Решение № 5826 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5826 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100505483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 97901/25.03.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство Л. И. И., чрез адв. А. Х., срещу Решение № 3210/23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 65450/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Л. И. И. срещу „ЗД Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от общо 9000,00 лв., от които сума в размер на 8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП от 23.08.2022г., случило се на бул.

„Дондуков" и ул. „11- ти август“, в гр. София, при което ищецът като велосипедист е бил ударен в областта на задната гума от водача на лек автомобил „Тойота Рав 4", с peг. № ****, застрахован със застраховка ‚Гражданска отговорност“ при „Бул Инс“ АД със застрахователна полица с № 02/12200135250 с период на покритие от 10.05.2022г. до 08.05.2023г. и щета с № 2210030043, и сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени разноски за лечение и консумативи, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се като неправилни възприетите от 1

Софийски районен съд правни изводи, като счита, че от събраните в хода на производството доказателства се установявали всички предпоставки за основателност на предявените искове. Посочва се, че представения констативен протокол за ПТП от 23.08.2022 г. има качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, като в същия недвусмислено са посочени, както участниците в процесното ПТП, така и автомобилът, с който същото е било реализирано, а именно л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, управляван от св. С.З.. Счита, че горепосоченото обстоятелство не се опровергава от дадените от З. показания, доколкото същата не е заявила с категоричност, че е управлявала друго МПС, а не посоченото в протокола. В допълнение се заявява и че ответникът не е оспорвал наличието на действително застрахователно правоотношение за процесното МПС „Тойота Рав 4“, напротив, извънсъдебно е признал, че носи отговорност за обезщетяване на вредите, причинени от него. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

В подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор вх. № 151083/09.05.2024г. от „ЗД Бул Инс“ АД, чрез юрк. Ц.Д., се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.

За основателността на иска и за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. валидно възникнало 2 правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС;

2/. настъпване на застрахователно събитие - ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение - имуществени и/или неимуществени; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число и въведеното от него възражение за съпричиняване.

Между страните в производството не е спорно, а се подкрепя и от представените писмени доказателства, че към 23.08.2022г. между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № **** е съществувало действително застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска застраховка на автомобилистите съгласно полица с № 02/12200135250.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.08.2022г., от който се установява, че на същата дата, около 08:50 ч., в гр. София, в района на участъка между бул. „Дондуков“ на кръстовището с ул. „11ти август“ е настъпило ПТП, при което л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, управляван от С.М.З., движещ се по бул. „Дондуков“ с посока на движение от бул. „Г.С.Раковски“, предприема маневра „завой на дясно“ и поради липса на контрол върху лекия автомобил реализира сблъсък с намиращия се от дясно велосипедист. Следва в тази връзка да се посочи, че ответникът не спори, че в ПТП е участвал л.а. „Тойота“ и не твърди същото да е причинено при управлението на друго МПС.

Представени са редица медицински документи в подкрепа на изложените от ищеца твърдения за получените от него травматични увреждания в следствие на процесното ПТП, респективно претърпените неимуществени и имуществени вреди, а именно: амбулаторен лист от 29.08.2022 г.; съдебномедицинско удостоверение № 31 от 24.08.2022 г., издадено от д-р Д.Н. – съдебен лекар; епикриза от 23.08.2022г., издадена от Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД; разходооправдателни документи за заплатените медицински консумативи и прегледи.

Приети са и претенция за заплащане на обезщетение в претендираните с исковата молба размери, адресирана до ответника, с вх. № ОК707125/14.10.2022 г., както и отговор от 08.11.2022 г. В същия ответното дружество е посочило, че след анализ на заведената от процесното ПТП щета 3 експертен съвет е определил общо застрахователно обезщетение в размер на 1500,00 лв.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.М.З. и А.С.С..

Разпитана пред съда, свидетелката З. признава, че е участвала в процесното ПТП през м.август 2022г. Сочи, че произшествието се е случило сутринта, около 08:30 ч., по пътя й за работа, като същата се е движела по бул.

„Дондуков“, с посока паметника Левски и е следвало да направи десен завой по ул. „11 август“. Уточнява, че е имало пешеходна пътека за пешеходците, които преминават бул. „Дондуков“, но не е имало светофар, както и че ищецът се е движел по поставената велоалея. Свидетелства, че при предприемане на маневрата и след подаден светлинен сигнал, управляваният от нея автомобил блъска с дясната си гума едно от колелетата на велосипеда. В следствие от съприкосновението, колелото на велосипеда се е разклатило като водачът му не могъл да го удържи и е паднал до дървото. Посочва, че ударът се е случил на пешеходната пътека и велоалеята, като до момента на настъпването му не е виждала водача на велосипеда. З. дава показания, че не е имало преминаващи пешеходци, а човекът е бил върху велосипеда и го е карал бързо върху велоалеята, а не го е бутал. Свидетелката с категоричност заявява пред съда, че велосипедистът е пресечал ул. „11 август“ като преди това и двамата са се движили по бул. „Дондуков“ – той идвал зад нея, по булеварда с движение и на двамата в една и съща посока. Сочи, че след удара ищецът е бил с наранена област по главата, с кръв от раната, като тя го е закарала до ИСУЛ, където са извикали КАТ. Заявява, че най-вероятно при настъпване на ПТП е управлявала собствения си автомобил „Пежо 4007“, като признава, че в себе си в този момент е носила и талона на автомобила на сестра си – л.а. „Тойота Рав 4“.

Допълва, че е дала показания пред служителите на КАТ, като същите са съставили констативния протокол на база на проверените от тях документи; че й е наложено административно наказание „глоба“, която е заплатила.

Свидетелят С. заявява пред съда, че познава ищеца от доста време и знае от него за процесния инцидент. Посочва, че след него ищецът е бил с охлузвания по лицето, по скулите, по бузата и по клепача на едното око, като свидетелят е придобил впечатления за нараняванията на ищеца от изпратена му от последния снимка. Ищецът е споделил на свидетеля С., че изпитва болки, включително и при правенето на гримаси на лицето; имал е трудности със спането, както и при придвижване. До пълното му възстановяване, по показанията на свидетеля, е изминала около половин година като болките са били около месец. Допълва, че скоро след инцидента са се виждали и ищецът е бил с превръзка, защото е имал шевове. Излага още, че откакто има велосипед ищецът е ходил на работа с него, но след това не е карал колело, защото се страхувал да не пострада отново.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, в което вещото лице е описало следния механизъм 4 на ПТП, а именно, че на 23.08.2022 г., около 08:50 ч., л.а. „Тойота Рав 4“, рег.

№ **** се движи по бул. „Александър Дондуков“, с посока от ул.

„Г.С.Раковски“ към бул. „В.Левски“ и скорост около 15 км/ч. В същото време и същата посока вдясно от него се движи велосипед, управляван от ищеца.

Велосипедистът се е движел по велоалеята. Вещото лице е посочило, че на ул.

„11-ти август“, водачката на л.а. „Тойота Рав 4“ предприема маневра за завой надясно, като траекторията на превозното средство се пресича с тази на велосипеда и настъпва удар между тях. Определено е и мястото на първоначално съприкосновение между превозните средства – по дължина на пътното платно – на бул. „Дондуков“, в района на велоалеята, намираща се на кръстовището с ул. „11-ти август“, а по широчина на пътното платно – на около 1,0 метър в ляво от десния край на пътното платно, считано от посоката на ориентация на лекия автомобил.

Експертът е посочил, че от сравнението на опасната зона на велосипеда и отстоянието му от мястото на удара, в момента, в който лекият автомобил е предприел маневра за завой надясно, следва, че ударът е бил непредовратим за велосипедиста. Прието е, че водачката на лекия автомобил е имала видимост към велосипедиста във всеки един момент от време и е имала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието ако е изчакала неговото преминаване по велоалеята.

В приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице е описало следните травматични увреждания на ищеца: открита рана на клепача и околоочната област, охлузване на дясната скула с площ 12/9 см.