Присъда № 103 от 27.06.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр.№ 103/27.06.2024 г. по НЧХД № 798/2023 г.:

Производството е образувано по тъжба на частния тъжител А.Н.Т. от с.

*** против Ф.С.М. от с. К. , обл. Ямбол за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание частния тъжител А.Т. се явява лично и с редовно упълномощен повереник - адвокат. Чрез повереника си тъжителят сочи, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на повдигнатото с тъжбата престъпление на посочените дати в тъжбите.

Навеждат се доводи, че фактическата обстановка по делото категорично и безспорно се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, като не следва да се кредитират показанията на свидетелите на подсъдимата, както и нейните обяснения. Моли се съдът да признае подсъдимата за виновна по предявеното и обвинение, като и се наложи наказание „пробация“ в минимален размер и „глоба“ към средния размер, като с тези наказания ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Претендират се и разноските по делото.

Подсъдимата Ф.М., редовно призована, се явява лично в с.з. с редовно упълномощен защитник. Дава обяснения, като сочи, че не се признава за виновна по предявеното обвинение, защото на посочените дати в тъжбите тъжителят не е искал да има лични контакти със своите деца, а такива контакти е имало на други дати през мес.07.2023 г., като А.Т. е знаел, че подсъдимата живее на съпружески начела със свид. А.Е. в с. К., обл. Ямбол и техните деца преди датите за лични контакти, посочени в тъжбите. Навеждат се доводи, че деянието по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК не е осъществено от субективна страна, като не се приемат за достоверни показанията на свидетелите на обвинението и алтернативно се пледира за приложението на чл.9, ал.2 от НК и постановяване на оправдателна присъда. Претендират се разноските по делото.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят А.Н.Т. от с. *** и подсъдимата Ф.С.М. от с. К., обл. Ямбол с Определение № *** по Гр.Д.№ *** по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 08.03.2023 г., постигнали Спогодба относно упражняването на родителските права по отношение на своите малолетни деца С.А.Т., родена на ***. и Е.А.Т., родена на ***, които права били предоставени на майката Ф.М..

На бащата А.Т. бил определен със спогодбата й режим на лични контакти с децата, както следва:

1.С детето С.Т. „…всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден…“, като „… При режима на лични контакти, бащата ще взема детето от дома на майката в *** и го връща обратно на същия адрес….“;

2.С детето Е.Т., „… До 2,6-годишна възраст на детето Е.Т., ЕГН:

1

********** – два пъти в месеца: всяка първа събота от 10.00 часа до 12.00 часа на съботния ден, след което от 15.00 часа до 17.00 часа на същия съботен ден в присъствието на майката Ф.С.М., ЕГН: **********, както и всяка трета неделя от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа на неделния ден, след което от 15.00 часа до 17.00 часа, в присъствието на майката Ф.С.М., ЕГН:

**********….“, като „….При режима на лични контакти, бащата ще взема детето от дома на майката в *** и го връща обратно на същия адрес….“.

След сключване на спогодбата и след мес.04.2023 г. подсъдимата заживяла на съпружески начела със свид. А.Е. в с. К., обл. Ямбол, заедно със своите деца, за което уведомила своя бивш приятел А.Т., който споделил със своя баща – свид. Н. Т. от с. ***, че „бившата му снаха“ вече живее с друг мъж в с. К., обл. Ямбол.

На 08.03.2023 г. тъжителят заминал за Кралство Холандия, като поддържал връзка по интернет и телефона със своята дъщеря С.Т. На 14.07.2023 г. тъжителят се върнал от чужбина.

На 15.07.2023 г., 16.07.2023 г. и 05.08.2023 г. тъжителят не е посещавал с. Б. и с. К., обл. Ямбол със свидетелите П.Н. и Н. Т., за да се види със своите деца.

Подс. Ф.М. не е осъждана за извършени престъпления от общ и частен характер по НК, и не е наказвана по административен ред по чл.78а от НК.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Ф.М., показанията на свидетелите А.Е./живее на съпружески начела с подсъдимата/ и Ф.И./баба на подсъдимата/и отчасти от показанията на свидетелите П.Н./близък приятел на тъжителя/ и Н. Т./баща на тъжителя/, които гласни доказателства в кредитираната от съда им част кореспондират помежду си, както и от писмените доказателства, приети и прочетени по чл.283 от НПК в с.з. - Определение № *** по Гр.Д.№ *** по описа на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 08.03.2023 г., с което е одобрена Спогодбата между страните, справка за съдимост на подсъдимата, характеристична справка на подсъдимата, справка за детето С.Т. удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образувание от ГСА“Кольо Фичето“, гр. Ямбол на подсъдимата, служебна бележка от ДГ „Кольо Тенев“, с. К., обл. Ямбол, справка от ОД на МВР-Ямбол за пътуванията н чужбина на тъжителя, характеристична справка на подсъдимата от РУ“Тунджа“ при ОД на МВР-Ямбол, протокол за проведена среща с родител по постъпил сигнал за дете в риск, съгласно чл.14 от ППЗЗД/28.09.2023 г. на Д-я“СП“-Ямбол, Социален доклад/16.02.2024 г. на Дя“СП“ – Ямбол.

Свид. П.Б. не бе разпитан по делото, защото многократно бе нередовно призован по делото – не е намерен на посочения от защитата телефон за връзка.

Съдът не кредитира онази част от показанията на свидетелите П.Н. и Н.

2

Т., в които се сочи, че на процесните дати 15.07.2023 г., 16.07.2023 г. и 05.08.2023 г. тъжителят е посетил с. Б. и с. К., обл. Ямбол/показания на свид.

П.Н. и свид. Н.Т./, че отношенията между тъжителя и подсъдимата са влошени по вина на Ф.М./показания на двамата свидетели/, че подсъдимата не позволява на детето С.Т.да контактува с баща си и неговите родители/показания на бащата на тъжителя/, че бащата на тъжителя разбрал, че Ф.М. живее на съпружески начала със свид. А.Е. на 16.07.2023 г./показания на бащата на тъжителя/, че на 15 и 16.07.2023 г. и 05.08.2023 г. свид. П.Н. бил с тъжителя в с. Б. и с. К., обл. Ямбол и други хора с тях не е имало/показания на свид. П.Н./ и подсъдимата не изпълнила решението/спогодбата/ на ЯРС, че на 15.07.2023 г. тъжителят е бил сам, когато е ходил да взима детето С., а на 05.08.2023 г. Н.Т. е бил със сина си, като е оставен в колата с детето Е./показания на бащата на тъжителя/. Съдът не кредитира тези показания в посочената им част не само защото явно си противоречат и взаимно изключват, а и защото и двамата свидетели са явно заинтересовани от изхода на делото, като близък приятел на тъжителя и негов баща. Тези показания не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, с изключение на признанията, които направиха подсъдимата и нейните близки, че е имало посещения за лични контакти с децата от тъжителя в присъствието на приятеля му /свид. П.Н./, но това е било на дати, които не са посочени в тъжбите, факт, който подсъдимата и близките й можеха удобно да премълчат.

Няма как на едно също място, по едно също време да е присъствал само един от свидетелите, посочени в показанията на горепосочените свидетели на тъжителя, още повече, че бащата на тъжителя призна пред съда, че е разбрал от сина си, преди процесните дати за лични контакти с децата, че бившата му снаха вече не живее в с. Б., а в с. К. или дори да приемем хипотетично, че все пак тъжителят е бил на 15.07.2023 г. и 05.08.2023 г. в с. Б., той вече е бил уведомен, че децата му не живеят в това село, а в с. К. и е можел да си уговори предварително среща на тези дни в с. К.. В решението/спогодбата/ на съда няма ограничения подсъдимата да променя своето местоживеене, особено при заживяване на съпружески начала с друг мъж. Няма такова ограничение и в законодателството на Р.България, като режима на лични контакти може да бъде проведен и по местоживеенето на майката в с. К., обл. Ямбол, местоживеене, за което бащата на децата е знаел много преди 15.07.2023 г., дори от своята дъщеря С.. Поради тези съображения съдът не прие за достоверни показанията на тези двама свидетели, че на процесните дати тъжителят не е имал лични контакти със своите деца по вина подсъдимата, а прие за достоверни обясненията на подсъдимата и показанията на нейните близки, че на тези дати не е имало посещение на тъжителя в с. Б. и с. К..

В останалата част съдът приема показанията на свидетелите П.Н. и Н. Т., защото кореспондират с показанията на останалите свидетели, обясненията на подсъдимата и писмените доказателства по делото.

От кредитираните показания на всички свидетели и обяснения на подсъдимата, както и визираните по-горе писмени доказателства се установи, 3 че на 15.07.2023 г. и на 05.08.2023 г. тъжителят не е посещавал с. Б., за да се види със своите деца.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подс. Ф.С.М. от с. К., обл. Ямбол не е осъществила от обективна и субективна страна състава на инкриминираното деяние по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което съдът я призна за НЕВИНОВНА в това, от 15.07.2023 г. до 05.08.2023 г., в с. Б., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител, да не е изпълнила съдебно решение – Спогодба -, одобрена с Протоколоно Определение № *** по Гр.Д.№ *** по описа на РС-Ямбол, влязла в сила на 08.03.2023 г., относно режима на лични контакти на бащата А.Н.Т. с малолетните му деца С.А.Т. и Е.А.Т., поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДА по предявеното обвинение по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Престъплението не е извършено от обективна страна от подсъдимата чрез една от двете форми на осъществяване на изпълнителното деяние - чрез неизпълнение на посочената по-горе спогодба, която по своя правен характер се приравнява на съдебно решение относно личните контакти на тъжителя с неговите деца. Неизпълнението би било осъществено от подсъдимата чрез бездействие, при задължение за извършване на действие – да изпълни горепосочения режим за лични контакти, съответно на 15.07.2023 г. по отношение на детето С. и на 05.08.2023 т. по отношение на детето Е.. Такива контакти е щяло да има, ако тъжителят се беше обадил и бе поискал да се види с децата си, но от доказателствата по делото не се установи такива контакти да са поискани и решението/спогодбата/ да не е изпълнено или да са предприети действия, с които майката да е осуетила по какъвто и да е начин тези контакти.

Установи се, че подсъдимият е разполагал с телефона на подсъдимата, но разговор за среща с децата не е имало, нито преди 15.07.2023 г. и 05.08.2023 г., нито на процесните дати, като майката е длъжна да изпълни решението/спогодбата/ само ако бащата поиска да упражни своето право на лични контакти и заяви това изрично, т.е. не може със съдебното решение да се отнема правото на майката и децата на социални контакти извън населеното място, в което живеят, за което бе установено, че бащата е знаел, ако не е имало предварителна уговорка за провеждане на срещите. Става дума за право, което както може да бъде упражнено от тъжителя, така може и да не бъде упражнено на процесните дати. Децата например могат да бъдат на почивка или при свои близки роднини, което не означава, че ако бащата поиска да ги види на визираните дати, трябва да му бъде отказано, напротив майката е длъжна да изпълни спогодбата, но такова обаждане за провеждане на срещи или идване за такива срещи не е имало. По делото не се доказа категорично и безспорно на 15.07.2023 г. и 05.08.2023 г. тъжителят да е ходил до с. Б. и с. К., за среща с децата си. По делото не бяха оспорени обясненията на подсъдимата, че бащата на децата ги е посещавал в с. К. и му е предоставена възможност да види и двете деца или по делото не бе доказано 4 от тъжителя и неговия повереник по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила на посочените дати две престъпления по чл.182, ал.2 от НК при условията на чл.26, ал.1 от НК. Следва изрично да бъде отбелязано, че майката ще бъде наказана по посочения текст от НК, защото не е изпълнила режима на лични контакти с децата на тъжителя, ако след предупреждение от надлежен орган на властта/виж чл.93, ал.1, т.2 от НК/ не е изпълнила решението/спогодбата//чл.182, ал.3 от НК/, а такова предупреждение от надлежен орган спрямо подсъдимата няма, и по делото не бяха събрани доказателства подсъдимата да е била предупреждавана вече да изпълнява режима на лични контакти на тъжителя с децата от полицията, прокуратурата или съда и отново на 15.07.2023 г. и на 05.08.2023 г. да не е изпълнила спогодбата.