Решение № 5159 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110213486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. В. И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. П. от САК, против наказателно постановление № 32990/28.03.2018 г., издадено от заместник-кмет на Столична община за извършено нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ , б. „в“ и чл. 35, ал.

1 вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО, за което му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

В депозираната жалба фактът на извършване на нарушението не се оспорва, но се прави възражение на изтекла абсолютна давност, поради което се прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

За проведеното на 18.11.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Депозирано е писмено становище от жалбоподателя И., чрез адв. П., в което са изложени аналогични с жалбата съображения. Претендира се присъждане на разноски в минимално предвидения според Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения размер от 400 лв., на основание сключения договор за правна защита и съдействие, съгласно чл. 3 от който процесуалното представителство е осъществено безплатно.

Като съобрази събраните по делото доказателства и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима - депозирана о т надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав прие, че е депозирана в срок, доколкото основанията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не са изпълнени - видно от извършена справка, адресът на жалбоподателя не е променян, както и отбелязването за влизане на наказателното постановление в сила не е извършено от наказващия орган /видно от молба вх. № 325514/15.10.2024 г./, предвид което е без правна стойност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява, че на 03.03.2018 г. против жалбоподателя И. бил съставен АУАН № 0329990/03.03.2018 г. за това, че на 03.03.2018 г., около 16:30 ч., пътувал в гр. София, в трамвай № 7 с инвентарен № 707, след спирка Триъгълника, посока модна къща „***“, с невалидирана карта, и отказал да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците - нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ , б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО. АУАН бил съставен от Венета Тодорова Стоянова, контрольор по редовността на пътниците в „Център за градска мобилност“ ЕАД.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се признава от жалбоподателя, предвид което съдът я прие за доказана.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката против жалбоподателя било издадено атакуваното наказателно постановление № 329990/28.03.2018 г. от заместник-кмет на Столична община, с което му била наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

Наказателното постановление не било връчено на И.. След еднократен опит за връчване по пощата /видно от материалите по административнонаказателната преписка/ от администрацията на Столична община били извършени служебни отбелязвания относно дата на връчване и дата на влизане в сила /не се четат от представените по делото преписи/.

При така установеното от фактическа страна следва правният извод, че към момента на образуване на производството по делото пред СРС, респективно към момента на произнасянето на съда с настоящето решение, е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване, регламентиран в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Аргументите в подкрепа този извод са следните:

При изчисляването на относителната и абсолютна давност следва да бъде приложена редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, актуална към момента на извършване на инкриминираното административно нарушение - 03.03.2018 г. Съгласно тази редакция, в сила и понастоящем, се предвижда тригодишен давностен срок за погасяване на наказателното /в процесната хипотеза административнонаказателно преследване/ при наказания, по-леки от „лишаване от свобода” за срок над една година. В настоящия случай е налице именно визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени по-леки от наказанието лишаване от свобода административни наказания - „глоби” и „имуществени санкции”, „лишаване от права” и „обществено порицание”.

2

Нормата на чл. 81, ал. 3 НК постановява, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тоест в настоящия случай абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла на 03.09.2022 г., или преди образуване на производството по настоящето дело, респективно преди постановяването на настоящия краен съдебен акт.

С оглед на това е налице правопогасяващо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Доколкото на основание чл. 84 ЗАНН в съдебното производство по обжалване на актовете по чл. 58д ЗАНН се прилагат правилата на НПК, в случая на основание чл. 82, ал. 4 вр. чл. 80, ал. 5 вр. чл. 334, т. 4 4вр. чл. 24, ал. 1 т. 3 НПК атакуваният акт следва да се отмени и административнонаказателното производство да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител н а жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Предвид факта, че правната помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, разноските следва да бъдат определени на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл.

18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер от 400 /четиристотин/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.

63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 80 ГПК, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 32990/28.03.2018 г., издадено от заместниккмет на Столична община против Д. В. И. за извършено нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б.

„б“ , б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО, за което му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено срещу Д. В. И. за извършено административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ , б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО, образувано със съставяне на АУАН № 0329990/03.03.2018 г. от Венета Тодорова Стоянова, контрольор в „Център за градска мобилност“ ЕАД.

ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. И. П. сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., съобразно оказаната по делото правна помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14- 3 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4