Решение № 678 от 25.11.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Русе, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20224520201066 по описа за 2022 година за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. И. К. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 22–1085 - 000548/21.04.2022г. на началник Група в ОДМВР Русе Сектор ПП, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС от 1993г. с правоспособност категории „D,C,CE,AM,TKT,BE ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като водач на МПС към м.ноември 2021г. К. няма наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.

1

На 01.11.2021г. на жалбоподателя е предоставен за управление т.а.

Ситроен с рег.№ *** собственост на друго физическо лице. Заплатената за този автомобил застраховка „гражданска отговорност” е изтекла.

На 21.09.21г. в 4:15ч. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство, като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 01.11.2021г. жалбоподателят ползва този автомобил като го управлява в гр.Русе. При движение по ул.“Захари Стоянов“ е спрян за проверка от служители на ПП Кат Русе.При проверката се установява липса на застраховка Гражданска отговорност и срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.638 от КЗ. При обработка на образуваната преписка се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателят е с прекратена регистрация и с рещу него е започнала проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от 11.11.2021г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна, както и че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК и няма данни за извършване на престъпление като връща преписката на Сектор ПП Русе. Въз основа на постановлението началник Група в ОДМВР Русе Сектор ПП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ .

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура - Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

2

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят К. е извършила деяние,с което е осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това К. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят е съпруг на собственика на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка/ при първоначалната дори служителят на Сектор ПП не е успял да установи този факт/, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме неправомерното управление.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че К. не е съзнавала общественоопасния характер на деянието и не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. К. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на нарушението и К. следва да бъде признат за 3 невинна в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 200 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно,тъй като договорения хонорар е под предвидения минимум. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, писмено становище и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник съответства на положения труд и следва да се уважи Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22–1085 000548/21.04.2022г. на началник Група в ОДМВР Русе Сектор ПП, с което на К. И. К. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на К. И. К. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от 200лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4