Решение № 90 от 14.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310201055 по описа за 2023 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №8376323 издаден от ОД на МВР Ловеч на името на М. П.

М., ЕГН ********** от гр. ***** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.11.2023 г. в 14.04 часа в часа в обл. Ловеч, ПП І - 4 км.

65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, насочена в посока гр. ***** снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., и отчетен толеранс от 3 км/ч или 3 %, с МПС вид л.а. *****, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А011080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 115 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 55 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от жалбоподателят М. П. М., чрез адв. С. Ф. от САК, с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен по следните съображения. Излага, че не в обжалвания ЕФ не е определена посоката на движение на автомобила, разположението на техническото средство, неговия вид и годност, в зависимост от първоначалното сертифициране и последващ технически преглед, установяващ периода на конкретното му ползване. Счита, че поради липса на тези обстоятелства обжалвания ЕФ се явява незаконосъобразен. Сочи, че съгласно TP № 1/26.02.2014г. на ОС на Колегиите на ВАС на РБ, е което изрично е прието, че при хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган и че в случая административно наказващият орган не е изпълнил установената с Наредбата процедурата по издаване на електронен фиш, в който смисъл било и издаденото макар и преди изменението на ЗДвП и издаването на Наредба № 81213-532 /2015 г/ Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС. Сочи, че в обжалвания електронен фиш е посочено място на извършване на нарушението, където разрешената скорост на ППС била е 60 км/ч. въведен 1 със знак В26, а в чл.21, ал.1 от ЗДвП била определена разрешена скорост в населено място от 50 км/ч като по изключение, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от това се сигнализира с пътен знак. Излага, че щом е въведен със знак В26 би следвало наказанието да е наложено за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП за чиято съставомерност от съществено значение са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението с оглед обхвата му на действие.

Излага, че в настоящия случай тези обстоятелства не са описани в електронния фиш, което нарушава правото на защита и създава неяснота за съда, а и за жалбоподателя относно конкретните параметри на претендираното нарушение и приложимата административна санкция. В този смисъл сочи, че остава неясно защо АНО е приел, че е извършено нарушение на чл.21. ал.2 от ЗДвП и как е била определена санкционната разпоредба, като в крайна сметка не ставало ясно по коя алинея е нарушението по ал. 1 или ал. 2 на чл.21 ЗДвП.

Излага, че в електронния фиш е записано, че ограничение на скоростта е въведено със знак, но доказателства за това нямало, както и че такъв знак, можело и да има в схемата проект на АПИ или Общината, но те твърдят, че такъв не е разположен на пътния участък, където е извършено нарушението. Сочи, че от обжалвания ЕФ не ставало ясно и въз основа на коя разпоредба. АНО е определил наказание в размер на 100 лв., като само можело да гадаят, какво точно е нарушението, такова по чл.182 ал.1. такова по чл.182 ал.2 или такова по чл.182 ал.3 или др. Защото чл.182 ал.4 ЗДвП не е правна норма определяща правонарушението, тя не е санкционираща норма, а определяла по-голямо наказание, но без да бъде определена санкциониращата норма, нямало как да бъде определен размера на наказанието, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателят. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени като незаконосъобразен издадения електронен фиш за налагане на глоба от 600 лв. и им присъди направените по делото разноски.

С Разпореждане №971/08.12.2024 г., съдът е оставил без движение горецитираната жалба въз основа на която е образувано настоящето НАХД №1055/2023 г. по описа на РС Ловеч и е предоставил възможност на жалбоподателят М. П. М., ЕГН ********** и на неговия процесуален представител адв. С. Ф. от АК *****, в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да подпишат жалбата против ЕФ Серия К №8376323 издаден от ОД на МВР Ловеч, като им е указал, че ако в 7 – мо дневен срок от получаване на съобщението не отстранят нередовностите на жалба против ЕФ Серия К №7205668 издаден от ОД на МВР Ловеч, наказателното производство по НАХД 1 №1055/2023 година по описа на РС Ловеч, ще бъде прекратено поради недопустимост на жалбата / неподписана от подателя жалба/.

С молба с вх. №1833/13.02.2024 г., жалбоподателят М. П. М., ЕГН ********** чрез адв. С. Ф. от АК *****, в указания от съда 7-мо дневен срок от получаване на съобщението, са отстранили нередовностите на жалбата, предвид на което с Разпореждане

№154/23.02.2024 г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него редовно призован не се е явил и неговият процесуален представител адв. С. Ф. от АК *****.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на 2 вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). Видно от отразеното в депозираните от АНО съпроводително писмо с рег.

№906000-19629/08.12.2023 г. /вх. №11746/08.12.2023 г. и съпроводително писмо с рег.

№906000-3930/11.03.2024 г. /вх. №2831/11.03.2024 г. и двете на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, които са приети и вложени като доказателства по делото, в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ. По делото е представена от АНО извадка от АИС АНД, в която е въведена дата на връчване 15.11.2023 г.

Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая от единствените ангажирани такива е извадка от АИС АНД, от която е видно, че АНО приема за дата на връчване на процесния ЕФ дата 15.11.2023 г., а жалбата е депозирана в РС Ловеч чрез ОД на МВР Ловеч с вх. №295000-11012/29.11.2023 г., съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, с оглед отразената в АИС АНД дата на връчване на същия/.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 115 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 55 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx 3

№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 87 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.

Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 115 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение – 12.11.2023 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.