Решение № 3095 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3095 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110116258 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. М. Ч. искова молба, която е редовна, а предявените с нея исковедопустими.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, представляващ ап. №65, находящ се на ***. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Поддържа, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата - „Директ“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че за процесния период не му е доставяна топлинна енергия, тъй като монтираните от него уреди за дялово разпределение са показвали нулеви стойности. Посочва, че в общите части на сградата в режим на етажна собственост няма отоплителни тела. Поддържа, че ищецът в нарушение на чл.71, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването не е съобразил прогнозния дял за имота с отчетените през предходния период нулеви стойности на уредите за дялово разпределение. Навежда доводи, че ищцовото дружество е нарушило изискванията на чл.155, ал.2 ЗЕ, както и на чл.9 и чл.10 на Директива № 27/2012г., съгласно които се фактурират само стойности за действително потребление.

Твърди, че претенцията за услугата за дялово разпределение е начислена в нарушение на чл.149б, ал.3 ЗЕ, като поддържа, че същата е за сметка на доставчика и е включена в цената на топлинната енергия. Прави възражение за погасяване задълженията по давност. Сочи, че доколкото заповедта за изпълнение не е влязла в сила, същата не е уважена и съгласно чл.116, б. „б“ ЗЗД не прекъсва давността. Счита, че в случай че е подадена топлинна енергия в повече в неговия имот, то това е в нарушение на чл.62 ЗЗП и съставлява непоръчана услуга, която не следва да се заплаща. С оглед на изложеното намира предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, тъй като счита, че искането за юрисконсултско възнаграждение не формира съдебен разход, както и че разходите за юрисконсултско възнаграждение са недоказани от ищеца.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Директ” становище по основателността на предявените искове.

ЕООД не е взело

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ж. М. Ч. с искане да бъде признато за установено, че последният дължи на топлофикационното дружество следните суми: 366,39 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап.65, находящ се в *** в периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата от 38,49 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 17.12.2024г., 74,54 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., 14,20 лева - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.12.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.12.2024г. до окончателното изплащане на сумите, за 2 които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело №76999/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава. С оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

3

В случая не е спорно между страните, че ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия в процесния имот по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Посоченото обстоятелство се установява и от приложения към исковата молба Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, по силата на който Ж. М. Ч. е придобил собствеността върху ап. №65, находящ се на ***, както и от представения списък на живущите в жилищна сграда на ***, където като собственик на ап. №65 е записан именно ответника Ж. М. Ч.. По делото е прието и издадено от Столична община, район „Връбница“ удостоверение, от което се установява, че *** /строителен номер/ е идентичен с *** /граждански номер/.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца- „Директ“ ЕООД, като с оглед съдържащите се в отговора на исковата молба възражения, спорен между страните е именно въпросът относно наличието на доставена в имота топлинна енергия. За установяване на това обстоятелство по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., съвпадащ напълно с двата отчетни периода, фирмата за дялово разпределение е разпределяла единствено топлинна енергия за сградна инсталация.

Уточнено е, че на 17.10.1997г. е съставен Акт за изключване на радиаторите в процесния апартамент, като на 23.10.1997г. собственикът е подал декларация, съгласно която след пускане на централното отопление радиатори са „студени“. Отбелязано е също, че отоплението в стълбището на вх. Б, бл.107 на ж.к. „Обеля-1“ е изключено на 01.11.2001г. и на живущите не се начисляват суми за отопление на общите части, както и че в имота не се потребява топла вода за битови нужди от сградната топлопроводна инсталация. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е допълнило, че в случая етажните собственици от процесната сграда не са се възползвали от възможността да проведат общо събрание, на което да изберат по кой от посочените в Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването начини да се изчислява количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което същата е изчислена с помощта на уредената в наредбата методика. Във връзка с направеното от ответника възражение за недължимост на претендираната сума следва да бъде посочено, че в резултат от топлообмена изградената в сградите в режим на етажна собственост сградна инсталация топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили, какъвто е настоящият случай. Именно поради това в чл.153, ал.6 ЗЕ е предвидено, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в 4 общите части на сградата. От изложеното следва, че изключването на отоплението и липсата на потребена топла вода в процесния имот не освобождават ответника от задължението да заплаща стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и даденото с Решение от 09.12.2019г. по съединени дела С708/17 и С-725/17 на СЕС тълкуване, съгласно което е допустима национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника в проведеното съдебно заседание оспорване на нейния размер, доколкото макар с Решение №1037 на ВАС на РБ- ДВ, бр. 16 от 2025г., в сила от 25.02.2025г., уредената в т.6.1.1. от приложението към Наредба №Е-РД-04-1 методика да е отменена, съгласно чл.195, ал.1 АПК тази отмяна има действие занапред, поради което по отношение на процесния отчетен период- 01.05.2022г.-30.04.2024г., същата намира приложение. Съгласно приетото по делото заключение за посочения период стойността на припадащия се на процесния имот дял от отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е в размер 364,70 лева /186,47 евро/, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.