Решение № 213 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100501427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17363/25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 22577/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, са частично уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу ответниците Д. Т. М., ЕГН **********, и Д. Т. О., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, суми, както следва:

За Д. М.:

576,56 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

18,44 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

За Д. О.:

576,56 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

18,44 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението исковете са отхвърлени за горницата над 576,56 лв. до първоначално предявените размери от 862,01 лв., както и са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху всяка главница.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като всеки от ответниците е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумите от по 34,31 лв. – разноски в заповедното производство, и 325,78 лв. – разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „МХ Е.“ ООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 336419/23.11.2023 г. от ответниците в първоинстанционното производство – Д. Т. О. и Д. Т. О..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че не е доказана облигационна връзка между страните. Оспорва истинността на подписа на Й. О. в протокол от 02.08.2002 г. на ОС на ЕС. Възразява срещу количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил погасената част от задълженията. Така мотивирани, молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението 2 на районния съд е правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Третото лице помагач “МХ Е.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 117880/28.04.2023 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците Д. Т. М. и Д. Т. О. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.

№ *******, суми, както следва:

По 862,01 лв., представляващи главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

По 129,65 л в . , представляващи мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.01.2023 г. върху главницата за ТЕ;

По 18,44 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

По 3,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 30.01.2023 г.върху главницата за ДР.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******.

Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито 3 клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. О. и Д. О. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни.

Правят възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че задълженията след месец март 2020 г. са погасени чрез плащане. Оспорват дължимостта на задълженията за ДР. Молят исковете да бъдат отхвърлени.

По делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза.

Установява се от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.03.1991 г., че Т.Г.О. и Й. И. О. са придобили въз основа на заповед № ДИ 03-097/90 г. от 10.10.1990 г. апартамент № 44, собственост на Държавата, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с площ 68,68 кв.м – процесният имот.

Собствеността на Т. и Й. О. върху този апартамент се установява допълнително и от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 68, том V, рег. № 6551, дело № 785/2006 г. от 12.09.2006 г. Видно е от същия, че Т. и Й. О. са учредили договорна ипотека върху собствения си апартамент – процесния имот, в обезпечение на банков кредит на името на Т. О. в размер на 20 000 лв.

Не се спори по делото, а и се установява от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., че Й. О. е починала на 18.01.2016 г., а Т. О. – на 20.08.2017 г., а техните наследници са ответниците по делото – Д.

М. и Д. О..

От Договор № Д-0-74/09.06.2020 г. при общи условия за извършване на 4 услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и “МХ Е.“ ООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено, че при липса на изрично изявление за прекратяване преди изтичането на срока, договорът продължава действието си за още една година.

По делото са събрани още Протокол от 02.08.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на в гр. София, ж.к. „*******, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с “МХ Е.“ ООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокол от 02.08.2002 г., от който се установява, че на общото събрание на 02.08.2002 г. са участвали етажните собственици, сред които Й. О. за аб. № ******* /процесния имот/, наследодател на ответниците, като участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително с този на Й. О..

От Договор № 493-IV/14.10.2002 г. между “МХ Е.“ ООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „******* /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.

По делото са представени и Съобщение към Фактура № 1019536767 с дата на издаване 31.07.2022 г. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 608,33 лв., Съобщение към Фактура № 1013828602 с дата на издаване 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 433,40 лв., както и Съобщение към Фактура № 1005279645 с дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 645,71 лв., както и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 1760,91 лв. и за лихва в размер на 265,72 лв.

Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за възстановяване в размер на 62,36 лв., Индивидуална справка за отопление 5 и топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сума за възстановяване в размер на 134,12 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сума за доплащане в размер на 30,60 лв., както и главни отчети от 31.05.2020 г., 30.05.2021 г. и 05.06.2022 г., от които е видно, че в процесния апартамент има само 1 бр. водомер.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

По делото са събрани и доказателства за извършено плащане в хода на процеса – платежни нареждания от 14.08.2023 г. и от 08.09.2023 г. съответно за сумите от 303,90 лв. и 229,55 лв. В първото е посочено като основание „Инст.

4000158809, Ф 1800700914, Ф 1600921582, Ф 1600973690, Ф **********, Ф

1501060701, Ф 1701162513, Ф 1501271377“, а във второто – „ Инсталация 4000158809, Ф 1501322558, Ф 1701426290, Ф 1701477236, Ф 1601221827“.

Цитираните фактури също са представени по делото. Ф 1800700914, Ф 1600921582, Ф 1600973690, Ф **********, Ф 1501060701, Ф 1701162513 се отнасят за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., а Ф 1501271377 – за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. Ф 1501322558, Ф 1701426290, Ф 1701477236 се отнасят за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., а Ф 1601221827 – за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил “МХ Е.“ ООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота няма монтирани топломери, поради което не е начислявана ТЕ за отопление на имот, няма начислявана ТЕ и за отопление на общи части, а само един водомер за отчитане на потреблението на топла вода. Посочено е от вещото лице, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. не е осигурен достъп до процесния имот за 6 извършване на отчитане на водомера, поради което е начислена служебно ТЕ за един потребител. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1728,33 лв., а за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. – 1499,49 лв.