Решение № 2542 от 04.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2542 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110115822 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. ... № ..., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу ЦСМП - В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ... № ... иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1 от КТ да бъде отменена Заповед № РД-01-202/21.11.2024 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконосъобразна.

Ищцата излага, че от 01.03.1999 г. работи на длъжност „***“ в ЦСМП - Варна.

Сочи, че на 21.11.2024 г. й била връчена заповед № РД-01-202/22.11.2024 г. на Директора на ЦСМП - Варна, с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на осн. чл. 187, ал.1, т. 3, предл. 1-во, и т.10 от КТ. Счита горецитираната заповед за незаконосъобразна. Заявява, че не е извършила нарушение на чл. 187, ал.1, т. 3 , предл. 1-во и т. 10 от КТ – неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, както и чл. 30, т. 3, предл. първо, и т. 8 и чл. 28 от Правилника за вътрешния трудов ред.

Излага, че в процесната заповед е посочено, че на нощно дежурство на 01.10.2024 г. ищцата е създала мисии, без да бъде осигурена координация и взаимодействие с държавни институции, полиция, пожарна, гражданска защита и т.н., което е станало повод за възникнал конфликт между служители на ЦСМП – Варна, и служители на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна. Било посочено още, че 1 от аудио запис, предоставен от РЦ 112 с вх. № 04-118-1/31.10.2024 г., се установявало неизпълнение на задълженията на ищцата по длъжностна характеристика, изразяващи се в неосигуряване на координация и взаимодействие с държавни институции, полиция, пожарна, гражданска защита и т.н. на нощно дежурство на 01.10.2024 г.

Твърди, че Заповед № РД-01-202/22.11.2024 г. на директора на ЦСМП – Варна, не отговаря на изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не е обективирано в писмен вид какво конкретно нарушение е извършила ищцата. Счита заповедта за немотивирана, доколкото бланкетно е посочено „възникнал конфликт“, без да е описана конкретна ситуация и участвалите в нея лица. Сочи, че в писмото, с което й били поискани писмени обяснения, също не била посочена конкретна ситуация, възникнала на 01.10.2024 г., която да е довела до конфликт между служители на ЦСМП – Варна, и служители на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна. Никъде не било посочено конкретно действие или бездействие, с което ищцата е нарушила посочените в заповедта разпоредби. Твърди, че не разбира с какво е нарушила трудовата дисциплина, нито с коя конкретна мисия, нито координация между кои конкретни институции не е извършила и в каква връзка е трябвало да го направи.

Излага, че на 01.10.2024 г. около 22:40 часа в ЦСМП било получено обаждане от Р.

Д., **-годишен, който казал, че е паднал на земята и че има травми на главата и на ръката.

Ищцата осъществила телефонно интервю с пациента. Р. посочил, че входната врата на жилището, в което се намирал, била заключена и на съседното легло имало неподвижна възрастна жена. Ищцата попитала дали има близки или лица, които могат да го вдигнат, но пациентът отговорил, че е сам. Л. въвела данните на последния в електронната система на Спешна помощ, адреса, на който трябва да се изпрати екип, попълнила известните й симптоми и задала степен на спешност на пациента (определяне на триажна категория). В 22:46 часа ищцата приключила попълването на данните и създала мисия. Веднага след това се обадила на дежурния лекар д-р Д., за да го информира, тъй като той получавал зададената от ищцата информация на таблет, който се намирал в линейката. Твърди, че за да се избегне забавяне, обикновено ищцата се обаждала и на дежурния лекар, за да си погледне таблета. В 22:55 часа линейката пристигнала на адрес в с. Т., ул. „.......“ № ...... На адреса не са отивали служители на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Горното обстоятелство било известно на ищцата, тъй като последната разговаряла с дежурния лекар и шофьор на линейката, които отишли на посочения адрес. Входната врата на жилището на Р. Д. била отключена от съсед, който полагал грижи за болните.

Заявява, че в процесната заповед се посочвало, че като работник или служител ищцата следвало да спазва т. 13 от Раздел II „Длъжностни задължения“ на *** в стационарен диспечерски екип в регионална координационна централа, като осигурявала координация и взаимодействие с държавни институции, полицията, пожарната и гражданска защита, с НС 112, с РЗИ – Варна, и Министерството на здравеопазването. Застъпва, че не е нарушила задълженията в длъжностната си характеристика, тъй като веднага е изпратила екип и пациентът е бил обслужен.

2

Поддържа нарушение на чл. 189 от КТ. Счита наложеното й наказание, макар и найлекото, за тенденциозно от страна на Директора на ЦСМП - Варна, тъй като същото я лишавало от ДМС в навечерието на коледните празници, като сумата, която ищцата нямало да получи, била в размер на 3180 лева.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЦСМП -Варна, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника, по силата на което последната изпълнява длъжността „***“. Не оспорва и че със Заповед № РД-01-202/21.11.2024 г. на Л. Х. било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Поддържа, че с т. 15 от Раздел II „Длъжностни задължения“ ищцата има задължение да осигурява координация и взаимодействие с държавни институции, полицията, пожарната и гражданска защита, с НС 112, с РЗИ – Варна, и Министерството на здравеопазването.

Счита процесната заповед за законосъобразна и надлежно мотивирана, доколкото в същата по ясен и изчерпателен начин е изложен конкретен фактически състав на извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че заповедта съдържа както описание на обективните признаци – създаване на „мисии“ без осигуряване на координиране и взаимодействие с други държавни институции, в частност Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Варна, при нощно дежурство на 01.10.2024 г., в нарушение на трудовите задължения по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и Раздел II „Длъжностни задължения“ от длъжностната характеристика на ищцата и чл. 30, т. 3 и т. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП - Варна, така и описание на субективния признак на нарушението, а именно че неизпълнението на трудовите задължения е извършено виновно от ищцата.

Твърди, че създаването на „мисии“ съставлява действие по приемане на подаден от гражданите сигнал на тел. 112, който служител от НС 112 предава на служител на длъжността, изпълнявана от ищцата, който, от своя страна, следва да се свърже със сигналоподавателя и да въведе сигнала в деловодно-информационната система на ЦСМП с цел категоризирането му и евентуално последващо оказване на медицинска помощ на подалото сигнала лице, чрез изпращане на екип на спешна медицинска помощ, а при необходимост и на полицейски екип и/или екип на „Пожарна безопасност и защита на населението“ при допълнителни усложнения извън медицинските компоненти. Сочи, че ищцата има задължение да направи преценката за необходимостта от препращане на сигнала до съответната друга служба, която да изпрати свой екип на място, съгласно т. 15 от Раздел II „Длъжностни задължения“ от длъжностната й характеристика. Сочи още, че текстът на горецитираната точка е посочен дословно в заповедта, като е допусната техническа грешка при цифровото изписване – посочено е т. 13 вместо т. 15. Заявява, че техническата грешка не е опорочила дисциплинарното производство, доколкото не е налице неяснота относно обективните признаци на нарушението.

Излага, че в процесната вечер на 01.10.2024 г. при нощно дежурство ищцата е приела 3 сигнал, препратен от НС 112, за мъж на ** г., твърдящ, че е паднал от леглото в дома си в с.

Т., не може да се изправи и че има травми на ръцете и главата, като в проведения впоследствие между ищцата и мъжа разговор за прецизиране на оплакванията и конкретните обстоятелства мъжът изрично е посочил, че има нужда от медицинска помощ, а в дома му има жена, която не може да му окаже такава. Сочи, че изричното искане на гражданина единствено за медицинска помощ се установява пряко от направения аудиозапис, към чието съдържание препращала и процесната заповед. Поддържа, че при тези данни – че падналият възрастен мъж има нужда единствено от медицинска помощ, ищцата е направила необоснован извод, че екипът на ЦСМП, който се изпраща на място, има нужда от съдействие за вдигане на мъжа от екип на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“. В случая не е било необходимо изпращане на такъв екип. Сочи, че от аудиофайла се установява, че при обаждането възрастният мъж изрично е посочил, че в дома му има друг човек – възрастна жена, която няма сили единствено да го бута, което изявление обаче по никакъв начин не изключвало възможността жената да отключи входната врата на жилището на екипа на ЦСМП, в случай че това се наложи. Заявява, че ищцата е поискала изпращане на екип от РД „ПБЗН“, като следва да бъде отчетено обстоятелството, че РД „ПБЗН“ разполага с изключително ограничен човешки и технически ресурс и необоснованото му ангажиране има не просто негативни икономически измерения, но и застрашава живота и здравето на пострадали граждани, които в същия момент действително имат необходимост от съдействието на тази служба.

Застъпва, че погрешната преценка на ищцата, направена в нарушение на т. 15 от Раздел II „Длъжностни задължения“, е довела до необосновано ангажиране и напразно разходване на дежурен екип от РД „ПБЗН“. Сочи, че впоследствие екипът на РД „ПБЗН“, ангажиран да тръгне към адреса в с. Т., е своевременно отзован преди пристигане на място.

Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Л. М. Х. се явява лично и се представлява от адв. А. П. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответната страна Център за спешна медицинска помощ - Варна, се представлява от адв. М. Ж. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че се намират в трудово правоотношение, по силата на което ищцата Л. Х. изпълнява длъжността „***, ***“ в СМП – Варна, както и че със Заповед № РД-01-202/21.11.2024 г. на същата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 187, ал.1, т. 3 , предл. 1-во и т. 10 от КТ.

Видно от Заповед № РД-01-202/21.11.2024 г., в същата е посочено, че по време на нощно дежурство на 01.10.2024 г. Л. Х. е създала мисии, без да бъде осигурена координация и взаимодействие с държавни институции, полиция, пожарна, гражданска защита и т. н., което е станало повод за възникнал конфликт между служители на ЦСМП – Варна, и служители на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – 4

Варна. Отразено е, че неизпълнението на горните задължения по длъжностна характеристика от страна на Л. Х. се установява от изслушани аудио записи, предоставени от РЦ 112 – Варна, с писмо вх. № 04-118-1/31.10.2024 г. Посочен е конкретният член от длъжностната характеристика, за неспазване на задължението по който е наложено наказанието – „да осигурява координация и взаимодействие с държавни институции, полицията, пожарната и гражданска защита, с НС 112, с Регионалната здравна инспекция – Варна, и с Министерството на здравеопазването“. Сочи се, че съгласно чл. 30, т. 3 и т. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) на ЦСМП – Варна, за нарушение на трудовата дисциплина се счита неизпълнение на възложената работа, както и неизпълнение на други задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Направен е извод, че Л. Х. е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 3 , предл. 1-во и т. 10 от КТ и чл. 30, т. 3 и т. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред, с оглед на което, при спазване на разпоредбите на чл. 188, т. 1, чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1, и чл. 195, ал. 1 от КТ, й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.