Определение № 218 от 09.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 09.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000882 по описа за 2021 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №158/28.03.2022г., постановено по в.т.д. №882/2021г. по описа на ПАС, е отменено решение №260080/07.06.2021г., постановено по търг.д. №132/2018г. по описа на окръжен съд Хасково, в обжалваната част, с която „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК *********** е осъдено да заплати на „Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** сумата в размер на 137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на договор с референтен № RVBBUL******** от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Н М“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р Б“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 23 338лв., вместо което е отхвърлен предявеният от „Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** срещу „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК *********** иск за сумата от 137 128.92лв., представляваща част от цената, която „Р Б“ ЕООД е заплатило в изпълнение на задължението си по договор с референтен № RVBBUL******** от 24.01.2018г. за доставен сапун през м. март 2018г. с недостатъци, ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г. Отхвърлен е предявеният от „Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** срещу „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК *********** евентуален иск за сумата от 129 454,25лв., представляващи левовата равностойност на заплатеното от „Р Б“ ЕООД към „Р И“ 1 обезщетение за замяна на дефектни стоки. Отменено е определение №260331/20.08.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх. № 264884 от 07.07.2021г., подадена от „Н.

- М.“ ООД, ЕИК ***********, за изменение на решение № 260080/07.06.2021г., постановено по т.д. №132/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските.

„Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** е осъдено да заплати на „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК *********** разноски за първоинстанционното производство в размер на 7 933,64лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 8 757,58лв.

По делото е постъпила молба с вх.№3545/05.05.2022г. от „Р Б“ ЕООД, съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното решение в частта за присъдените разноски. Искането касае присъдените за въззивното производство разноски. Твърди се, че въззивният съд неправилно е уважил частично заявеното от страната възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „Н. - М.“ ЕООД. Счита, че същото следва да бъде намалено до минималното такова, предвидено в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 4 272,58лв. Позовава се на липса на фактическа и правна сложност на делото, доколкото във въззивното производство не са направени доказателствени искания и е проведено само едно въззивно съдебно заседание.

В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната страна – „Н. - М.“ ЕООД, е изразено становище, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което същата, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. По същество молбата е неоснователна.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по заявеното от въззиваемата страна - „Р Б“ ЕООД възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „Н. - М.“ ЕООД. Прието е, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 7 000лв. в полза на процесуалния представител на „Н. - М.“ ЕООД действително 2 надвишава минималното такова, предвидено в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 4 272,58лв. Като е съобразена фактическата и правна сложност на делото обаче, същото е намалено само до размера от 6 000лв. /като ведно с разноските за заплатена държавна такса са присъдени разноски в общ размер от 8 757,58лв./.

Неоснователни са доводите на молителя, че делото е лишено от фактическа и правна сложност. Фактът, че въззивното производство се е развило само в едно съдебно заседание и че пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания не променя този извод. Действителната правна и фактическа сложност на делото се определя и от обема на осъществената правна защита, обусловена е от въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не само от извършените от страните процесуални действия. В случая е преценен пространният характер на въззивната жалба и представената писмена защита от процесуалния представител на „Н. - М.“ ЕООД и същността на съдържащите в тях доводи, наличието и на частна жалба, както и че страната е представлявана в съдебно заседание от двама процесуални представители.

Ето защо искането по чл.248 ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№3545/05.05.2022г., подадена от „Р Б“ ЕООД, съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №158/28.03.2022г., постановено по в.т.д. №882/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските – като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4