Решение № 4246 от 26.11.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6462/2025
- Вид
- Решение № 4246
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4246 гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110106462 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от , „Електроразпределение север"АД, за признава за установено, че С. Г. Г., му дължи заплащане на сумата от 2750,51 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане, ведно направените съдебни разноски по настоящото дело.
В исковата молба ищеца излага следните твърдения:
С. Г. Г. в качеството на титуляр на партидата, завежда отрицателно установителен иск за недължимост на сумата 10364,54лв. по фактура **/18,10.2022г. Производството се е развило на 3 инстанции, като с определение на ВКС от 22,10,2024г. не е допуснато касационно производство и решението на ВОС по в.г.д. **/2023г., с което е отхвърлен предявения от ищеца иск за недължимост на процесната сума влиза в сила.
След влизане в сила на решението по ВГД **/2023г. ВОС главницата в размер на 10364,54лв. е заплатена на 21.11.2024г.
Неплатено и дължимо остана обезщетение за забава в размер на 2750,51 лв., за забава за период 2.11.2022г. – 21.11.2024г. Поради което на основание чл. 410 от ГПК в Районен Съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Г. Г. и в резултат е образувано ч.г.д.
№**/2025г.
Правото на „Електроразпределение Север“ АД да претендира процесната сума е обусловено от влязлото в сила решение по в.г.д. **/2023г.
ВОС, с което със сила на присъдено нещо е установено, че С. Г. Г. дължи сумата от 10364,54лв лв. Съдебното стабилизиране на главното задължение предопределя и дължимостта на акцесорното такова.
С. Г. Г. е направил възражение в срока по чл.414 ГПК в резултат на което 1 и в срока по чл. 415 ГПК предявява настоящия иск.
След настъпване на изискуемостта на задължението до момент на подаване на исковата молба дължимата лихва не е заплатена.
В постъпилия извън срока отговор, е посочено, че задължението е платено след получаване писмен отговор на подадена молба до ищеца, за уточняване претенцията по основание и размер, след като е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
В съдебно за не се явява законен представител и упълномощен такъв.
Ответникът не се явява, не се представлява/
От представените писмени доказателства, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е постъпила молба от ищеца, с която са предоставени доказателсва, че е ответникът е платил процесното си задължение на 20.06.2025г.
С подадената молба от ответника същият признава задължението си. Не е спорно, че е заплатил задължението си след образуване на заповедното производство и след образуване на настоящото производство.
За да бъде уважен предявения иск, процесното задължение не следва да е погасено. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид, че процесното задължение е платено в хода на процеса, и да отхвърли предявени иск.
По разноските
Когато предявеният иск е отхвърлен поради плащане в хода на процеса, ответникът дължи разноски, поради това, че е дал повод за завеждане делото Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о., ГК.
Поради изложеното на ищеца следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, съобразно представените списък на разноските – 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лева държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД., за признава за установено, че С. Г. Г., ЕГН ********** адрес: гр. Варна, ул. „**“№ 76, ап. 6 дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, адрес: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. "Вл. Варненчик“ 258 сума в 2 размер на 2750,51 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.11.2022 г. до 21.11.2024 г. по фактура №**, върху главница, представляваща потребена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 09.07.2022 г. до 06.10.2022 г., начислена с фактура №**/18.10.2022 г. на партида за обект, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, ул. „**“ №7, с абонатен №** и клиентски №**, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН ********** адрес: гр. Варна, ул. „**“№ 76, ап.
6, да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, адрес: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. "Вл. Варненчик“, сумата от 150 (сто и петдесет) лева за сторените пред първата инстанция разноски в гр. д № 6462/2025 по описа на Районен съд – гр. Варна, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лева държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3