Определение № 299 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600354 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХII НПК.

Образувано е по жалба на подс. Р. Р. Т., чрез неговия защитник адв. Й.

Д., срещу протоколно определение от 03.07.2024 г. на състав на Пловдивския окръжния съд, разглеждащ НОХД № 1810/2023 г., с което е оставил без уважение искането на подсъдимия за отмяна на мярката му за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България.

В частната жалба се сочи, че подсъдимият е имал изрядно процесуално поведение и не е ставал причина за отлагане на делото. От друга страна, поради престоя си в ареста, се наложило да изпрати едни от синовете си на работа в *, където последният престирал работната си сила с трудов договор към спедиторска фирма. Подсъдимият също желаел да замине за * - държава с правов ред, където не можело да се сключи трудов договор чрез пълномощник, нито да се направи адресна регистрация без обвързаност с работа. Освен това, трябвало да пътува и до *, за да закупува стоки, които да препродава в България, с което се занимавал и преди и това било известно на обществеността в населеното място, в което живее. Претендира, че нямало как да не се завърне от *, тъй като знаел, че между двете държави има договори и спогодби за правна помощ. Сочи се, че в рамките на развилото се съдебно следствие пред първостепенния съд, е било разколебано подозрението за 1 авторството на деянията, което окръжният съд не е взел предвид при произнасянето си. В тази връзка, подсъдимият моли да се отмени определението на ОС-Пловдив и вместо това да се вдигне забраната му за напускане пределите на Република България.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и въз основа на събраните по делото материали, намира за установено следното:

Жалбата е била подадена в срок от активно легитимирана страна, но разгледана по същество, е неоснователна.

С определението си, първият съд е приел, че обжалваната мярка за процесуална принуда е съобразена с разумния период за нейното прилагане, като не налага прекомерни ограничения на правата на подсъдимия, съобразно преследваната обществено полезна цел – участие на подсъдимия във воденото срещу него наказателно производство.

Въззивният съд намира, че правилно първият такъв е отбелязал, че обжалваната „забрана за напускане пределите на Република България“ от страна на подс. Р. Т., е адекватна на случая и обслужва заложена в НПК легитимна цел - да се осуети възможността на подсъдимия да се укрие извън страната, като по този начин да стане пречка за навременното приключване на наказателното производство в разумен срок. С основание инстанцията е отбелязала, че действието й не надхвърля разумните времеви предели.

Същевременно, не са били представени никакви доказателства, че целта на евентуално пътуване в чужбина, би била полагане на труд между датите на провежданите по делото съдебно заседания, така както се твърди.

Настоящият съд намира, че тежестта на деянията, описани в обвинителния акт и техните каузални особености, не позволява да се приеме, че с отмяна на забраната спрямо подсъдимия могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбите на НПК – да се преодолее опасността същият да напусне пределите на Република България и да се укрие в чужбина, доколкото за всяко от престъпленията законодателно са предвидени сериозни санкции и съдебното следствие на първата инстанция се намира в напреднала фаза.

Наред с това, са налице данни за връзки на подсъдимия с чужбина, което предполага и улеснена възможност за укриването му извън страната.

2

По повод твърденията на подсъдимия пред настоящия съд, че се издържал от доставка на стоки от *, Република * и че щял да работи в * между съдебните заседания, същите действително не са подкрепени с доказателства.

В кориците на делото няма данни за регистрация на подсъдимия като търговец или негови участия в търговско дружество, нито са били декларирани доходи от търговска дейност. Не може да бъде споделена тезата на подсъдимия, че нямало как да представи документация за търговската си дейност, защото не бил длъжен да се регистрира по ТЗ, за да осъществява такава. Тезата, че при липса на регистрация в ТЗ, няма как да се представи документация, не намира опора в законодателството на страната ни, доколкото ако дадено лице извършва продажба на стоки редовно и с цел реализиране на приходи (доходи), лицето извършва дейност по занятие, а не еднократно и инцидентно, поради което се превръща в данъчно задълженото лице, което следва да притежава първични счетоводни документи и счетоводни регистри, както и документи за придобиване на търгуваните стоки и тяхното заплащане. За подобно задължено лице законодателно са предвидени и съответни данъци по видове и размери. В този смисъл, дори и в случаите на водене на търговска дейност по занятие, са предвидени редица изисквания на действащите нормативни актове при водене на счетоводството и при осъществяване на стопанската дейност от подобно данъчно задълженото лице – например по Закона за счетоводството, Закона за данък върху доходите на физическите лица, Закона за данък добавена стойност и т. н.

Ето защо, не могат да бъдат възприети твърденията, че в случая няма как да бъдат представени доказателства за осъществявана международна търговия от подсъдимия лично или като пълномощник. Не са налице и данни същият да има пред договорни или договорни взаимоотношения за работа в *, нито данни неговата професия, квалификация и умения, да не му позволяват да се издържа чрез упражняване на труд в страната, а единствено в посочените две държави.

От друга страна, с оглед етапа, на който се намира съдебното следствие пред първата инстанция, следва да се осигури неговото ритмично и законосъобразно протичане с оглед данните, че подсъдимият притежава обективна възможност да напусне пределите на страната ни и да се укрие, преценено с оглед честите му пътувания зад граница и данните за вече 3 установени в чужбина роднини. Въз основа на това би могло да се отсъди, че подсъдимият може да се установи там трайно, укривайки се и да осуети приключването на воденото срещу него наказателно производство. В случая мярката за процесуална принуда следва да обезпечи нормалното протичане на наказателния процес и реализирането на наказателната отговорност на обвиняемото лице. Коментираната забрана за напускане пределите на страната, както и мерките за неотклонение и останалите мерки за процесуална принуда, е свързана с ограничения на правото на свободно придвижване, в интерес на обществото, като в случая мярката не е непропорционална на целта.

Във връзка с оплакването на подсъдимия, че в обжалваното определение първият съд не е обсъдил събраните до момента доказателства за авторството на деянията, следва да се каже, че негово задължение да стори това в мотивите към постановената присъда, като посочи установените обстоятелства въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

По изложените съображения, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1028 от 03.07.2024 г. по НОХД № 1810/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за отмяна на мярката „забрана за напускане пределите на страната“, наложена на подсъдимия Р. Р. Т..

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4