Определение № 1113 от 05.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. София, 05.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпил в СГС ,чрез СРС, въззивен частен протест от 14.02.2023 от прокурор при СРП, в качеството му на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 1168/2022г. по описа на 04 РУ при СДВР- МВР, пр. пр. № 22650/2022г. по описа на СРП.

Същият е срещу Определение на № 479 на СРС от 07.02.2023г. по ЧНД № 2082/2023г. по описа на СРС, НО, III-ти състав.

С първоинстанционния съдебен акт изцяло е отменено Постановление от 30.12.2022г. на наблюдаващия делото прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по член 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК е прекратено на правно основание член 243, ал. 1, във връзка с член 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Прокурорът в протеста излага твърдения, че съдебния акт на СРС е неправилен и съответно незаконосъобразен като моли въззивната инстанция да го отмени като същевременно потвърди прекратителния прокурорски акт на СРП. Акцент е поставен и върху довода, че в Определението с отмяната на прокурорското постановление не са дадени ясни, конкретни и точни указания по прилагане на закона, а фрагментирано и хаотично е цитирана относима към процесния състав на престъпление съдебна практика.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, е видно, че същият е получен в СРП на 09.03.2023г, а протестът е депозиран на 14.03.2023г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в член 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо качество наблюдаващ делото прокурор, което е сред лимитативно изброените в член 243, ал. 7, предл. първо от НПК като процесуално легитимиран да инициира въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Съдът намира протеста за ДОПУСТИМ.

1

Относно неговата основателност настоящият съдебен състав намира следното:

След запознаване с материалите по делото, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 1168/2022г. по описа на 04 РУ при СДВР- МВР, пр. пр. № 22650/2022г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП / ТОМ 1, л. 1 от ДП/ на 22.08.2022г. по реда на член 212, ал. 1 от НПК за престъпление по член 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, а именно за това, че субектът на престъплението на 25.05.2022г, в град София, в жилищен блок при ул. ****, около 9:00 часа, се заканил с престъпление срещу личността на В. Й. К. – с убийство, като заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у пострадалата.

По делото не са привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.

Установената от прокурора фактическа обстановка по делото е потвърдена в същия й вид в съдебния акт на СРС, която настоящият състав намира за безспорна. В действителност, от доказателствата по делото безпротиворечиво е установено, че между св. Н.С.Д. и пострадалата В. К. са налице влошени междусъседски отношения, прераснали в множество битови конфликти. Същите се изразяват в чести нападки между двамата и размяна на обидни фрази. Причина за тези влошени отношения е обстоятелството, че семейството на св.

Н.С.Д., състоящо се освен от него, от съпругата му и трите им малолетни деца, е живеело към инкриминирания момент в наето жилище, намиращо се над наетото от свидетелите В.

К. и М.Ж. жилище. При това св. В. К. е отправяла множество забележки към семейството на св. Н.С.Д., че децата им вдигат нетърпим шум, пречещ на нормалното й ежедневие, за което същата е депозирала множество жалби пред органите на МВР. От своя страна св. В. К. отглеждала в жилището си куче, от което децата на св. Н.С.Д. се страхували. Така няколко дена преди инкриминирания момент децата на св. Н.С.Д. се уплашили от кучето на св. В. К., което мотивирало св. Н.С.Д. да отиде до жилището, наето от К., да ритне вратата и да разбие бравата. За случая бил съставен протокол от домоуправителя, св. Н.Й., а св. В. К. депозирала и жалба в МВР. В подкрепа на изложеното е и Констативен протокол за установяване на нарушение от 26.05.2022г, от който е видно, че на 23.05.2022. входната врата на жилището, в което пострадалата живее под наем, е повредена от Н.Д.. За деянието органите на прокуратурата са взели отношение и на същия е потърсена административно наказателна отговорност.

Така няколко дена по –късно, а именно на 25,05,2022г. около 09,00ч„ св. В. К. чула удар по входната си врата. Отворила вратата и видяла как св. Н.С.Д. слиза по стълбите. В това време той се обърнал към нея и изрекъл: „Ще те убия, боклук нещастен“. Заканата възприела намиращата се в коридора на жилището св. М.Ж., съквартирантка на св. К.. Веднага след това св. М.Ж. се обадила на своята майка, св. Р.П., която живеела в същия вход и й разказала за отправената закана. Свидетелката Ж. непрекъснато я уведомявала за всеки проблем със семейството на св. Н.С.Д.. Св. В. К. се обадила на телефонен номер 112 и подала сигнал за стореното.

2

По делото са разпитани като свидетели домоуправителя на блока, св. Н.Й., който е заявил, че лично не е възприемал никакви конфликти между двете семейства. Разпитани са също друг съсед, св. М.С. и съпругата на св. Н.С.Д., св. Д.Д., които потвърждават в показанията си, че между св. Н.С.Д. и съпругата му и свидетелите В. К. и М.Ж. са се разменяли често насрещни обиди и псувни.

По делото е назначена съдебно психиатрична – психологична експертиза на св. К. / Том 1, л.

120 от ДП/, съгласно чието заключение св. В. К. не е била в състояние на дистрес и не е изпитвала реален страх, че отправените към нея закани могат да бъдат реализирани.

При горната фактическа обстановка наказателното производство е прекратено с прокурорски акт от 30.12.2022г. на правно основание член 243, ал. 1, точка първа, във връзка с член 24, ал. 1, точка първа от НПК. В същия акт прокурорът излага доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК. Освен това прокурорът прави теоретичен анализ на състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК без да съпоставя каквото и да било от материалите по делото към този анализ.

В жалбата си пред районния съд В. К. посочва, че дали е бил възбуден у нея страх от извършеното е фактически, а не експертен въпрос като твърди, че същият е бил и продължава да е наличен.

В обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдебният състав е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, обосноваващи влошените отношения между свидетелите В. К. и Н.С.Д.. А от показанията на свидетелите В. К., М.Ж. и Р.П. се установява, че у пострадалата К. е бил наличен страх от личността на св. Н.С.Д., тъй като той е мъж с доста по-едра от нейната физика и я е нападал вербално и физически (като я е блъскал с рамо по стълбите). В този смисъл районният съд не е кредитирал заключението на назначената СППЕ като несъответстващо на останалите доказателства по делото.

Отделно от това районният съд е изложил своето материално правно виждане за наличие на престъпление и е отменил прокурорския акт като е дал указания на прокурора да изпълни дадените указания относно материално правното приложение на закона.

При гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че по делото са събрани достатъчно доказателства за наличие на влошени отношения между свидетелите В. К. и Н.С.Д., които с оглед невъздържаността на последния са могли да възбудят основателен страх у В. К. за осъществяване на отправената й от страна на св. Н.С.Д. закана за убийство. В този смисъл са показанията на свидетелите В. К., св. М.Ж. и Р.П.. Настоящият съдебен състав е съгласен, че наличието на основателен страх не може да се удостоверява с експертно заключение.

Всъщност, от същите показания се установява и наличието на самото отправяне на процесната заплаха. Действително, трите свидетелки са в близки отношения помежду си.

Свидетелката Р.П. е майка на св. М.Ж., която пък живее в едно домакинство с пострадала В.

3

К.. Само че техните показанията са дадени под страх от наказателната отговорност на чл.

290 от НК и доколкото по делото не са събрани каквито и да било доказателства относно тяхната недостоверност, съдът няма никакви основания да ги подлага на съмнение. Още повече изнесените в тях обстоятелства са напълно идентични, което е още един довод, че в същите са предадени действително настъпили събития. Отделно от това, съдържащите се в същите показания на трите свидетелки други обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите Д.Д. и М.С..

С оглед на горното въззивният съдебен състав намира, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е правилно досежно направения в него извод, че следва да бъде отменено постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по настоящото ДП. А като указание следва да се посочи, че прокурорът може да продължи разследването в посока изясняване степента на влошените отношения между пострадалата К. и св. Н.С.Д. като събере показанията на други, живеещи в същия вход съседи, или други лица, имащи отношения към същите.

Поради гореизложеното Съдът счита, протестираното Определение на № 479 на СРС от 07.02.2023г. по ЧНД № 2082/2023г. по описа на СРС, НО, III-ти състав, с което е отменено Постановлението на прокурор от СРП от 30.12.2022г. за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на № 479 на СРС от 07.02.2023г. по ЧНД № 2082/2023г. по описа на СРС, НО, III-ти състав, с което е отменено Постановление на СРП от 30.12.2022г. по досъдебно производство № 1168/2022г. по описа на 04 РУ при СДВР- МВР, пр. пр. № 22650/2022г. по описа на СРП, с което наказателното производство е прекратено на основание член 243, ал. 1, във връзка с член 24, ал. 1, т. 1 от НПК, при което прокурорът следва да изпълни даденото указание в мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на страните, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5