Определение № 33163 от 14.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33163 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110101185 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 146, ал. 3 във връзка с чл. 253 ГПК.

С Определение № 26927/24.07.2026 г. съдът е извършил проверката по чл. 140, ал. 1 ГПК, произнесъл се е по доказателствените искания, допуснал е комплексна съдебнотехническа експертиза, насрочил е делото и е изготвил проект за доклад. Проектът е изменен и допълнен с Определение № 31541/30.08.2026 г., а с Определение № 32650/09.09.2026 г. съдът се е произнесъл по възраженията на частните ответници, заявени с молба вх. № 273681/03.09.2026 г.

Постъпила е молба с вх. № 278962/10.09.2026 г. от адв. А. З., пълномощник на ответницата И. Х. Н., и адв. С. З., пълномощник на ответника С. Б. Н., с искане за частично допълване и изменение на проекта за доклад в редакцията му след Определение № 32650/09.09.2026 г.

В първата част на молбата се поддържа, че съдът неправилно е отразил връзка между придобития през 1994 г. първи етаж с площ 88 кв. м. и двата актуални самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***, с което според молителите е създал непредявен петитум за определяне на идеални части към тези обекти. Иска се съответният текст да бъде заличен и да се посочи, че претенцията е единствено за общо 47,50 % идеални части от общите части, принадлежали към първоначалния първи етаж.

Във втората част се възразява срещу отразеното становище на физическите лица — ответници относно подземното помещение. Уточнява се, че като главна позиция те поддържат целият описан от ищците подземен обект с площ 236,69 кв. м. да е обща част на сградата, а само евентуално — ако общите избени помещения са ограничени до площта от 88 кв. м. под строителния контур и останалата площ е самостоятелен обект — се позовават на чл. 92 ЗС. Подновява се искането характерът на цялото помещение като обща част да бъде обявен за безспорен.

Молбата е подадена преди първото открито съдебно заседание и е допустима като 1 възражение срещу проекта за доклад и искане за поправянето му поради твърдяна неточност или непълнота. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

По предмета на спора и актуалните самостоятелни обекти.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Съдът е длъжен в доклада да отдели заявените искания от обстоятелствата, на които те се основават, както и от възраженията, относими към допустимостта и основателността им. Отразяването на релевантна фактическа връзка не изменя само по себе си петитума.

С допълнението, постановено с Определение № 32650/09.09.2026 г., не е докладван самостоятелен иск за определяне или разпределяне на идеални части от общите части на сградата между обектите с идентификатори *** и ***. Изрично е посочено, че ищците извеждат претендираните общо 47,50 % идеални части от правата, които според тях са принадлежали към придобития с нотариален акт № 61/1994 г. първи етаж с площ 88 кв. м., впоследствие преустроен в двата актуални обекта. В мотивите на същия акт е уточнено, че с това съдът не приема за доказани нито идентичността, нито конкретното разпределение на общите части между актуалните обекти. Следователно докладът не съдържа нов петитум и не предвижда произнасяне извън заявения предмет.

Неоснователно е и твърдението, че ищците не са въвели факта на преустройството. В становището им от 03.06.2026 г. изрично е посочено, че е извършено „последващо законно преустройство и обособяване на два самостоятелни обекта“, като е поддържана идентичност между първоначално придобития обект и новообразуваните обекти. В същото становище ищците оспорват правното значение на преустройството за претендирания обем права.

Отричането на правната релевантност на един факт обаче не е отричане на самия факт.

Актуалните схеми на обектите са приложени и към исковата молба като документи относно настоящото състояние на собствеността.

Въпросите дали и в какъв обем правата, принадлежали към първоначалния първи етаж, са акцесорни към актуалните главни обекти, дали е налице техническа идентичност и какво е значението на чл. 40 ЗС са относими към материалноправната легитимация и основателността на исковете. Те са поставени и с възраженията на ответниците. Поради това строителните и кадастралните книжа, както и заключението на допуснатата експертиза, са допустими средства за установяване на техническите факти по чл. 195 ГПК. Събирането им не представлява формулиране на иск вместо ищците и не нарушава диспозитивното начало.

Искането за заличаване на текста относно преустройството и актуалните идентификатори следва да бъде оставено без уважение. За избягване на съмнение следва отново да се посочи, че в настоящото производство не е докладван отделен иск за вътрешно разпределяне на общо претендираните 47,50 % идеални части между двата актуални самостоятелни обекта и съдът не дължи самостоятелен диспозитив по такова искане.

По становището за подземното помещение и искането фактът да се обяви за безспорен.

2

В тази част молбата е основателна единствено относно начина, по който следва да бъде обобщена актуално поддържаната позиция на физическите лица - ответници. В отговора на исковата молба те са заявили, че не оспорват определения с решението от 2004 г. дял, ако подземният склад е обща част, но наред с това са развили съображения, че общи са помещенията в рамките на строителния контур и площта от 88 кв. м., а площта извън него следва друг вещноправен режим. В молбите им от 03.09.2026 г. и 10.09.2026 г. позицията е формулирана по-ясно като главна и евентуална.

Определение № 32650/09.09.2026 г. е възпроизвело част от първоначалната защита, но не е отразило изчерпателно последното уточнение, че като главна позиция частните ответници приемат за обща част целия описан от ищците подземен обект с твърдяна площ 236,69 кв. м. Това е поправима непълнота на проекта за доклад по чл. 146, ал. 3 във връзка с чл. 253 ГПК. Отделното отразяване на главната и евентуалната позиция осигурява процесуална яснота, без съдът да приема която и да е от тях за доказана.

От това уточнение не следва, че характерът на целия подземен обект може да бъде обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване. На първо място, ответникът Република България не е направил такова признание. В отговора си държавата оспорва изяснеността на вещноправния режим и поддържа, че ако помещението не е обща част, то може да е самостоятелен обект или приращение към земята. Съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК действията на всеки обикновен другар са самостоятелни и признанието на едни ответници не обвързва останалия ответник.

Н а второ място, признанието по чл. 175 ГПК се отнася до факти и се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Дали конкретно помещение е обща част по естеството или предназначението си е правен извод по чл. 38 ЗС, който предпоставя установяване на неговото съществуване, граници, площ, функционално предназначение, връзка със сградата и идентичност с обектите по по-старите книжа. Тези обстоятелства са спорни. Самата евентуална позиция на ответниците-физически лица допуска площта извън строителния контур да е отделен обект, което потвърждава необходимостта от техническо изясняване.

Ето защо проектът за доклад следва да бъде изменен само така, че да отрази точно главната и евентуалната позиция на И. Н. и С. Н.. Искането целият обект с площ 236,69 кв. м. да бъде обявен за безспорна обща част следва отново да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 146, ал. 3 във връзка с чл. 253 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ И УТОЧНЯВА Определение № 32650/09.09.2026 г. в частта, с която е допълнен раздел „Възражения на ответниците“ от проекта за доклад относно становището на физическите лица -ответници за подземното помещение, като съответният текст се чете 3 така:

„Физическите лица - ответници С. Б. Н. и И. Х. Н. поддържат като главна позиция, че целият описан от ищците подземен обект с твърдяна площ 236,69 кв. м. представлява обща част на сградата, като за правата в него се позовават на съотношението 47,50 % към придобития през 1994 г. първи етаж и 52,50 % към втория етаж. При условията на евентуалност, ако се установи, че общите избени помещения се ограничават до площта от 88 кв. м. под строителния контур, а останалата подземна площ представлява самостоятелен обект, за нея се позовават на чл. 92 ЗС и на правата върху поземления имот. Характерът, точният обхват, границите и идентичността на подземния обект остават спорни и подлежат на доказване.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 278962/10.09.2026 г. в останалата част, включително искането да бъде заличено допълнението относно преустройството на придобития през 1994 г. първи етаж в актуалните самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, както и искането да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване спрямо всички страни, че целият подземен обект с твърдяна площ 236,69 кв. м. представлява обща част на сградата.

ПОЯСНЯВА, че допълнението на проекта за доклад относно преустройството и актуалните идентификатори не включва самостоятелен иск за определяне или разпределяне на общо претендираните 47,50 % идеални части между двата актуални самостоятелни обекта.

ОБЯВЯВА настоящото определение за неразделна част от Определение № 26927/24.07.2026 г., Определение № 31541/30.08.2026 г. и Определение № 32650/09.09.2026 г.

В останалата част постановените с тях разпореждания, доказателствени указания, задачи на експертизата, разпределение на доказателствената тежест и насрочване остават непроменени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4