Решение № 216 от 03.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000578 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Н. Н. ВР., чрез адвокат К.О., срещу постановеното решение №260229 от 31.05.2021 г. по търг.дело №851/2019 г. по описа на О.С.

П. в частта му, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдените 40 200 лв. до претендираните 70 000 лв. в резултат на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 26.12.2016 г., както и в частта за разноските.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в обжалваната му част, като го счита за неправилно, поради несъответствие с материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД. Изложил е подробни съображения относно общия размер на обезщетението, вкл. приетата фактическа обстановка, наличие на застрахователно събитие и размер на обезщетението, както и относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.

Моли да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част, след 1 което се уважи исковата претенция до пълния и претендиран размер.за разликата над 10 000 до 70 000 лв. Претендира разноските, както и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чрл.38,ал.2 ат ЗАдв.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗД Б.И. АД, чрез адвокат Т.В., в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се моли да не се уважава. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице помагач на страната на застрахователното дружество Б.

М. Ш. не е представил отговор.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 07.06.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 1 5.06.2021 г. в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП и до наличие на съпричиняване от страна на ищцата за вредоносния резултат.

Видно от данните по делото, ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от 26.12.2016 г., причинено с участието на водача Б. М. Ш. при управление на лек автомобил Ф.П., с рег.№** **** **, застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност със застрахователна полица №**/**/************. Посочва, че е отправила покана до застрахователя на 26.06.2019 г., по която няма произнасяне.

Поради което към датата на исковата молба 14.10.2019 г. и на основание чл.498,ал.3 от КЗ възниква правото и да предяви настоящия пряк иск срещу застрахователя. Претендира 70 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на настъпване на ПТП - 26.12.2016 г. до окончателното изплащане.

Твърди, че по случая е образувано НОХД №3281/2017 г. на РС П., приключило със споразумение от 13.07.2017 г. относно това, че Б. М. Ш. виновно е извършил престъпление по чл.343,ал.3,предл.4 и

2 предл.7,б.А,предл.2, във вр. с ал.1,б.Б,предл.2, във вр. с чл.342,ал.1,предл.3 от НК при управление на лекия автомобил, като е нарушил правилата за движение по пътищата, в следствие на което е причинил телесни повреди на повече от едно лице, вкл. и на нея.

Ищцата твърди, че в резултат на посоченото ПТП била хоспитализирана по спешност в УМБАЛ С.Г., а организмът и понесъл телесни повреди, които не са отшумели и ще останат с нея завинаги.

Изключително подробно описва състоянието си от първите спомени след преобръщането на лекия автомобил, идването на линейката, болките, които е изпитала в този момент.

Посочва причинените и увреждания, както следва:

- счупване на дъгите на първи и седми шийни прешлени и на ляво краче на втори шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата за срок, повече от един месец,

- счупване телата на шести и седми гръдни прешлени, довело до трайно затрудняване движенията на снагата,

- частично навлизане на въздух в лявата гръдна половина, което наложило извършване на спешна оперативна интервенция / левостранна торакоцентеза/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,

- счупване на три ребра в ляво,

- две разкъсно контурни рани в окосмената част на главата, - една разкъсно – контурна рана, обхващаща дясната ушна мида, - контузия на главата и тялото,

- контузия на ляво рамо,

- контузия на дясна предмишница, които са довели до трайно затрудняване на движението на врата и снагата за срок, повече от един месец, а частичното навлизане на въздух в лявата гръдна половина - до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Твърди, че е изпитала изключително силни болки, особено пред първите 72 часа, не можела да спи, плачела и стенела, не знаела дали е ден или нощ, всичко било сюрреалистично. За първичното и възстановяване 3 прекарала в болница 12 дни, след което и предписали да носи полутвърда яка по Шанц в продължение на три месеца, да приема тримадол/силно обезболяващо/ и цефтриксон/антибиотик/. Засегнатата ушна мида показали признаци на некроза. Не можела да познае ухото си.

След изписването и от болница преминала през крайно травмиращ и унизителен едномесечен период на възстановяване, крайно чужд и объркващ за човек доскоро в разцвета на силите си. Била и необходима чужда помощ, като майка и се грижила за нея. Едва в средата на м.март успяла да се изправи и започнала да се движи самостоятелно. Била последна година в училище, като започнала да ходи там с кола и съучениците и помагали по стълбите.

Изпитвала силни болки в гърба, шината и причинила изкривяване на врата изправена лордоза, настъпили щети върху нервните окончания, като усеща болка особено при натоварвания. Настъпили са и незаличими рани в психиката и – станала изключително страхлива, не шофира, изпитва панически страх от вземане на решения, срам и огромна вина, посещава психиатър, който и поставя диагноза паническо разстройство и предписва антидепресанти. Периодът на възстановяване съвпада с кандидат студентската и подготовка, като не успява да кандидатства на желаната и специалност.

Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, включващо и липса на поставен предпазен обезопасителен колан.

Първоинстаннионният съд приема, че се дължи застрахователно обезщетение в размер на 67 000 лв. от пълния претендиран размер 70 000 лв.

Отчита съпричиняване от страна на ищцата, която е била без поставен обезопасителен колан в размер на 40 % и и присъжда сумата от 40 200 лв.

С оглед оплакванията във въззивната жалба, в настоящото производство следва да се прецени размерът на присъденото застрахователно обезщетение спрямо критериите за справедливост и събраните по делото доказателства, и има ли съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на телесните увреждания, изразяващо се в непоставяне на предпазен обезопасителен колан, евентуално процент на съпричиняване.

По делото са представени писмени доказателства, назначени са комплексна автотехническа и медицинска експертиза за установяване 4 механизма на ПТП и причинените увреждания, тройна съдебно медицинска експертиза относно възможността причинените увреждания да се получат при правилно поставен предпазен колан и възможно ли е той да не остави следи върху тялото на пострадалата. Разпитани са и свидетели за състоянието на ищцата, които имат непосредствени впечатления. Това са майката на ищцата и една от пътничките в лекия автомобил, който е катастрофирал.

Така по делото се установяват деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, установени по НОХД, които следва да се вземат предвид при разрешаване на гражданските последици от деянието. Видно от констатациите на комплексната експертиза, описан е най-вероятният механизъм на ПТП, като причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил Ф.П. Б. М. Ш. е загубил контрол над автомобила по начин и място, когато това не е било безопасно.

Автомобилът е напуснал платното за движение отдясно, където се е движил, отклонил се е наляво, напуснал е платното за движение отляво, последвал е удар с предната част на автомобила в ров с дълбочина до 1,4 м. /първи удар/, след което е започнала ротация на автомобила, обратна на часовниковата стрелка с преобръщане по оста на автомобила, при което той със задната си част се е насочил към крайпътно дърво и е последвал втори удар. Установява се, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани - предни триточкови, два задни триточкови и един среден заден двуточков, като не се откриват данни тези колани да са били технически неизправни. Ищцата, като пътник в автомобила, е била на задна дясна седалка без правилно поставен предпазен колан. Изготвени са динамични мащабни скици на ПТП преди, по време и след настъпването му, както и за местоположението на ищцата към тези моменти. Описаните травматични увреждания в исковата молба е възможно да са получени при станалото ПТП – най-вероятно от интериорни части вътре в купето на автомобила. Частичното наличие на въздух в лявата гръдна половина, счупването на три ребра, както и контузията на ляво рамо и дясна подмишница са травми, получени от удар и/или притискане на предната част на ищцата в задната облегалка на предната дясна седалка.

Останалите травми - счупване дъгите на два шийни прешлена и на лявото краче на 2 шиен прешлен, счупване телата на 6 и 7 гръдни прешлени, разкъсно контурни рани в окосмената част на главата и дясната ушна мида, контузия на главата и на тялото, са настъпили от удар и/или притискане на 5 задната част на ищцата и деформирани части и отломки от задната част на автомобила. Всички травми са в причинно-следствена връзка с ПТП.

Процесът на възстановяване на ищцата е в пряка зависимост от правилно провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Обичайно възстановителният период при затрудненото движение на шията и снагата е около 3 – 5 месеца.

Няма данни за описани следи и белези от предпазен колан, както и травматични увреждания, причинени от него. Първата група описани травми е технически възможно да са настъпили от първия удар на автомобила, ако пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан. Втората група – останалите травми посочени по-горе, е получена при удара на автомобила в крайпътно дърво и са възможни както при наличието на правилно поставен предпазен колан, така и без наличието на такова обезопасяване. В съдебното заседание вещите лице допълнително обосновават защо травмите от първия удар е възможно да са получени, тъй като не е бил поставен обезопасителен колан. Крайният извод е, че като съвкупност всичките установени увреждания не могат да се получат, ако ищцата е била с поставен предпазен колан.

За това дали уврежданията могат да се обяснят с липсата на поставен предпазен колан е назначена и тройна съдебно-медицинска експертиза.

Вещите лица са категорични, че получените увреждания могат да се обяснят с липсата на поставен предпазен обезопасителен колан. Според тях, ако е била с поставен предпазен колан ищцата е щяла да получи само шийната травма и евентуално контузия на тялото и дясната предмишница. Доказателства за този извод са наличието на големи размачкани и отслоени рани в окосмената част на главата, признак за директен удар със значителна кинетична енергия, концентриран в тази област, както и наличието на травматични увреждания на телата на 6 и 7 гръдни прешлени в областта на предните ръбове – признак за разпостранение на енергията на удара по хода на гръбначния стълб. Ако тялото на ищцата е било фиксирано с колан, не би имало условия за такова въздействие.