Решение № 3444 от 22.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3444 гр. Пловдив, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330103415 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД от С. Т. М. срещу „Армадило“ ЕООД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за наем, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ офис **** с адрес *****. Твърди, че договорът е прекратен с предизвестие от наемодателя, но ответникът не върнал имота. Иска се осъждането на ответника да предаде имота. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Твърди, че няма непогасени задължения, като част от месечните наеми били платени със забава.

По изрично искане на ищца плащанията за наем се извършвали по банкова сметка на *****. Твърди, че е предприел действия по преместване на техниката и документацията от офиса, но не успял да приключи по ради влошено здравословно състояние, като продължил с плащането на наема. Въвежда твърдения за извършването на плащанията след отдържане на авансов данък. Иска се отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада на делото, обективиран в определение от 23.06.2023 г. като безспорни 1 и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за наем от 21.08.2013 г. (неправилно посочена като 21.09.2013 г.) за процесния офис, както и предаването на вещта на наемателя.

Наемното правоотношение се установява и от представения договор, с който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ офис на адрес *****. Вещта не е описана с други белези, но страните не спорят, че правоотношението им се отнася за процесния имот, представляващ офис № ***, разположен на етаж **** (втори офисен), със застроена площ от 40.70 кв.м. По отношение на същия обект са представи и доказателства за правото на собственост на ищеца, които следва да бъдат използвани при индивидуализацията му.

В договора от 21.08.2023 г. страните са уговорили срок на правоотношението от 1 година, като съгласно чл. 7 ако след изтичането му използването на имота продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за същия срок. В чл. 10 е постигнато съгласие за прекратяване на правоотношението от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, гарантиращо уведомяването на другата страна. На 21.03.2014 г. между страните е сключен анекс, като в него са постигнати уговорки относно наемната цена и плащането. Останалите клаузи са останали непроменени.

Страните изрично са уговорили възможност за прекратяване на договора за наем с едномесечно писмено предизвестие, независимо от причините за това. Такова предизвестие е отправено от наемодателя и е получено от ответника наемател на 17.01.2023 г., съгласно отразяването върху документа и признанието на управителя на дружеството ответник, направено в отговора на поканата. Съгласно уговореното между страните в чл. 10, прекратяването на договора за наем е настъпило на 17.02.2023г. До приключване на съдебното дирене не бяха представени доказателства за изпълнение на задължението на наемателя да предаде вещта, поради което на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД следва да я върне на наемодателя.

При така уговорените между страните предпоставки за прекратяване договора за наем, плащането или не на дължимите по него суми не влия върху приключването на облигационната връзка и възникването на задължение за връщане на вещта.

Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Постъпилата на 18.07.2023 г. молба за освобождаване на имота и връщане на ключове не може да бъде взета предвид. В о.с.з., проведено на 13.07.2023 г., приключи съдебното дирене и бе даден ход на устните състезания. След тяхното приключване съдът обяви датата до която ще постанови решението си- 27.07.2023 г. Доказателства по делото могат да бъдат представени само до приключване на съдебното дирене.

Настъпилите след това обстоятелства и представените по-късно доказателства не могат да бъдат взети предвид.

По отговорността за разноски:

2

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса- 182.40 лева и за платено адв. възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно. Съгласно НМРАВ минималният размер на възнаграждението е в размер на 756 лева. Производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, като е проведено едно о.с.з., на което е разпитан 1 свидетел. Поради това съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Арамдило“ ЕООД, ЕИК 200501065, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Ген. Данаил Николаев № 101, ет. 3, ап. 7, да предаде на С. Т. М., ЕГН **********, адрес: *****, самостоятелен обект в сграда, представляващ офис № ****, разположен на етаж **** (втори офисен), със застроена площ от 40.70 кв.м., състоящ се от едно работно помещение и санитарен възел, намиращ се на адрес ******, при граници: отляво- Офис № **** на трети етаж, отгореОфис № ***на четвърти етаж, отдолу- Офис № **** на втори етаж, на основание прекратен договор за наем, сключен на 21.08.2013 г.

ОСЪЖДА „Арамдило“ ЕООД, ЕИК 200501065, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на С. Т. М., ЕГН **********, адрес: *****, сумата от 938.40 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от 27.07.2023г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 3