Определение № 33436 от 15.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33436 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110110439 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Т. К. срещу ЗК „Лев инс“ АД, с която е предявен искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 евро, като част от сумата 4000 евро, представляваща застрахователно обезщетение за причинените по л.а. „Форд Фокус“, с ДК № *******, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2025 г., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ на около 80 метра преди надлез „Надежда“ в посока бул. „История Славянобългарска“ по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туран“, с ДК № ******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на посочените дата и място е настъпило ПТП между л.а. „Форд Фокус“, с ДК № *******, управляван от ищеца К. К., л.а.

„Фолксваген Туран“, с ДК № ****** и трето моторно превозно средство. Вина за настъпване на ПТП се сочи да има водачът на л.а. „Фолксваген Туран“, който движейки се по ул. „Ломско шосе“ с посока от ул. „Хан Кубрат“ към бул. „История Славянобългарска“ без да спазва дистанция от движещия се пред него л.а. „Форд Фокус“, което не му позволило да спре, когато последното намалява и спира в колона, л.а. „Фолксваген Туран“ го удря в задната му част. В следствие на удара л.а. „Форд Фокус“ удря с предната си част трети автомобил в неговата задна част. Сочи се мястото на ПТП да е било посетено на място от „Пътна полиция“, като на виновния водач бил съставен фиш за глоба, доколкото послуедният не оспорвал своята вина за пътния инцидент. Твърди се, че от горното ПТП на автомобила на ищеца са причинени имуществени вреди. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в ответното дружество, поради което ищецът подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № ************* от 29.12.2025 г. Поддържа, че по същата са извършени огледи и въпреки представените изискани от застрахователя документи, последният не е изплатил застрахователно обезщетение. Излага съображения, че за възстановяване на увредения автомобил е необходима сумата от 4000 евро, като в настоящото производство претендира само част от същата, а именно 2000 евро. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер.

1

Оспорва твърдяния механизъм на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, същото да се дължи на виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, че всички описани от ищеца увреждания по автомобила са настъпили именно при процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между твърдения механизъм на ПТП и всички претендирани увреждания по л.а. „Форд Фокус“,съответно последните да се дължат на поведението на водача на застрахованото при ЗК „Лев Инс“ АД МПС.

На следващо място сочи, че в хода на ликвидационната преписка е установено, че стойността на необходимия ремонт на увредения автомобил „Форд Фокус“ надвишава 70% от действителната му стойност към датата на застрахователното събитие, поради което е налице хипотеза на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал.

2 КЗ. Поради това е отправил искане до ищеца да представи удостоверение за прекратяване на регистрацията на увредения автомобил поради тотална щета, което последният не е изпълнил. Ето защо счита, че към датата на подаване на исковата молба претенцията не е била изискуема. Неизвършването на плащане не се дължи на отказ, бездействие или неправомерно поведение на ЗК „Лев Инс“ АД, а на неизпълнение от страна на ищеца на необходимо законово условие за приключване на ликвидационната процедура.

Поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение не съответства на действителния размер на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие, като евентуално определеното обезщетение следва да се съобрази действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП, като от нея се приспадне стойността на запазените части/остатъците от увреденото МПС, доколкото била налице тотална щета. Оспорва и претенцията за законна лихва. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Счита, че с поведението си не е станало повод за образуване на делото. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на щети по лекия автомобил, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди, възлизаща поне в претендирания размер.

По претенцията за законна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е погасил процесното вземане, както и оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба, безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че 1) към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Туран“, с ДК № ****** е застрахована в ответното дружество; 2) на 29.12.2025 г., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ на около 80 метра преди надлез „Надежда“ в посока бул. „История Славянобългарска“ е настъпило ПТП с участието на посочените МПС; 3) че при ответното дружество е заведена щета по заявление на ищеца от 29.12.2025 г.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети 2 като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Приложените към отговор на исковата молба писмени документи следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на фактите по делото. На ответника следва да се дадат указания да завери представените с отговора на исковата молба доказателства, на основание чл. 183 ГПК.

Искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде уважено, тъй като е необходимо за установяване на обстоятелства от предмета на доказване по делото.

Основателно е искането на страните за събиране на гласни доказателствени средства при режим на призоваван за установяване на механизма на ПТП и обстоятелствата при които е настъпил процесния пътен инцидент.

Доказателственото искане за задължаване на ответника да представи застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо, доколкото ответникът не оспорва, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Туран“, с ДК № ****** е застрахована в ответното дружество.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да завери с ръкописно положен или квалифициран електронен подпис представените с отговора писмени доказателства, като при неизпълнение на указанието същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата от 0,31 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ******************, при режим на призоваване, за установяване на обстоятелства относно механизма на процесното ПТП, при депозит в размер на сумата 25 евро, вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за адреса на свидетеля (постоянен, настоящ и по месторабота), като същият ДА СЕ ПРИЗОВЕ едновременно на всички установени по делото адреси, след представяне на документ, че депозитът е внесен.

ДА СЕ ВПИШАТ в изпратената до свидетеля призовка следните указания на съда: че при неоснователно неявяване в съдебното заседание, за което е призован, съдът ще му наложи ГЛОБА в размер на сумата 75 евро и ще постанови 3

ПРИНУДИТЕЛНОТО му ДОВЕЖДАНЕ за следващото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 350 евро, от които 120 евро, вносими от ищеца, и 230 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., автоексперт оценител, адрес: гр. София, **********, тел.: **********.

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за ОСЗ СЛЕД като по делото бъдат събрани гласните доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.