Решение № 131 от 21.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пазарджик, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500104 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №62 от 01.10.2021г. постановено по гр.д.№20205210100653 по описа на съда за 2020г., С КОЕТО е признато за установено на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите-Д.Т., че С. Р. ИБ., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.С.ул.“С.“ №83, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *** с площ от 1220кв.м., съобразно действащата Кадастрална карта на гр.С. обл.Пазарджик, представляващ „ЛИВАДА“, с площ от 1.220дка, находящ се в землището с.С. местност “Голяма и малка круша“, за който имот е отреден парцел №27 от масив 143 от съществуващи стари реални граници на землище с.С. обл. Пазарджик, при граници и съседи:

ПИ 1002-местен път; ПИ №1395-дере, оврг,яма; ПИ-1641-др.водни терени, сервитут на яз.Д.; ПИ1392-дере, овраг, яма, по картата на землището на с.С. община В., съгласно нотариален акт за дарение №122,том 1, дело №725/1998г., на нотариус при РС-В. ЗСПВ ,вх.№487,том №67, сгр.487 от 1

13.05. 1998г. на Службата по вписване в партидната книга към РС-В., който имот е посочен в скица-проект №15-738311-14.08.2020г. за изменение на КК на гр.С. обл. Пазарджик и е ДОПУСНАТО нанасяне на същия в КК в границите, посочени на скицата-проект, която да се счита за неразделна част от решението.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от Държавата представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите чрез пълномощника си К.К. при Обл.Д“Земеделие“-Пазарджик, с доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. Твърди се, че подаденият иск е с правно основание в чл.54 ал.2 от ЗКИР за установяване право на собственост както и на непълнота и грешка в КК касаеща част от земеделски имот с идентификатор №***, с предходен номер по КВС 000169.

Твърди се, че имотът се намира в залесена горска територия, в м.“Орлино“, вид на територията по предназначение -за нуждите на горското стопанство, като в случая не се касаело за земеделски имот, който се намира в урбанизирана територия на населеното място и че нормата на чл.54 ал.2 от ЗКИР не намира приложение и че имотът се намира в залесена горска територия, в местност „Орлино“, поради което за ищеца липсва правен интерес и така подадения иск е процесуално недопустим. Затова се моли да се обезсили обжалваното решение и се прекрати делото. При условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, доколкото не отговаря на обективната истина за съществуването на спорното право и че противоречието на решението с материалния закон е порок на правните изводи на съда и в случая порокът е основание за отмяна на решението. Твърди се за допусната грешка от РС в съдебния акт и крайния извод, между които според жалбоподателят има обусловеност, при която тази грешка е довела до друго съдържание на съдебния акт. Твърди се, че със заповед по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ на Министъра на земеделието, картата и регистъра на възстановената собственост за землището на с.С. е преработена изцяло като в последствие е приета нова КВС, а от 2019г. землището е с неурбанизирана територия на КК, като по нея имота вече не съществува в същия вид и номерация. Със заповедта по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ от 08.09.1999г. било разпоредено да бъдат изцяло преработени картата и регистъра на съществуващите стари реални граници на гр.С. с площ 2 от 13538дка. Цитира се разпоредбата на чл.34в от ЗСПЗЗ за правните последици от заповедта на министъра по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ и за обезсилването по право на всички издадени решения на ОСЗ и издадените въз основа на тях КНА за засегнатите от преработката имоти. Твърди се, че съгласно съдебната практика, с допусната преработка на плана за земеразделяне, актовете с конститутивно действие относно собствеността и производните им /нот. акт на ищеца/, се считат за обезсилени по силата на закона, с оглед липсата на годен обект на правото на собственост поради което ищецът не се явява носител на право на собственост. Като допълнителен аргумент се сочи, че заповедта по чл.17 ал.8 и чл.34в от ЗСПЗЗ №РД -46-1257 от 08.09. 1999г. е издадена от компетентен орган, не е отменена и следва да се зачете от съда като същата обуславя отпадане на правата на собственост на засегнатите от промяната лица, включително и от правоприемниците на бившите собственици и възстановяване на предишното състояние на собствеността, което настъпва по силата на закона. Счита, че дори ищецът да се легитимира като приобретател на имотите по силата на правна сделка, сключена от лицата, на които собствеността е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, при отпадане на правата на праводателите, правоприемникът не може да противопостави права, различни от тези на своите праводатели-възстановените собственици. За несъответствието на решението с действителното правно положение жалбоподателят сочи пороци при установяване на фактите и пороци при извеждане на правните им последици и на материалния закон, като се поддържа, че имотът с посочения идентификатор, е отразен в КККР като собствен на МЗХГ -ДГС “Селище“тоест, като собственост на държавата и правото на собственост е възникнало при хипотезата на чл.77 предл.трето от ЗС-по друг начин, определен в закона.

Допълва, че в границите на този имот се намира процесната част за която се претендира нанасяне, като имотът е част от ДГФ и собствеността му е определена съгласно регистъра към КВС и КККР и е включен в обхвата на одобрената карта на възстановената собственост и в последствие на КККР, като характерът му е ЧДС по смисъла на чл.27 ал.4 от ЗГ и включен във влязлата в сила КВС като собственост на държавата. Като последен довод се посочва, че имотът е придобит от държавата по реституция-ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и съгласно чл.14а от ЗВСГЗГФ. Допълва се, че от техническата експертиза не може да се направи извод за грешка в картата и регистрите и че 3 имотът е доказано държавна собственост, за което е съставен и АДС и удостоверение по чл.27 ал.4 от ЗГ, доказващи правата на държавата.

Поддържа, че с решението си съдът е нарушил правилата на логическото мислене и общо приетите и общо известни опитни правила без конкретизация и обосновка на този си довод. Моли да се отмени решението и се отхвърли иска.

В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна в който същата се квалифицира като неоснователна. Проследява се установената по делото фактическа обстановка, начина на придобиване на собствеността от ищеца, предхождащата преди това реституция на имота по ЗСПЗЗ и извършения въвод във владение, като се повтарят фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, както и действието на КВС и липса на оспорване на правата на собственост на ищеца върху дарения имот. Подробно се обосновава в отговора правния интерес на ищеца от предявяването на иска, анализира се подробно установената фактическа обстановка и заключението на експерта, коментирано е правното действие на заповедта на министъра за преработка на КВС за с.С. от 02.11. 1999г. и че с нея не се обезсилват нотариалните актове, които са издадени по възмездни сделки за придобиване на имот съгласно чл.34в и чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ, поради което се навежда извода, че разпоредителното действие-дарение в полза на ищеца, е запазило действието си. Изложени са доводи за характера и естеството на дарената земя-земеделска земя-ливада, към момента на придобиването й в собственост през 1998г., когато не е бил обнародван и приет ЗВСГЗГФ. Повтаря се, че претендираният имот попада в обхвата на проектен ПИ с проектен идентификатор *** от 1220кв.м като се обосновава и тезата, че съгласно чл.41 ал.1 от ЗКИР към КККР следва да се причислят и всички карти и планове, които са създадени по реда на ЗСПЗЗ към момента на действащото законодателство и съставляват част от КК и споровете за материално право се решават по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Моли да се потвърди решението.

Няма ангажирани от страните доказателствени искания пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на 4

Държавата представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите като представител на държавата и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск за собственост върху земеделски имот с правно основание в чл.124 от ГПК във връзка с чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

В исковата си молба против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, ищецът С. Р. ИБ., ЕГН-********** от гр.С. ул.“С.“ №83 чрез пълномощника си адв. Ч.Ч. от АК-Пазарджик твърди, че е собственик по силата на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение №122, том I, дело №725/1998г. на нотариус при РС-В., ЗСПВ вх.рег.№487, том №67, стр.487 от 13.05.1998г. на Службата по вписванията в партидната книга към РС-В., на поземлен земеделски имот, съставляваща ливада с площ от 1.220дка, находящ се в землището на с.С. местност“Голяма и малка круша“, за който е отреден парцел №27 от масив 143 от съществуващи стари реални граници на землище с.С. обл.Пазарджик, при граници и съседи: ПИ 1002-местен път, ПИ №1395-дере, овраг, яма; ПИ-1641-др. водни терени, сервитут на яз.Д., ПИ-1392-дере, овраг, яма, по картата на землището на с.С. община В., съгласно цитирания нотариален акт за дарение. Твърди се, че този имот е дарен на ищеца от наследниците на Р.С. И., с ЕГН-**********, възстановен му с решение №124а от 16.04.1997г. от ПК на с.С. постановено по преписка №124, издадено на основание чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ, което е влязло в сила и за този имот е налице въвод във владение в землището на с.С. ЕКНМ 70648, община В.. Твърди, че този имот има издаден и нот. акт №31, т.III ,дело №648/1997г. на 25.04.1997г. от РС-В., по молба на Р.С. И. и представени документи по чл.483 ал.1 от ГПК. Твърди се, че в последствие със заповед на Министъра на земеделието с №РД-46-1257 от 08.09.1999г., обнародван в ДВ бр.95 от 02.11.1999г., е извършена преработка на КВС на с.С. общ.В., като плана за земеразделяне на с.С. е обезсилен, но разпоредителното действие на процесния имот е извършено с посочения нотариален акт за дарение в полза на ищеца и което разпоредително действие е запазило действието си. Твърди се, че от момента на обнародване на процесната заповед на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа на основание чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ, се считат за обезсилени по право само онези нотариални актове, които са издадени въз основа на 5 решения на Поземлените комисии за засегнатите от преработката имоти, но не и нотариалните актове в чиято законова форма са изповядват сделки, касаещи такива имоти и издадените въз основа на тях КНА. Твърди се, че предвид инвестиционни намерения от страна на ищеца, същият поискал със заявление вх.№ПО-21-152 от 30.01.2020г. до началника на ОС „Земеделие“Община С. да му бъде издадена скица и история на процесния, като с писмо изх.№ ПО-21-152-1 от 03.02.2020г. началникът на ОСЗ е отговорил, че към момента собственият му имот не е отразен в КВС, а попада изцяло и е част от имот №000169, собственост на ДГС“Селище“, с НТП „Залесена територия“, без да посочи правното основание за това обстоятелство и по тази причина не може да бъде издадена скица и решението за реституция на имот №27 от масив 143 описан в нотариалния акт за дарение. Твърди, че ищецът не е бил уведомяван за тази промяна и че никой не е оспорвал фактически правото му на собственост и че от момента на дарението, с отреден парцел №27 от масив 143 по плана за земеразделяне на гр.С. до настоящия момент и имота се ползва от ищеца като ливада, която коси.