Определение № 2847 от 15.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2847 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603134 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „М.К. – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, ж.к.

„********“, обект 14.4., представлявано от управителя К..С.М., чрез упълномощения на дружеството процесуален представител – адв. С.М. – от АК – Пловдив, срещу Определение от 02.10.2024 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 21-ви състав, постановено по НЧД № 13024/2024 г. по описа на същия Съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 23.08.2024 г., изведено от канцеларията й с изх. № 49216/2018/29.08.2024 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 948/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 49216/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че решаващият първоинстанционен Съд неправилно е приел, също както и прокурорът при СРП, че дружеството – лизингодател не е уведомило лизингополучателя, че след изтичане на предоставения с нотариалната покана допълнителен 7-дневен срок за изпълнение, договорът ще се счита за развален. Твърди се, че този извод противоречи на доказателствата по делото, тъй като нотариалната покана е била връчена на Ф.К. – баба на Р.Х., на 16.11.2018 г. от нотариус А.П., рег. № 605 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие гр. Асеновград, като по силата на приложимата разпоредба на чл. 46, ал. 4 от ГПК, с получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Сочи се, че без правно значение е въпросът – дали лицето, което е получило поканата, я е предало на нейния адресат, или не.

В жалбата се анализира практиката на Върховната съдебна инстанция по приложение на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от НК и се аргументира, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ същата да бъде върната. Обосновава се, че след като договорът за финансов лизинг е бил надлежно развален 1 от страна на лизингодателя, Х. е следвало да предаде фактическата власт върху лизинговия автомобил, тъй като след тази дата продължаващото упражняване на фактическата власт върху автомобила от негова страна, е било незаконосъобразно. Сочи се, че без правно значение се явява обстоятелството, дали Х. е имал желание да заплати оставащите вноски по лизинговия договор, или не. Акцентира се, че дори да се приеме, че Х. е имал желание да заплати дължимите вноски, в действителност същите не са били платени, а и това плащане би било без основание, тъй като лизинговият договор вече е бил развален. Твърди се, че Х. е съзнавал, че държи лизинговата вещ, въпреки, че договорът за лизинг вече е бил развален и правото му да ползва вещта е било отпаднало.

Отправя се искане обжалваното Определението на СРС, НО, 21-ви състав да бъде отменено, жалбата на дружеството да бъде уважена и делото да бъде върнато на СРП за продължаване на разследването.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 948/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 49216/2018 г. по описа на СРП, е образувано с Постановление на прокурор при СРП от 31.07.2019 г., изведено деловодно на 02.08.2019 г., за това, че през м. ноември 2018 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, която владеел по силата на сключен лизингов договор – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели – Х.Х.Х. (т. 1, л. 134 от досъдебното производство); Р.А. Х. (т. 1, л. 135 – л. 136, л.

185 – л. 186, л. 233, л. 262, л. 273 и т. 2, л. 22 от досъдебното производство); М.М.Т. (т. 1, л.

187 от досъдебното производство); Ф.Ш.К. (т. 1, л. 229 от досъдебното производство);

С.А.И. (т. 1, л. 263 – л. 264 и л. 267 от досъдебното производство) и Д.Й.М. (т. 2, л. 28 от досъдебното производство); приобщени са, в качеството им на писмени доказателствени средства – Договор за финансов лизинг № СА0828/15.12.2017 г., сключен между „М.К. – 2“ ЕООД, в качеството му на лизингодател, и Р.А. Х., в качеството му на лизингополучател; приемо – предавателен протокол; погасителен план към него и документи за извършени плащания по договора (т. 1, л. 12 – л. 15, л. 43 – л. 54, л. 65 – л. 77, л. 81 – л. 101, л. 106 – л. 132, л. 141 – л. 145, л. 188 – л.

207, л. 211 – л. 218, л. 234 – л. 256 от досъдебното производство); Нотариална покана от „М.К. – 2“ ЕООД до Р.А. Х., връчена на Ф.Ш.К. на 16.11.2018 г. от нот. А.П., вписана под № 605 в Нотариалната камара (т. 1, л. 17 – л. 19, л. 26 – л. 31, л. 78 – л. 80, л. 208 – л. 210 от досъдебното производство); справка от ИА „Автомобилна администрация“, рег. № 17-00-0070/1/07.02.2019 г. относно л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ******** (т. 1, л. 24 – л. 25 от досъдебното производство); справка от ЗК „Лев Инс“ АД относно л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ******** (т. 1, л. 27 от досъдебното производство); справка относно собствеността на л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ******** (т. 1, л. 298 от досъдебното производство).

По досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняемо лице.

Разследването по досъдебното производство е приключило.

С Постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 23.08.2024 г., изведено от канцеларията й с изх. № 49216/2018/29.08.2024 г., наказателното производство по досъдебно производство № 948/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 49216/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е прекратено, на 2 основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е приел за установено, от фактическа страна, че на 15.12.2017 г. между дружество „М.К. – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър“, ж.к.

„Дружба 2“, ж.к. „********“, обект 14.4., като лизингодател, и Р.А. Х. с адрес в гр.

Асеновград, ул. „********, като лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг с предмет лек автомобил марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ********, рама № SALLSAA146A962062, произведен през 2006 г., който бил собственост на автокъща „Аско 96“ ЕООД. Автомобилът бил регистриран в гр. София и предаден на Х., за което бил съставен приемо – предавателен протокол.

Към Договора бил приложен и погасителен план, съдържащ 24 вноски от по 925.41 лева, последната от която на 15.12.2019 г. Освен плащането на вноските, в Договора за лизинг били уговорени и плащания, свързани с ползването на МПС, а именно – в тежест на лизингополучателя било възложено да възстанови на лизингодателя направените от последния плащания по Договор за застраховка „Каско“, гражданска отговорност, годишен данък, разходи по регистрация.

След предаването на вещта започнало изпълнението по Договора, като Х. ползвал автомобила на територията на гр. Асеновград. Лизингополучателят Х. заплащал редовно вноските по погасителния план, но не изпълнил задължения за възстановяване на суми на лизингодателя по извършени плащания за посочените по-горе допълнителни разходи, поради което от дружеството изпратили на посочения в Договора адрес за кореспонденция с лизингополучателя – гр. Асеновград, ул. „********, нотариална покана, с която го уведомявали, че следва да извърши плащане на посочените в поканата суми в седмодневен срок от получаването на същата, като в противен случай Договорът ще бъде прекратен едностранно от лизингодателя, поради виновно неизпълнение от лизингополучателя и последният ще следва да върне получения актив – лек автомобил марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ********, рама № SALLSAA146A962062.

Поканата била съставена на 08.11.2008 г. и на 12.11.2018 г. била представена на нот.

А.П., рег. № 605 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Асеновград.

На 16.11.2018 г. поканата била връчена на Ф.Ш.К., която се задължила да я предаде на внука си Р.А. Х.. Кадир не връчила документа на внука си, като посочила, че не поддържа връзка с него и не разбрала какво получава, тъй като била прекалено възрастна.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението „обсебване“, наблюдаващият прокурор при СРП е преценил, от правна страна, че в конкретния по делото случай се касае за неизпълнение на облигационни отношения, не и за осъществен състав на престъпление, по съображения, че св. Х. не е бил изрично уведомен за едностранното прекратяване на Договора от страна на лизингодателя. Приел е, че за целите на облигационните отношения изпращането на съответното съобщение до заявения в Договора адрес за кореспонденция, може да се явява достатъчно за настъпване на облигационния ефект на прекратяването на Договора, но това не е достатъчно, за да се ангажира наказателната отговорност на Х. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Преценил е, че в подкрепа на извода, че Х. не е бил уведомен за прекратяването на Договора е и това, че изпълнението на договорните отношения от негова страна продължило до м. август 2019 г., като през този период дружеството – лизингодател получавало и задържало плащанията. Аргументирал е, че не може да се приеме, че Х. умишлено е бездействал по отношение на собственика на вещта, както и че по делото са събрани гласни доказателствени средства в насока, че същият желае да изплати дължимите по Договора вноски, при условие, че бъде спазено задължението на лизингодателя след това да прехвърли собствеността върху автомобила на Х.. Изтъкнал е, че лизингодателят е бездействал да предяви претенциите си към Х. пред гражданския Съд, 3 както и че Х. разполага с правото да откаже да изпълни задължението си да върне вещта, докато не му бъдат възстановени недължимо платените суми, на основание чл. 90 от ЗЗД.

При това е приел, че след като законът дава право на Х. да задържи лекия автомобил, бездействието му в тази насока не се явява противоправно.

Постановлението на прокурора при СРП от 23.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 948/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 49216/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е връчено на „М.К. – 2“ ЕООД на 30.08.2024 г., видно от отбелязване върху известие за доставяне (т. 2, л. 62 от досъдебното производство).

Прекратителният прокурорски акт е обжалван пред СРС в законоустановения срок – на 02.09.2024 г., от „М.К. – 2“ ЕООД, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. С.М. – от АК – Пловдив.

За разглеждане на депозираната жалба е образувано НЧД № 13024/2024 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав.

Със свое Определение от 02.10.2024 г., постановено по НЧД № 13024/2024 г., СРС, НО, 21-ви състав е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу Постановлението на прокурора при СРП от 23.08.2024 г., изведено от канцеларията й с изх. № 49216/2018/29.08.2024 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 948/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 49216/2018 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.