Решение № 376 от 15.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000477 по описа за 2022 година

С решение №66/29.07.2022 г. по т.д.636/2021 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение е отменено решение №260032/28.09.2020 г. по в.т.д.83/2020 г. по описа на ВнАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Производството е въззивно, образувано по жалба на К. Н. К., гражданин на Р.ф. срещу решение №940/30.10.2019 г., постановено по т.д.981/2018 г. по описа на В ОС, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Мосстрой – Варна“ АД, ЕИК 103850624, със седалище и адрес на управление гр.Варна, местност „Свети Никола“ №60, както и срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови под фирмен №47367, със седалище и адрес на управление ул.

„Димокриту“ №15, комплекс Панаретос Елиана, офис №104 и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК 200484877, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„4-ти януари“ №36, ет.4, ап.6 в качеството им на възразили кредитори, при участието на Р. Г. С. - синдик на „Мосстрой – Варна“ АД - в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.

637, ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на ВРС сумата от 340000.00лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016 г. с падеж 30.06.2016 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излага, че ответниците не са изложили възражения срещу тази част на вземането, представляваща вземания за дивиденти за 2007 и 2008 год., поради което за ищеца не е възникнало задължение да установява съществуването му. Излага още, че представения по делото договор от 05.04.2006 г., не представлява договор за заем, а само урежда конкретните условия за връщане на едно съществуващо 1 вземане, което „Мосстрой-Варна“АД има към кредитора В. Р., на основание четири предходни договора за заем, по които реално са предоставени парични средства. Оспорва се и извода на съда, че процесното вземане е било вече цедирано „Надежда-55“ЕООД като излага, че договорът е бил прекратен, а платената цена по цесията с „Надежда-55“ЕООД е върната на цедента. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск.

Синдикът на „Мосстрой-Варна“ АД – в несъстоятелност е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Насрещните страни „Мосстрой –

Варна“ АД – в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, със седалище гр.Пловдив, не са подали отговори на жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен от К. Н. К. срещу „Мосстрой – Варна“ АД /в несъстоятелност/, „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в качеството им на възразили кредитори, при участието на Р. Г. С. - синдик на „Мосстрой – Варна“ АД - в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.637, ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4317/29.07.2016 г., издадена по ч.гр.д. №8911/2016г. по описа на ВРС, сумата от 340000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016 г. с падеж 30.06.2016 г.

Длъжникът

„Мосстрой – Варна“ АД – в несъстоятелност оспорва предявения иск като твърди, че процесният запис на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно мястото на плащане: по банкова сметка или на посочения адрес. Прави възражение за нищожност на менителничния ефект и поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, като се твърди, че подписалата записа А. Л. не е владеела достатъчно добре български език, за да разбере съдържанието на документа.

Ответникът „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК е подал писмен отговор, в който оспорва иска като излага доводи за наличие на каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, което е изрично признато от ищеца в молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ. Твърди, че договорът за цесия от 01.05.2016 г., по силата на който ищецът се легитимира като носител на вземане срещу длъжника „Мосстрой – Варна“ АД не е породил транслативен ефект, тъй като преди цесията от 01.05.2016 г., на 09.01.2015 г. „Палма Парк“ ЕООД с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД. Оспорва също съществуването на вземания по т.1 от договора за цесия от 18.11.2013 г. в полза на Р., произтичащи договор за заем на парични средства, тъй като липсва реално предаване на тези суми на заемополучателя. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението на длъжника за изплащане на дивиденти за 2007 г. и 2008 г., считано от 17.11.2013 г., един ден преди цесията от 18.11.2013 г.

Ответникът „Еко Мак Вилидж“ ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва иска с твърдения, че записът на заповед е сделка, увреждаща за масата на несъстоятелността и е недействителна по отношение на кредиторите, тъй като е издаден на 30.05.2016 г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността. На следващо място се твърди, че записът на заповед е нищожен, поради липса на съгласие тъй като същият не е подписан от А. Л., управител „Мосстрой – Варна“ АД. Във връзка с каузалното правоотношение иизлага, че вземанията са погасени по давност.

Синдикът на „Мосстрой-Варна“ АД – в несъстоятелност е подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като твърди, че липсва задължение по твърдяното каузално задължение към момента на издаването на записа на заповед. Излага, че договорът за цесия от 01.05.2016 г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД, не е породил транслативен ефект, тъй като „Палма Парк“ ЕООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013 г. с цедент В. Р.. Прехвърленото вземане на В. Р. срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50 лв., главница и 125115.00 лв. лихви по договор за парични средства от 05.04.2006 г. и допълнителни споразумения от 15.12.2008 г. и от 03.01.2012 г., 2. сумата от 2

190828.28 лв. дивидент, въз основа на решение на общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от 17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007 г., 3. сумата от 311970.61 лв., дивидент, въз основа на решение на общото събрание от 27.05.2009 г. за разпределение за печалба от 2008 г. Твърди, че преди цесията от 01.05.2016 г., на 09.01.2015 г., „Палма Парк“ ООД с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД, следователно ищецът не се да легитимира като носител на същите.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен като доказателство запис на заповед от 30.05.2016 г., издаден от „Мосстрой Варна“ АД, чрез представляващия А. П. Л., с който дружеството се е задължило безусловно и неотменимо да заплати в полза на К. Н. К., сумата от 340000 лв. с падеж на 30.06.2016 г.

Няма спор, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение по споразумение от 30.05.2016 г., сключено между К. Н. К. като кредитор и „Мосстрой Варна“ АД, чрез представляващия А. П. Л., като длъжник. Въз основа на записа на запове е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр.дело №8911/2016 г. по описа на ВРС з а сумата от 340 000 лв.

При предявяването на вземането си по чл.685 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Мосстрой - Варна“ АД по т.д.

№1260/2016 год. в размер на 340 000 лв., кредиторът К. се е позовал на две различни основания за претенцията си, а именно издадената в заповедното производство заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед от 30.05.2016 г. , за сумата от 340 000 лв. главница и 6800 лв. заплатени такси, като наред с това е посочил и каузално отношение, породило дълг, за чието плащане е било уговорено издаването на ценната книга. В тази връзка по делото са представени като доказателства договор за заем на парични средства от 05.04.2006 год. сключен между „Мосстрой-Варна“АД като заемател и В. М. Р., в който е посочено, че според допълнителено споразумение от 05.04.2006 год., заемателят дължи на заемодателя сумата от 796 363.28 лв. със срок на връщане 31.12.2010 год. С допълнително споразумение, срокът по договора е удължен до 31.12.2014 год., като е постигната договорка за заплащане на лихви върху главницата в размер на 9,5%, считано от 01.01.2008 год. С договор за прехвърляне на вземане от 18.11.2013 год., цедентът Р. е прехвърлил на „Палма Парк“ЕООД своите вземания от „Мосстрой Варна“АД, в общ размер на 777 58639 лв., произтичащи от: 1. Договор за заем на парични средства от 05.04.2006 год. сключен между „Мосстрой-Варна“АД като заемател и В. М. Р., в който е посочено, че според допълнителено споразумение от 05.04.2006 год. сумата от 149 672.50 лв. - остатък от главница и 125 115 лв.-начислени лихви до 01.11.2013 год.: 2.Решение на Общото събрание на „Мосстрой Варна“АД от 17.08.2008 год. за разпределяне на дивидент за 2007год. в размер на 190 828.28 лв.: 3. Решение на Общото събрание на „Мосстрой Варна“АД от 27.05.2009 год. за разпределяне на дивидент за 2008 год. в размер на 311 970.64 лв.

Представено е уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Палма Парк“ЕООД до „Мосстрой Варна“, според което същият с договор за цесия от 09.01.2015 г., е прехвърлило на „Надежда 55“ ООД процесното вземане, което там като остатък е 705971.86 лв. Във въззивното производство е представено като доказателство споразумение от 16.07.2020 год., между „Палма Парк“ ЕООД и „Надежда-55“ ЕООД, в което страните потвърждават, че през м. септември 2015 год. всяка от тях, по общо съгласие е върнала на другата страна получената престация по договор за цесия от 09.01.2015 год., с което считат този договор за прекратен с всички произтичащи от прекратяването последствия. С договор за прехвърляне на вземане от 01.05.2016 год., цедентът „Палма Парк“ЕООД е прехвърлил на К. Н. К. част от своите вземания от „Мосстрой Варна“АД, в общ размер на 412 601.21 лв., срещу задължение за заплащане на сумата от 2000 лв. за извършената цесия, длъжникът е надлежно уведомен от „Палма Парк“ЕООД с уведомлемние, получено на 03.05.2016 г. Представено е споразумение от 30.05.20016 год. между ищеца К. Н. К. като кредитор и „Мосстрой Варна“АД като длъжник, според което задължението в общ размер на 412 601.21лв. се намалява със сумата от 72 601.21лв. и става 340 000 лв., която е следвало да бъде заплатена от длъжника на 3 кредитора до 30.06.2016 год. в споразумението, длъжникът е декларирал, че е уведомен за цесията на 03.05.2016 г. За обезпечаване на плащането на предоговорената сума, длъжникът е издал на кредитора запис на заповед.

В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно менителнично правоотношение между него и несъстоятелния длъжник.

В случай на установяване на горните факти ответниците следва да докажат изпълнение на задълженията си по записа на заповед или свързаното с него каузално правоотношение.

Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създава задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.