Решение № 3437 от 08.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3437 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330102986 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. У., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** чрез пълномощника му адв. С. Н., срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на т. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № **** от **** г., сключен между страните, възлагаща задължение на потребителя да заплати на кредитора възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ в размер на 1698,24 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предвидените в ЗПК предпоставки относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за заем Microcredit Online № **** от **** г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца сума в размер от 1500 лева. Заемната сума следвало да бъде върната на 12 броя месечни погасителни вноски при уговорен фиксиран лихвен процент по заема от 40,47 %, ГПР– 48,90 % и лихвен процент при просрочие: ОЛП +10 %. На същата дата – 18.11.2024 г., ищецът сключил и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № **** от **** г. По силата на посочените правоотношения потребителят бил задължен да заплати в полза на кредитора възнаграждение за предоставени допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, за които не следвало да се изисква заплащане. Възнаграждението за допълнителната услуга „Разглеждане до минути“ било договорено в нарушение на изискванията за добросъвестност. Сочи се, че размерът на уговореното в т. 3 от договора за допълнителни услуги възнаграждение от 1698,24 лева надхвърля размера на заемната сума от 1500 лева. Твърди се, че в случая посочените в договора за заем стойности не отговаряли на действително приложените от кредитора и не било спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги следвало да бъде включено в ГПР по 1 кредита, тъй като представлявало сигурен разход за потребителя. Твърди се нищожност на клаузата на т. 3 от договора за допълнителни услуги, сключен към договора за заем. Ищецът поддържа, че е усвоил главницата по кредита, но не дължи заплащане на възнаграждението за допълнителни услуги и не е извършвал плащания въз основа на процесната клауза, чиято нищожност се твърди.

Предвид изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което клаузата на т. 3 от договора за допълнителни услуги да бъде обявена за нищожна.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Микро Кредит“ АД, чрез пълномощника адв. Г. М.. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не е посочена банкова сметка от страна на процесуалния представител на ищеца. Взето е становище за неоснователност на предявения иск. В тази връзка се твърди, че процесните договори отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Ответникът моли за отхвърляне на така предявения иск.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за заем Microcredit Online № **** от **** г. се установява, че по силата на същия ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер от 1500 лева. Заемната сума следвало да бъде върната на 12 броя месечни погасителни вноски при уговорен фиксиран лихвен процент по заема от 40,47 %, ГПР– 48,90 % и лихвен процент при просрочие: ОЛП +10 %. На същата дата – 18.11.2024 г., ищецът сключил и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № **** от **** г. По силата на посочените правоотношения потребителят е задължен да заплати в полза на кредитора възнаграждение за предоставени допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ в размер на 1698,24 лева, платима за срок от 12 месеца при месечна вноска в размер на 141,52 лева. Няма спор също относно факта, че при определяне на ГПР сумата за предоставената допълнителна услуга не е включена.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за заем от **** г.,погасителен план към него, инструкция за заплащане на месечни вноски към „Микро Кредит“ АД и Договор за допълнителни услуги към процесния договор за заем от **** г.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 1500 лева от ищеца, както и сключването на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № **** от **** г., по който е дължимо възнаграждение в 1698,24 лева за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 2 недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № **** от **** г. и в частност на клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение в 1698,24 лева за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,90%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Включена по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, таксата на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144,т 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение. Още повече, че в случая предвидената такса за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ надхвърля размера на отпуснатата в заем сума.

По гореизложените съображения предявеният установителен иск ще се уважи, като се прогласи нищожността на процесната клауза предвиждаща задължение за заплащане на пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева заплатена за производството държавна такса.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ близък приятел. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 400 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. Г. У., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, че 3 клаузата на т. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № *** от **** г., сключен между страните, възлагаща задължение на потребителя да заплати на кредитора възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ в размер на 1698,24 лева е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предвидените в ЗПК предпоставки относно същественото съдържание.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на Д. Г. У., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на адвокат С. Н., със съдебен адрес в гр. П., ул. „Й. Г.“ № ** ***сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4