Решение № 2 от 10.01.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№2 гр. М., общ. М., обл. В., 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е.Г.Й. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20221450200389 по описа за 2022 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6451466/26.09.2022 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя В. М. Т. от гр.С. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 650 /ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА , за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. А. Р.

В. от САК сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на В. М. Т. от гр.С. по АНХД № 389/2022 г. по описа на МРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен 1 срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

В. М. Т. от гр.С., е обжалвала в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6451466/26.09.2022 год. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателката редовно призована, не се явява, нито пък се представлява от редовно упълномощеният си защитник адв. А. В. от САК. От последната обаче е депозирана молба, с която е взето становище по делото, а именно, че обжалвания Електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен.

Акцентува се, че няма как да е извършено нарушение от страна на жалбоподателката, тъй като ограничението на скоростта от 5 км/ч, което й е вменено не е било въведено по законоустановения ред на мястото на заснемането. Изложени са подробни мотиви, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци. Моли се на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата да бъде осъден ответника по делото да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 26.09.2022 год. в 14:34 часа в област В., община М., главен път І-1 /Е-79/, км.162+000, извън населено място, с посока на движение от гр.В. към гр.Б. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, служителят на РУ гр.М. свидетеля З. Н. с автоматизирано техническо средство – мобилна 2 система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС „Р.М.”, вид лек автомобил, с рег.№ ХХХХХ, със скорост от 62 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч., като неправилно в Електронния фиш е отразено, че разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч. Същата не е спряна, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на лек автомобил” Р.М.” с рег.№ ХХХХХ, като административнонаказващия орган в случая е приел, че това е жалбоподателката. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично. От показанията на разпитания по делото свидетел З. Н. се установява, че последният е запознат, че в атакувания Електронен фиш е вписано, че разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч, а не както е видно от събраните по делото доказателства, че се касае за разрешена стойност на скоростта от 40 км/ч. Свидетелят е категоричен, че мястото, където е бил позициониран служебния автомобил има въведено ограничение със знак В-26 от 40 км/ч за извън населено място. Свидетелят обяснява, че ограничението на скоростта от 5 км/ч, което е вписано в Електронния фиш се дължи на техническа грешка или в системата, респективно е допусната грешка от негова страна. За разкриване на обективната истина по делото бе изискана справка от ответника по делото, от която да е видно на какво се дължи обстоятелството, че при констатирано ограничение на скоростта от 40 км/ч в издадения Електронен фиш е отразено, че разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч. В тази насока бе представена Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 30000091/05.01.2023 г., от която се установява, че отразеното в Електронен фиш, че разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч се дължи на техническа грешка от страна на служителя, който е работил с техническото средство на определената дата. Отразено е, че при въвеждането на данните от служителя в работната станция за отдалечен достъп /РСОД/ - таблет, вместо ограничение от 40 км/ч е въведено ограничение от 5 км/ч.

3

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел З. Н., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Пълномощно от 17.11.2022 г., Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6451466/26.09.2022 год., Протокол № 613-21/08.12.2021 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1М” № 4835 от 08.12.2021 год., Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Приложение към Клип № 29007, Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR1М-515” за дата 26.09.2022 год., 2 броя снимки на нарушението с „ТFR1-М515” № 29007/26.09.2022 г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№ 300р-12523/27.09.2022 г., Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХХХ на л.18-19, Справка за нарушител/водач от 29.11.2022 г., Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-6824/16.12.2022 г., ведно със Справка от АИСАНД, Справка от Директора на ОПУ гр.В. под вх.№ 25/05.01.2023 г., ведно със Схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на участъка от път І-1 в района на км.162+000, Справка от Началника на РУ гр.М. под вх.№ 32/05.01.2023 г., ведно с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и писмо под рег.№ 3286р12416/12.03.2022 г. на Главна Дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи гр.С..

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима. Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 15.11.2022 год., видно от приложената по делото Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-6824/16.12.2022 г., ведно със Справка от АИС-АНД, съответно жалбата е входирана на 23.11.2022 г., респективно е изпратена на 17.11.2022 г., като в тази насока е приложената по делото, подписана с КЕП жалба срещу атакувания Електронен фиш и безспорно е в срок.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 15.11.2022 год., като същата не се е възползвала от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвала същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред 4 съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 29007 с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, но в конкретния случай това не е така, тъй като в Електронния фиш е вписано, че разрешената стойност на скоростта за извън населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 е 5 км/ч, при което е прието, че установената стойност на скоростта е 62 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 57 км/ч, което не отговаря на обективната истина, тъй като превишената стойност на скоростта е 25 км/ч, респективно наказуемото превишение е 22 км/ч, като административнонаказващия орган е следвало да наложи административно наказание на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП , а не по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба 5 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага найнапред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателката основание, се явяват неоснователни.