Решение № 44 от 06.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500614 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №148 от 27.05.2025г., постановено по гр.дело №376/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, Н. Е. С. с ЕГН:**********, от с.*, общ. *, е осъден да заплати на В. С. М. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.*******, общ.*, район *, ул. * № *, М. С. М. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.*******, общ.*, район *, ул. * № *, и С. С. М. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.гр. *, общ. *, ул. *, вх. *, ет. *, ап. *, следните суми: сумата от 32428лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за транспортиране на 3бр. автомобила от остров Лансароте, престой на паркинг, връщане в България, възнаграждения на шофьори към 01.10.2017г., заедно с мораторна лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 13169,38лв., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.10.2021г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 7823,32лв., представляваща имуществени 1 вреди за двукратния размер на капаро по развален предварителен договор от 26.03.2017г., заедно с мораторна лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 3177,14лв., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 8000лв., представляваща неимуществени вреди от влошен имидж в обществото, заедно с мораторна лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 3248,88лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.10.2021г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 8005лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като исковете в останалата им част над уважените размери до претендираната сума от 38882лв. за транспортни разходи и до 20000лв. за неимуществени вреди, както и претенциите за мораторна лихва върху главниците за периода от 26.04.2017г. до 19.10.2017г., са отхвърлени като неоснователни, и В. С. М. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.*******, общ.*, район *, ул. * № *, М.

С. М. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.*******, общ.*, район *, ул. * № *, и С. С. М. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.гр. *, общ. *, ул. *, вх.

*, ет. *, ап. *, са осъдени да заплатят на Н. Е. С. с ЕГН:**********, от с.*, общ. *, сумата от 2374лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Н.

Е. С., който чрез пълномощника адв.Т. Д. го обжалва в осъдителните му части с доводи за неправилност, касаещи допустимостта, доказателствената стойност и преценката на събраните доказателства и приетото въз основа на тях от фактическа и правна страна, и претендира за отмяна на решението в атакуваните му части и за отхвърляне на предявените искове изцяло с присъждане на направените до момента разноски.

Въззиваемите страни В. С. М., М. С. М. и С. С. М. са подали чрез пълномощника адв.В. В. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части. Претендират за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 2 следното:

В исковата молба вх.№4971/19.10.2021г. ищецът С. М. М., починал на 20.11.2024г. в хода на производството по повторното разглеждане на спора от първоинстанционния съд след обезсилване на първо постановеното решение, твърди с ответника Н. Е. С. да са приятели от студентските години и след дългогодишна раздяла да са се видели за първи път през есента на 2016г., на която среща присъствала и приятелката му Г. Т., и в проведения разговор се договорили устно ответникът да купува от САЩ, където е живял известно време, и да внася в България леки автомобили от известни марки, с малко години експлоатация, много запазени, с високо качество и отговарящи на европейските стандарти, които да предава на ищеца, а последният с приемането им ще му изплаща всички направени от него разходи до този момент /закупуване на автомобилите, транспорт, митнически такси и други/ и ще ги изнася и препродава в Гранд Канария, Испания, в която префектура на остров Л. живее с приятелката си, като от получената продажна цена ще прихваща за себе си разноските, които е изплатил на ответника, и всички направени от самия него разходи, свързани с износа, вноса, транспортирането, продажбата на автомобила и други, които, освен с документи, ще се доказват и на „честна дума“, тъй като имало трудни за отчитане разноски /останало гориво на автомобилите, командировки на шофьори и други/, получената след което печалба да делят по равно. В изпълнение на тази договореност ответникът предложил на ищеца три автомобила: автомобил SUV, марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с ДКН: *****; автомобил марка „Шевролет“, модел „Круз еко“ с ДКН *******, и автомобил „БМВ“ с ДКН ****. Тъй като цената и разноските, които ответникът поискал за първия автомобил, били като за купуване на нов такъв, ищецът отказал да ги заплати и двамата устно се договорили те да бъдат прихванати от ответника от продажната му цена, като той го снабдил с пълномощно за управление и продажба на това МПС. За останалите два автомобила ищецът заплатил на ответника заявените разноски, които също били много завишени, поради което се договорили за намаляване на митническите такси те да бъдат с българска регистрация, за която цел били фиктивно продадени на приятелката на ищеца Г. Т., като всички останали уговорки останали непроменени. На 04.01.2017г. автомобилите били откарани до Ланзароте с автовоз по маршрут София-Мадрид, Мадрид-Кадис /на собствен ход/ и Кадис-Ланзароте /с ферибот/, където били оставени на 3 паркинг до м.септември.2017г., като ищецът всеки ден заплащал за престоя им на паркинг, без да може да ги продаде. Първо започнала подготовката на документите за продажбата на автомобила „БМВ“, за който от купувач било платено капаро от 2000 евро. При подготовката на документите за митница с цел испанска регистрация и поставяне на испански номер, митническият служител изискал да се представи табелата за европейско типово одобрение на автомобила, каквато липсвала, както за този, така и за останалите автомобили.

Обяснил, че, щом такава липсва, най-вероятно автомобилите са бракувани и дадени за скрап в САЩ, откъдето са внесени, и са без право на регистрация в САЩ и Европейския съюз като опасни за движение по пътищата, тъй като са обикновено такива с множество дефекти по ходовата част и с челни удари, което създава предпоставки за ПТП, и могат да се вкарат в България само на части, след което да се сглобят и регистрират с индивидуален технотест, който е валиден само за България, но няма валидност за Европейския съюз и други страни. Обяснил, че без този номер не може да се извърши регистрация и продажба в Испания и в целия Европейски съюз и не могат да се поставят испански номера. Разбирайки за това, ищецът осъзнал, че е въведен в заблуждение от ответника и с приятелката си направили връзка по електронната поща и по вайбър с него, като на 28.06.2017г. им отговорил да пуснат документи за технотест, който излизал до три месеца и струвал 2000 евро на всяка кола, ангажирайки се той да поеме разходите. Технотестът не могъл да се осъществи в Испания, поради липса на специална табела за европейско типово одобрение, а издаденият в България важал единствено за страната и давал право автомобилите да се управляват само на територията на РБългария. Впоследствие се оказало, че нито един от трите автомобила не е сглобен от производителя, а и трите са сглобени в сервиз в гр.Стара Загора, собственост на роднина на ответника, като никога не е имало внос на автомобили втора употреба от САЩ, а са били внесени части от автомобили, закупени от автоморгите в САЩ, от които в този сервиз са били сглобявани автомобилите. По този начин, използвайки неопитността на ищеца, ответникът не е изпълнил условията на договора относно качеството на внасяните автомобили, а е внасял автомобилен скрап, купуван на безценица в САЩ, който след ремонти е бил изнасян в чужбина и всички разходи са били поемани от ищеца, претърпял вследствие на това имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ползване на ферибот за трите коли в двете посоки 4 общо 4200 евро; разходи за ползване на автовоз за трите коли в двете посоки общо 3500 евро; разходи за паркинг за трите коли за 9 месеца общо 4050 евро; заплащане на шофьори-сменници за трите коли в двете посоки общо 3000 евро; ремонт на трите коли във Велинград, в Димитровград, в Стара Загора, в Ланзароте и в Бургас общо 3300 евро, при което общият сбор на разходите е 24800 евро, равняващи се на 48504лв., както и е заплатил двоен размер на капарото от 2000 евро или сумата от 4000 евро, равняваща се на 7823,32лв., дадено му от купувач в Ланзароте по сключен помежду им предварителен договор, развален поради невъзможността да му продаде автомобила „БМВ“ с окончателен договор. Претърпял и неимуществени вреди от уронване на доброто му име, авторитет и доверие, с каквито се е ползвал сред обществеността в Гранд Канария, където е живеел и развивал стабилен бизнес, свързан с управление на туристически обекти, притокът на туристи към които започнал рязко да намалява, а хората да се дистанцират и да избягват контактите с него, което и поведението на ответника се отразили тежко и на психическото и здравословното му състояние, като вследствие на силно изживения стрес се разболял от диабет и апнея, развили се изключително бързо и влошили състоянието му за кратко време. При тези обстоятелства ищецът претендира за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от ремонти от 48504лв. С молба вх.№13141/02.12.2022г. ищецът е уточнил петитума за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9622лв. за разходи за ремонти и в размер на 38882лв. за разходи по транспорт, паркинг и възнаграждение на водачите на автомобилите или общо 48504лв. с мораторна лихва в размер на 21545,48лв. за периода от датата на увреждането 26.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба 19.10.2021г.; за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7823,32лв. за заплатения двоен размер на капарото, ведно с мораторна лихва от 3473,11лв. за периода 26.04.2017г.-19.10.2021г., и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от общо 20000лв., от които 5000лв. за диабет, 2000лв. за високо кръвно налягане, 5000лв. за сънна апнея и 8000лв. за влошен имидж в обществото и бизнеса, ведно с мораторна лихва от 8883,34лв. за периода 26.04.2017г.-19.10.2021г., заедно със законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за изтекла 5 погасителна давност по отношение на претендираните лихви за забава.

Оспорил е твърдението ищецът да не е знаел, че е внасял в България от САЩ само катастрофирали автомобили. Оспорил е твърдението за договорка относно продажба на трети лица на лекия автомобил „Шевролет“, поддържайки той да е бил продаден от него на Г. Т. за нейни лични нужди и да е получил изцяло и в брой продажната цена от 6000лв. преди подписване на договора, а след това да не е имал никакво отношение към този автомобил.

Оспорил е твърдението за договорка относно продажба на трети лица на лекия автомобил „БМВ“, поддържайки да не е внасял такъв в България, да не го е регистрирал, да не е участвал в сделки с него и да не е получавал парични средства за същия. Твърди да не е получавал от ищеца парични суми за разноски във връзка с посочените два автомобила „Шевролет“ и „БМВ“.