Определение № 45 от 11.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 163/2024
- Вид
- Определение № 45
- Подписан
- 11.01.2025
- В сила
- 11.01.2025
- Състав
- Цвета Павлова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1919 от 08.04.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 2161 от 19.04.2024 · Цвета Павлова
- Определение № 683 от 21.05.2024 · Цвета Павлова
- Определение № 814 от 17.06.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 3125 от 17.06.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 3469 от 03.07.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 3600 от 09.07.2024 · Цвета Павлова
- Определение № 929 от 12.07.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 3660 от 12.07.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 4294 от 19.08.2024 · Деница Добрева
- Разпореждане № 4536 от 03.09.2024 · Цвета Павлова
- Определение № 1159 от 04.09.2024 · Цвета Павлова
- Определение № 1161 от 04.09.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 4931 от 26.09.2024 · Деница Добрева
- Разпореждане № 4990 от 30.09.2024 · Деница Добрева
- Разпореждане № 5219 от 10.10.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 5259 от 14.10.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 5745 от 07.11.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 6158 от 28.11.2024 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 963 от 18.02.2025 · Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 120 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45 гр. Варна, 11.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900163 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СК“ АД, ЕИК 175029853, със седалище и адрес на управление: с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67, обл. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 676,66 лева, получена при първоначална липса на основание, представляваща заплатена от ищеца за период на потребление от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът е обективирал искане за приемане на приложените писмени доказателства, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза с посочени задачи.
След като е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея, ведно с приложените доказателства да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 от ГПК.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Обективира искане за допускане и събиране на представените с отговора писмени доказателства, за допълване на задачите по съдебносчетоводната експертиза и за конституиране на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД като трето лице – помагач по делото, срещу което предявява и обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова 1 молба, с която ищецът поддържа исковата си претенция, оспорва възраженията на ответната страна и обективира искане за приемане на писмени доказателства.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната искова молба, с който се оспорват твърденията на ищеца, поддържат се напрвените възражения и се отправят нови доказателствени искания.
С определение № 1161/04.09.2024 г. по делото съдът е конституирал „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника и е приел за разглеждане в производството предявения от ответното дружество обратен иск за заплащане на сумата от 29 676,66 лева.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът по обратния иск „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва иска и обективира доказателствени искания.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът по обратния иск поддържа твърденията си, оспорва възраженията на ответника и формулира нови доказателствени искания.
В депозирания в срок по чл. 373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, ответникът по обратния иск поддържа направените с отговора твърдения и възражения.
По допустимостта на иска:
Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Предявените искове обуславят извод за редовна искова молба, в която са обективирани твърдения за преминаване на блага от имуществото на едно лице към патримониума на друго при първоначална липса на основание, като предвид липсата на отрицателни процесуални предпоставки, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявения срещу него иск, поради липса на правен интерес за ищеца с оглед на това, че ответното дружество не е страна по облигационното правоотношение между клиента и оператора на електроразпределителната мрежа по предоставяне на мрежови услуги и не е краен получател на заплатените суми за мрежови услуги, съдът намира за неоснователно. В исковата молба са наведени твърдения за неправомерно измерване и начисляване на дължимите за услугата пренос – ниско напрежение суми от страна на ответното дружество, което по силата на нормативна регулация е оправомощено да фактурира и събира таксите за тези услуги, като по този начин не е налице заместване на мрежовия оператор в облигационното му отношение с крайния клиент, а специално нормативно овластяване да упражни от свое има правата на мрежовия оператор спрямо клиента. С тези свои твърдения ищецът обосновава правен интерес от насочване на исковата си претенция срещу ответника като процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск.
2
Преценката за материалната легитимация на ответника е въпрос по съществото на спора и подлежи на установяване в настоящото производство.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявените искове са с предмет правоотношения по търговски сделки, претенциите следва да бъдат разгледани по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените с исковата молба, отговора на исковата молба и допълнителните искова молба и отговор, както и представените с исковата молба, отговора и допълнителната искова молба по обратния иск писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което счита, че същите следва да бъдат допуснати до събиране като доказателства по делото.
СЪДЪТ намира, че за установяване на релевантни за спора обстоятелства следва да се допусне исканата от ищеца по главния иск и допълнена от ответника и третото лице - помагач съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по поставените от страните задачи.
СЪДЪТ намира доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза за обосновано с оглед необходимостта от установяване на релевантни за изхода на спора факти, поради което следва да се уважи.
СЪДЪТ намира, с оглед допуснатите съдебно-икономическа и съдебнотехническа експертизи, искането на третото лице – помагач за допускане на комплексна експертиза за неоснователно, доколкото поставените от страната въпроси са в предметния обхват само на съдебно-икономическата експертиза, към която следва да бъдат добавени.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „СК“ АД, ЕИК
175029853, със седалище и адрес на управление: с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67, обл. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 676,66 лева, получена при първоначална липса на 3 основание, представляваща заплатена от ищеца за период на потребление от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, които суми са платими по банкова сметка на ищеца в „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр „СК“ АД, IBAN: **********************.
ПРИЕМА
ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство предявеният от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, обратен иск за сумата от 29 676,66 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба се твърди, че ищецът „СК“ АД е собственик на обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси (производствен корпус)“, находящ се в ПИ 816, с. „Мрамор-промишлена зона“ с адрес: с.
Мрамор, ***, за който са издадени Разрешение за строеж № 780/06.11.2006 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17/25.01.2008 г. Сочи се, че сградата се захранва с ел. енергия от собствен на ищеца трафопост, построен и въведен в експлоатация въз основа на Разрешение за строеж № Б-68/21.02.2007 г. и Разрешение за ползване № ДК07-592/19.12.2007 г., с което е допуснато външно ел. захранване: КТП 20/400 kVa, кабели Ср.Н. и кабели Н.Н. Излага се, че от м. декември 2018 г. до настоящия момент ищецът получава електроенергия от ответника „ЕнергоПро Енергийни услуги“ ЕАД по силата на договори за комбинирани услуги № ПСКП-**********/06.12.2018 г., № ПКСП-**********/27.11.2019 г. по условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-***********/27.11.2020 г. по условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, с които ответникът продава на ищеца в качеството му на купувач с клиентски № ********** нетна активна ел. енергия. Поддържа се, че с договорите се урежда и заплащането на мрежови услуги, предоставяни от съответния мрежови оператор, с който ответникът има сключен рамков договор, съгласно чл. 23 от ПТЕЕ, като за всеки отчетен период продавачът изпраща на купувача електронна фактура за количеството доставена и измерена ел. енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени, определени от КЕВР и други дължими такси. Сочи се, че от приложените към исковата молба фактури се установява, че част от сумите са за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа и се определят от мрежовия оператор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, но се 4 заплащат на ответника въз основа на сключените договори и издадените фактури. От своя страна, ответникът, в качеството му на краен снабдител на ел. енергия, превежда на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД заплатените от „СК“ АД суми за мрежови услуги по реда на чл. 28, ал. 1 и 2 от ПТЕЕ. Твърди се, че начислените за периода 11.04.2019 г. – 27.03.2024 г. такси за пренос – ниско напрежение през мрежата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и платени от ищеца на ответника в срока по всяка фактура, са недължими, тъй като средството за търговско измерване (СТИ) не е монтирано на предвиденото по закон място, поради което мрежовия оператор е начислил незаконосъобразно платените суми. Сочи се, че след като сумите за компонента пренос – ниско напрежение се заплащат от ищеца по сметка на ответното дружество, то последното носи отговорността за възстановяването им. Излага се, че сградата на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование: „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД) чрез трансформаторен пост, захранен с триполюсен разединител за монтиране на открито (РОМ), изграден на железорешетъчен стълб (ЖР), придобит от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и от който започва собственият на ищеца подземен електропровод на ниво средно напрежение с дължина 80 м, захранващ трафопоста на „СК“ АД. От трафопоста започва подземна кабелна мрежа – ниско напрежение, която достига до производствената сграда, поради което се твърди, че понижаването на доставената ел. енергия се извършва със собствени на ищеца съоръжения, а присъединяването е извършено преди ищецът да придобие собствеността върху трафопоста. Поддържа се, че търговското измерване се извършва в трафопоста на ищеца на ниво ниско напрежение, където е монтирано СТИ. Излага се, че „СК“ АД е присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД през 2007 г., а през 2015 г. са сключени договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа № **********/04.05.2015 г. и договор за пренос на ел. енергия № **********-1/04.05.2015 г., които са със срок до влизане в сила на Общи условия за ползване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като мрежовия оператор се е задължил да предоставя мрежови услуги срещу задължението на ищеца да заплаща възнаграждение. Сочи се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергия се измерва със СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя, като се развиват правни доводи за смисъла на понятието „граница на собственост“ и се цитира практика на ВКС, според която границата на собственост се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията. Поддържа се, че в случая границата на собственост между „СК“ АД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е до триполюсния разединител за монтаж на открито, свързващ подземната линия – средно напрежение, собственост на ищеца, където се осъществява достъпът на ищцовото дружество до разпределителната мрежа на оператора, след което 5 започва ищцовият електропровод с дължина 80 м до трафопоста, където е разположено СТИ от страната на ниското напрежение. Твърди се, че при така извършеното присъединяване, СТИ е следвало да бъде монтирано на границата на собственост – между РОМ и електропровода на ищеца в ел. уредба на мрежовия оператор, а не на ниво ниско напрежение в трафопоста на ищеца, поради което СТИ е монтирано в нарушение на изискванията, както на Наредба № 6/09.06.2004 г., така и на действащата към момента Наредба № 6/24.02.2014 г. Сочи се, че в този случай е следвало да се отчита измерване на мрежова услуга по пренос средно, а не ниско напрежение, докато от представените фактури, издадени от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, е видно, че същите са отчетени при измерване от страна на ниско напрежение, което, с оглед на това, че СТИ е монтирано в собствения на ищеца трафопост, е довело до незаконосъобразно начисляване и плащане на недължими суми.
Разпечатката съдържа 43 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f23030e-62bf-4226-a7b8-c3934a5e9c02