., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 сумата в размер на 689,66 лева (шестотин осемдесет и девет лева и 66 стотинки), част от сума в общ размер на 1564,48 лева, представляваща ½ част от общо начислена цена за доставени ВиК услуги за период от 07.03.2017 г. до 07.01.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „********, клиентски № **********.

Със същото решение „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 е осъдено да заплати на Ю. В. Я., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева ( петдесет лева) – държавна такса за исковото производство, а на адв. Н. И. И., вписан в САК, ЕГН ********** сумата от 400 лева (четиристотин лева) – възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на Ю. Я. по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Софийска вода“ АД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на правен интерес/отпаднал такъв в хода на процеса. Твърди, че процесните суми не се претендират и никога не са 1 се претендирали от ищеца. Партидата с посочения клиентски номер не съществувала към датата на подаване на отговора на исковата молба, тъй като била служебно закрита. В хода на съдебното производство безспорно било установено, включително и от заключението на ССчЕ, че по партида на наследодателя не съществували задължения. Ищецът основавал правния си интерес с фактурирани на името на неговия наследодател неплатени задължения в общ размер на 3 128,97 лв., за предоставени ВиК услуги за периода 07.03.2017г. – 07.01.2022г., до имот с кл. №**********. В хода на производството безспорно било установено, че на 30.03.22г. било издадено кредитно известие от ответника, с което главницата била сторнирана общо за сумата от 2958,52 лв., а остатъкът от сумата в размер на 174,99 лв. бил платен на 05.05.22г. Счита, че от този момент правният интерес от водене на делото е отпаднал, поради което постановеното решение било недопустимо. Моли решението да бъде обезсилено и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ю. Я. депозира писмен отговор, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна счита, че решението е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, но по съображения, различни от поддържаните във въззивната жалба, а именно:

Производството пред СРС е образувано по предявен от ищеца частичен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на суми за начислени водоснабдителни и канализационни услуги на стойност от 689,66 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1564,48 лева за периода от 07.03.2017 г. до 07.01.2022 г., която сума представлява ½ част от общото задължение за имота в размер на 3128,97 лева за същия период.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки един установителeн иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен. При предявен отрицателен установителен иск с предмет едно притезателно право, за ищеца ще е налице правен интерес от търсената с него защита, когато лицето, срещу което е насочен иска, претендира отричаното от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита. За наличието на правен интерес съдът следи във всеки един момент от развитие на производството.

2

Правния си интерес от водене на делото ищецът извежда от обстоятелството, че е наследник на Н. Я.а, от която ответникът претендирал заплащане на посочените суми. В подкрепа на твърденията си представя покана за плащане, адресирана до Н. Я.а, съдържаща покана за доброволно плащане на задължения в общ размер на 1081,95 лева към Софийска вода АД; покани от „Финанс Про Колект“ ООД за извънсъдебно събиране на вземания на Софийска вода АД до Н. Я.а за същия апартамент за суми в размер на 1187,14 лв., 1297,24 лева и 1855,12 лв., фактура дубликат, издадена на 07.01.2022г. на Н. Я.а, за сумата от 3128,97 лв.

В мотивите на обжалваното решение на СРС е посочено, че „настоящият състав приема, че ищецът има интерес да установи липсата на принадлежността на това задължение към наследството на своя наследодател, тъй като по този начин би се увеличила наследствената маса, от която ищецът би могъл да се ползва. “.

Изводът на СРС е неправилен. Още с исковата молба ищецът е заявил, че предявява иска за признаване за установено, че не дължи посочената сума, претендирана от него в качеството му на наследник на Н. Я.а. Ако процесните задължения биха били част от наследствената маса на наследодателката на ищеца, то безспорно последният би имал правен интерес да установи недължимостта им, за да намали пасива на наследството, респ. да получи имущество на по-голяма стойност по силата на настъпилото наследствено правоприемство.

Процесните задължения обаче никога не са били и не биха могли да бъдат част от наследството на Н. Я.а, т.к. още от изложеното в исковата молба и приложените към същата доказателства се установява, че същата е починала на 08.06.2015г., далеч преди началото на периода, за който се твърди да са начислени процесните вземания за водоснабдителни и канализационни услуги, индивидуализиран в исковата молба - 07.03.2017 г. до 07.01.2022 г.

Няма данни и сумите да са търсени от ищеца – по делото не са представени фактури, покани за плащане и т.н., адресирани до него. Отделно е налице и изявление на ответника, че партидата е закрита, а сумите по представената по делото фактура, издадена на името на наследодателката след нейната смърт – сторнирани. Ответникът никога не е претендирал процесните суми от ищеца.

Воден от гореизложеното, СГС намира, че липсва какъвто и да било правен интерес от предявения иск, поради което постановеното по делото решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер от по 51,13 евро, както и разноските за държавна такса за въззивна жалба от 12,78 евро, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 566 от 10.01.2024 г. на СРС, 166. с-в по гражданско дело № 6655 по описа на съда за 2022 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Ю. В. Я., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 сумата от общо 115,04 евро – разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4