Определение № 115 от 10.03.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. София, 10.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Н.

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600117 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по подаден от прокурор при РП Ботевград частен протест срещу определение рег. № 14/27.01.2025 г. на РС Ботевград, постановено по ЧНД № 613/2024 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на РП Ботевград от 19.07.2024 за прекратяване на наказателното производство по ДП № 97/2019 г. по описа на РУ Правец, пр. пр. № 1041/2019 г. по описа на РП Ботевград.

В протеста по същество се сочи, че съдебните изводи са незаконосъобразни, тъй като поначало от престъплението по чл. 323 от НК няма пострадало лице, а постановлението за прекратяване е било връчено на Н.Л. само доколкото с него е постановено връщането на приобщените веществени доказателства на същата. Оспорва се изводът на съда в атакуваното определение, че престъплението по чл. 323 е такова срещу собствеността. Оспорва се правомощието на съда да дава задължителни указания за установяване на извършителя на конкретното престъпление и предприемането на действия за реализиране на наказателната му отговорност, и се твърди, че спорът по делото не е бил за движимите вещи и овошките, останали след премахването на съществуващата ограда и изграждането на нова извън владението на Л.. Твърди се по същество, че в изключителна дискреция на прокурора е да привлича конкретни лица за конкретни престъпления, тъй като в дейността си прокурорът е напълно самостоятелен в оценката на събраните по досъдебното производство доказателства.

Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на постановлението на прокурора и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в протеста и се запозна, както с атакувания съдебен акт, така и с постановлението за прекратяване и с материалите по досъдебното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Частният протест е ДОПУСТИМ, като подаден в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК, от лице, което разполага с право на протест, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН, макар въззивният съд да не споделя дадените в определението на РС Ботевград указания на прокурора.

С постановлението от 19.07.2024 г. прокурор от РП Самоков е прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 97/2019 г. по описа на РУ Правец, пр. пр. № 1041/2019 г. по описа на РП Ботевград.

Прието е от прокурора от фактическа страна, че със заповед № 234/09.07.2004 г. на кмета на община Правец било възстановено правото на собственост на наследниците на М.Ц.Г върху поземлен имот № *** с площ 344 км. метра, находящ се в махала „Б.“ в с. О., община Правец, Софийска област. На 27.07.2004 г. бил извършен въвод във владение в имота на единствения наследник на М.Г – свидетеля В.Г.. На 02.11.2016 г. свидетелят Г. се снабдил с нотариален акт за собственост на имот № ***.

Имотът граничел с поземлени имоти № *** и № ***, собственост на Е.В.Х.. Преди около 25-30 години дядото на Е.Х. – Х.Г.Х бил изградил ограда между двата имота, собственост на неговото семейство, и имота на наследниците на М.Г, която ограда изцяло влизала в имота, собственост на В.Г..

На 21.01.2014 г. Е.Х. продала поземлени имоти № *** и № *** на Д. Иванов Лаков. На 10.06.2016 г. Д. Лаков и свидетелката Валентина Л. дарили имотите на дъщеря си – свидетелката Н.Л..

На 05.11.2016 г. свидетелят Ф.Ц. – собственик и управител на „Г. 2000“ ЕООД извършил трасиране и означаване на поземлен имот № ***, по молба на свидетеля В.Г..

В периода от 2004 г. до 2017 г. по повод изградената ограда свидетелят В.Г. провел множество разговори с Х.Г., а след това и с Д. и В.Л. и тяхната дъщеря Н.Л., като последната не признавала за валидни извършеното трасиране и удостоверяващите собствеността на свидетеля Г. документи.

На 23.04.2018 г. свидетелят В.Г. продал поземлен имот № *** с площ от 344 кв.м. на свидетеля В.Р., като му предоставил и протокола за трасиране, изготвен от Ф. Н. В следващите два месеци свидетелят В.Р. – баща на В.Р., на няколко пъти уведомил Н.Л. и живущият с нея на семейни начала Б.К., че възнамерява да изгради ограда между имота на сина си и имотите на Н.Л..

На 23.06.2018 г. сутринта свидетелите В.Р. и В.Р. започнали да копаят дупки за поставяне на телена ограда между имота на В.Р. и имотите на Н.Л..

Свидетелката В.Л. която се намирала в имотите, подала сигнал за действията им до полицията и пристигналите по сигнала полицейски служители убедили бащата и сина да преустановят изграждането на оградата. Образуваната по сигнала прокурорска преписка № 1052/2018 г. приключила с отказ от образуване на досъдебно производство.

2

На 22.03.2019 г. В.Р. изпратил нотариална покана до Н.Л., с която я канел да се срещнат на общата за имотите им граница и да разрешат споровете помежду си по повод границите на имотите и поставянето на ограда помежду им, като поканата не била връчена.

На 10.06.2019 г. В.Р. подал заявление до община Правец за издаване на разрешително за построяване на ограда на поземлен имот № ***, като на 01.07.2019 г. получил отговор, че не се нуждае от разрешително за типа ограда, която иска да постави.

На 17.07.2019 г. около обяд Н.Л. напуснала имотите си заедно с майка си. Същия ден В.Р., съпругата му – свидетелката Р.Р. и свидетелите И.К., Георги Г. и В.Г., заедно с още няколко неустановени по делото лица съборили старата ограда между имотите и изградили нова, изцяло в ползваните от Н.Л. имоти. При поставянето на оградата в имота на В.Р. останали вещи, собственост на Л. – резервоар за вода, два броя метални бидони за вода, пластмасов бидон за вода, два броя поцинкована гофрирана ламарина, градински насаждения и овощни дървета. Според прокурора, вещите били там, тъй като от години Н.Л. и семейството й ползвали имота на В.Р..

Двата броя гофрирана ламарина и частите от старата ограда били изхвърлени от семейство Р. с довода, че са стари и неизползваеми.

На 19.07.2019 г. Н.Л. и Б.К. се прибрали в с. О. и установили наличието на новата ограда, след което сигнализирали полицията. От заключението на СТЕ се установява, че изградената от семейството на В.Р. ограда е разположена изцяло в имота на същия.

С протокол за доброволно предаване свидетелката Р.Р. предала на органите на полицията пластмасов резервоар за вода, метален бидон син на цвят, метален бидон бял на цвят и пластмасов бидон, които след това й били оставени на отговорно пазене.

След като описал в постановлението от 19.07.2024 г. тази фактическа обстановка, прокурорът от РП Ботевград се спрял на правните характеристики на престъплението по чл. 323, ал. 1 и ал. 2 от НК, вкл. на това, че не е необходимо спорът за имуществено право между лицата да е бил поставян за решаване пред съд или пред друг орган. Прокурорът приел, че в конкретния случай се касае за спор относно границата между двата поземлени имота и спор за собствеността върху поземлен имот № ***, като всяка от страните в спора е разполагала с документ за собственост и е считала, че е в правото си на собственик. едва с постановяването на решение от 23.07.2021 г. на РС Ботевград по гр. дело № 1599/2019 г. и решение № 131/28.10.2022 г. на РС Ботевград по гр. д. № 146/2021 г., Виктор и В.Р.и са били осъдени да предадат на Н.Л. владението върху поземлен имот № *** от 344 кв. м. и е признато, че Л. е собственик на този имот. Прокурорът приел, че от съществено значение за несъставомерността на деянието по чл. 323, ал. 1 от НК е обстоятелството, че В.Р. е поискал от община Правец издаване на разрешително за построяване на ограда на поземлен имот № ***, както и че е ползвал услугите на геодезист за определяне точните граници на имота. Поради това, счел прокурорът, не е налице елемент от обективната 3 страна на деянието, а именно самоволното му извършване, нито е налице нарушаване на обществения ред. Касае се, според прокурора, за частноправни отношения, в които прокуратурата не следва да се намесва, а страните са ги решили чрез предвидените за това процедури в ГПК.

Прокурорът не установил данни по досъдебното производство за други престъпления от общ характер и поради това прекратил наказателното производство, като разпоредил резервоара и бидоните, оставени на отговорно пазене при Р.Р., да бъдат върнати на Н.Л..

Н.Л. обжалвала пред РС Ботевград постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В жалбата изложила съображения за това, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка прокурорът е направил незаконосъобразния и необоснован извод за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като през 2018 г. Васил и В.Р.и са били предупредени да решат възникналия спор за собственост по предвидения в законите на страната ред, но въпреки това една година по-късно са премахнали самоволно старата ограда и поставили нова, лишавайки по този начин Л. от владение върху процесния имот. Жалбоподателката поискала постановлението на прокурора да бъде отменено и делото да бъде върнато с указания за установяване на извършителя на престъплението, повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт.

В контролираното от СОС определение съдът изложил установената по досъдебното производство фактическа обстановка такава, каквато е приета от прокурора в постановлението за прекратяване. Съдът определил обекта на защита с нормата по чл. 323, ал. 1 от НК като обществени отношения, свързани с правото на собственост и приел, че на Н.Л. са причинени имуществени вреди в размер на 959.14 лева – определената със заключение на СОЕ стойност на движимите вещи, останали във владение на Р. след построяване на новата ограда, поради което Л. се явява пострадало от това престъпление лице.

Съдът посочил, че доказателствата по делото установяват наличието на гражданскоправен спор, за разрешаването на който следва да бъде използван законовия ред, предвиден за регулиране на гражданскоправните отношения, както и това, че през месец юни на 2018 г. Васил и В.Р.и са били предупредени от полицейските органи да не реализират сами претендираните от тях права спрямо свидетелката Н.Л.. Поради това, несподеляемо намерил съдът становището на прокурора, че прокуратурата не следва да се намесва в отношения като процесните.

Съдът се съгласил с изложените от жалбоподателката Л. доводи в жалбата за необходимостта от даване на указания за установяване на извършителя на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК и предприемане на действия по реализиране на неговото наказателна отговорност.

4

С тези съображения районният съд отменил постановлението на прокурора от РП Ботевград за прекратяване на наказателното производство и върнал делото на РП Ботевград за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания.

Според въззивния съд, спецификата на случая налага най-напред да бъде обсъдено дали Н.Л. има качеството на пострадало от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК лице, предвид направеното от прокурора в частния протест възражение за допустимостта на подадената от нея жалба срещу постановлението за прекратяване. От анализа на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, която лимитира кръга от лица, които могат да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд - в случая РС Ботевград, е видно, че това са обвиняемият (респ. защитникът му), пострадалият или наследниците му, или ощетеното юридическо лице. Правото на обжалване всякога предпоставя накърнен правен интерес, а обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Накателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. За да придобие едно лице качеството пострадал, то това лице следва да е претърпяло и вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител, и следователно активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди и тяхното наличие не може да бъде резултат на субективно усещане. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай са налице данни, които свързват евентуалното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК с претърпяването на вреди, които са пряка и непосредствена последица от това престъпление, и това е достатъчно, за да има Н.Л. качеството на пострадало лице, съответно да е активно легитимирана да оспорва прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство. Освен това, по досъдебното производство са налице данни и за преустановяване на фактическата власт на Л. върху вещи в заградената с поставянето на нова ограда площ, изсичане на овошки и унищожаване на зеленчукова реколта – поведение, сочещо на евентуално престъпление против собствеността, за което прокурорът не е взел становище в прекратителното постановление, задоволявайки се с обобщението, че не е установил данни за други престъпления от общ характер. Ето защо, жалбата на Н.Л. срещу постановлението за прекратяване е допустима, както е преценил и районният съд.

Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f2b356b-df8f-48a0-b013-318e417b283e