Решение № 413 от 06.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110112435 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Б.С.И.” ЕАД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, срещу И. Б. К., гражданка на Р.Ф., родена на *****1966 г. в с. Т., М. област, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата 11186.01 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г., отнасящ се за имоти с идентификатори 53045***** и 53045*****, находящи се в гр. О., местност „Ю.п“, дължимо за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 11186.01 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4992.69 евро, представляваща възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по сключен между страните договор за поддръжка и управление от 22.07.2009 г. във връзка с имот с идентификатор 53045*****, находящ се в гр. О., местност „Ю.п“, ведно със законната лихва върху главницата 4992.69 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът „Б.С.И.” ЕАД сочи, че между „Б.С.И.

МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, на което дружество страната е правоприемник, и ответницата И. Б. К. е сключен договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. относно собствените на последната недвижими имоти, а именно: апартамент № А*** с идентификатор 53045*****, с площ от 162,88 кв.м. и гараж /паркомясто/ № ** с идентификатор 53045*****, с площ от 13,61 кв.м., находящи се в гр. О., местност „Ю.п“, блок А, ет. 5-6 от жилищната сграда, както и договор от 22.07.2009 г. за апартамент № С*** с идентификатор 53045*****, с площ от 74,40 кв.м., находящ се гр. О., местност „Ю.п“, блок С, ет. 1 от жилищна сграда 3. Поддържа се, че съгласно чл. 1.1 от процесните 1 договори дружеството следвало да извършва организационното, техническото и административното управление на сградите, в които ответницата притежава посочените обекти, както и прилежащите им общи части и оборудването.

Предвидено в чл. 1.5 от договорите било влизането им в сила да е обусловено от подписването на съответните нотариални актове за покупко-продажбата на имотите. От друга страна със съглашенията в чл. 2.1 и чл. 2.7 бил уговорен и начинът на определяне на авансово дължимото след издаване на проформа фактура за дейността по чл. 1.1 възнаграждение в полза на ищеца, а именно: по 10 евро без ДДС на кв.м. от притежаваните от ответницата имоти, ведно с кв.м. от прилежащите им общи части, в случая 215,78 кв.м. /погрешно посочени в договора като 233,38 кв.м./ за апартамент А*** и гараж № **, и 96,31 кв.м. за апартамент С***. Заедно с това, възнаграждението следвало и да се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация от НСИ, съгласно чл. 5.1 от договорите. Ищецът твърди, че между страните са налице предходни съдебни производства, в резултат на които с решение, постановено по в.т.д. № *****2018 г. по описа на ВОС и с решение по гр.д. № *****2020 г. на ВРС със сила на пресъдено нещо бил разрешен въпросът за валидността на процесните договори за поддръжка и управление. В тази връзка намира, че следващото се възнаграждение за осъществената от дружеството дейност за процесния период 2021 г. – 2023 г. е в размер на 11186.01 евро с ДДС по отношение на апартамент А*** и гараж № **, съобразно договора от 05.12.2008 г., и 4 992.69 евро с ДДС за апартамент С***, предвид договора от 22.07.2009 г., които суми към настоящия момент не са заплатени от ответницата. В съответствие с изложеното се иска уважаване на така заявените претенции, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответницата И. Б. К., чрез процесуалния й представител – адв. И. А., е постъпил писмен отговор, в който е застъпено становище за частична недопустимост на претенциите и неоснователност.

Твърди се, че процесните имоти към настоящия момент не се намират в патримониума на ответницата. В тази връзка е разяснено, че същите са придобити по време на брака й с О.В. К., който бил прекратен през 2017 г.

Съобразно извършената между бившите съпрузи съдебна делба, считано от 11.08.2020 г. изключителен собственик на апартамент С*** станал съпругът, а на апартамент А*** и гараж № ** – съпругата. Предвид това, че за процесния период ответницата не е собственик на апартамент С***, същата намира исковата молба за недопустима в частта, в която се иска осъждането й да заплати в полза на ищеца сумата 4992.69 евро, доколкото действието на договора от 2009 г. било относимо само за собствениците на самостоятелни обекти, какъвто ответницата не е. Не се оспорва от страната, че ищцовото дружество в годините е предлагало услугите си по поддръжка на сградите, в които лицето е притежавало имоти, но отбелязва, че взаимоотношенията между страните по делото не са намерили израза си в писмена форма, с оглед на което и оспорва автентичността на представените по делото договори, както и тяхната дата. Ответницата излага, че лицата, действали от нейно име и които са поели задължения по посочените съглашения, не са надлежно упълномощени от нея за това, с оглед на което е въведено възражение за нищожност на контрактите поради липса на съгласие. Във връзка с това е отбелязано, че извършените преди периода 2021 г. – 2023 г. в полза на насрещната страна плащания не следва да се считат за потвърждение от страна на ответницата на извършените без представителна власт действия от мнимите представители, респективно за признание, че същата се намира 2 валидно обвързана от договорите, а са извършени с оглед заличаване на вписани по отношение на имотите възбрани. Сочи се, че през 2021 г. страната била уведомена за проведено ОС на ЕС, на което бил избран управител на последната, поради което и намира, че именно последният се явява органът, легитимиран да претендира заплащане на разходи по поддръжка и управление на общите части, а не ищецът. В тази връзка е релевирано възражение за нищожност на договора от 2008 г. поради противоречието му със закона, доколкото се счита за недопустимо уреждането на отношения между собственик и трето лице, компетентността за уреждането на които е на ОС, съобразно разпоредбите на ПУРНЕС, действали преди приемането на ЗУЕС.

Наред с това е въведено и възражение за нищожност на контракта от 2009 г. поради неспазване на формата за сключването му – с нотариална заверка на подписите, както и вписването му в Имотния регистър, съобразно изискването на чл. 2 ЗУЕС. В случай че горните доводи на страната не бъдат споделени, същата е изложила, че договорите противоречат на разпоредбите на ЗЗП, доколкото съдържат неравноправни клаузи по смисъла на посочения закон.

Съобразно изложеното, ответницата намира, че така заявените претенции се явяват недоказани както по основание, така и по размер, поради което се моли за отхвърлянето им. Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните представители на ищеца – адв. А.Д. и адв. Г. М. поддържат становище за основателност на предявените искове и молят същите да бъдат уважени.

Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. И.

А., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита в предоставения й от съда срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в производството да установи твърдението си за наличие на валидни облигационни връзки с ответника по сключени договори за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. и 22.07.2009 г.; че е изправна страна по сключените между страните договори, а именно, че е изпълнил изцяло, в пълен обем, поетите от него задължения, съобразно договора; какъв е размерът на дължимото възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.; че претендираните плащания са изискуеми, тоест да установи кога са падежите на задълженията за заплащане на възнагражденията по договорите.

В тежест на ответницата е да установи правоизключващите и правоунищожаващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че съобразно извършена делба, считано от 11.08.2020 г., изключителен собственик на апартамент С*** е станал бившият й съпруг - О.В. К., както и че апартамент А*** е продаден през 2023 г., а гараж № ** – през 2024 г.

По делото са представени два сключени между страните договори за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. и 22.07.2009 г., касаещи съответно апартамент А*** и отнасящото се до него паркомясто № ** /имоти с 3 идентификатори 53045***** и 53045*****/, с обща площ 215.78 кв. м., и апартамент С*** /имот с идентификатор 53045*****/, с площ 96.31 кв. м.

Между страните не е спорно, а и от представените от ищеца съдебни решения /л. 880 – л. 897 от делото/ се установява, че с влязло в законна сила Решение № 1571/16.04.2018 г., постановено по гр. д. № *****2016 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение от 15.10.2018 г., постановено по в.т.д. № *****2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ответницата И. Б.

К. е осъдена да заплати на ищеца „Б.С.И.“ ЕАД сумата 2735.80 евро, представляваща остатък от възнаграждение по Договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. за имоти с идентификатори 53045***** и 53045*****, дължимо за 2015 г., както и сумата 3052.86 евро, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. за имоти с идентификатори 53045***** и 53045*****, дължимо за 2016 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете – 09.02.2016 г. до окончателното заплащане на сумите.

С влязло в сила Решение № 262520/23.09.2021 г., постановено по гр. д.

№ *****2019 г. /погрешно посочена в решението е годината на делото – 2021 г. вместо 2019 г./ по описа на ВРС, 8 състав, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 9422.67 евро, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. за имоти с идентификатори 53045***** и 53045*****, дължимо за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -11.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

С неприсъствено решение № 262869/26.11.2021 г., постановено по гр. д.

№ *****2020 г. по описа на ВРС, 46 състав, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 3348.04 евро, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г. за имоти с идентификатори 53045***** и 53045*****, дължимо за 2020 г., както и сумата 1494.35 евро, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 22.07.2009 г. за имот с идентификатор 53045*****, дължимо за 2020 г., на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.11.2020 г. до окончателното издължаване на сумите.

Влязлото в законна сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен Договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г., съответно на сключен Договор за поддръжка и управление от 22.07.2009 г. Следователно, всички правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответницата срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, основаващи се на твърдението, че не е подписала процесните договори, нито неин пълномощник, както и че договорът от 22.07.2009 г. не е сключен в законоустановената форма, съответно направените възражения за нищожност на двата процесни договора, са преклудирани. Недопустимо е, съгласно чл.