Решение № 159 от 24.09.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Радомир, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100455 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с.Г. Д. общ.Р., обл.П., чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен № .– САК, съдебен адрес: гр. С., ул.„П.”, № ., ет. ., офис ., тел. ., ел. адрес: [email protected], е предявила обективно и субективно съединени искове от срещу: „И. А. М.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул.„Д. Н.“, № ., ет. ., ап. ., представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул. „Д. Н.“, № . ет. 2, ап. . представлявано от П. Б. Д., с които моли съда да постанови решение, с което:

- по отношение на ответника „И.А.М.“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л.., бул. „Д. Н.“, № . ет. . ап. ., представлявано от Г.Т. Т. и А.В. М. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожна клаузата чл. 4 от Договор за паричен заем № 5492912 от 07.07.2025 г., сключен между „И.А. М.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. Л. ., бул. „Д. Н.“, №., ет. ., ап. ., представлявано от Галин Тодоров Тодоров и А. В.М., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С. жк С. Т., бл., вх. ., ет. . ап. ., като кредитополучател ;

- по отношение на ответника „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. 7, бул. „Д. Н.“, № . ет.. ап. . представлявано от П.Б. Д. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № . от 07.07.2025г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л.. бул. „Д.Н.“, № . ет. . ап. ., представлявано от П.Б. Д., 1 като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С. жк С. Т., бл.. вх. . ет. ., ап.

., като кредитополучател.

Моли да му бъдеприсъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата.

В исковата молба се твърди, че на 07.07.2025 г. ищцата Г. Д. Г. е сключила с ответника „И. А. Ме." АД, ЕИК: . Договор за паричен заем № 5492912. По силата на договора сщата, в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 3000,00 лева. Кредитът бил усвоен чрез предоставяне на сумата в брой. Кредитът се погасява на 12 вноски съгласно погасителния план към договора, като крайният падеж е на 04.07.2026 г.

В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя обезпечение относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с гореописаната клауза, на 07.07.2025г. между ищцата и втория ответник „Ф. Б." ЕООД, ЕИК:., бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № . По силата на чл. 3 от договора, на „Ф. Б." ЕООД се дължи възнаграждение в размер на 835,92 лв., разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „И.А.М." АД в полза на „Файненшъл България" ЕООД.

Твърди се, че клаузата за непредоставяне на гаранция в договора за кредит - чл. 4 от договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същевременно се твърди, че и Договор за предоставяне на поръчителство № . от 07.07.2025г. е недействителен поради противоречие с добрите нрави, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А. М." АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „И. А.М." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „И.А.М." АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Искането, отправено до районния съд и да бъде постановено решение, с което по отношение на първия ответник да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № . от 07.07.2025 г., сключен между „И. А. М.“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л.7,. бул. „Д. Н., № ., ет. ., ап. ., представлявано от Г.Т.Т. и А.

В. М., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., жк С. Т., бл. . вх.

А.ет.. ап.. като кредитополучател, както и да бъде прогласен за нищожен по отношение на втория ответник, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, Договор за предоставяне на поръчителство №.2 от 07.07.2025г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. Л. ., бул. „Д. Н.“, №. ет.., ап. ., представлявано от Петър Благовестов Дамянов, като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

С.жкСв. .Т. бл.146, вх. ., ет. . ап. ., като кредитополучател.

Ответникът „И.А. М.“ АД, чрез представителя си гл.юрисконсулт Д. К. е подал 2 отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковете са недопустими и неоснователни.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, чрез представителя си юрисконсулт М. З. е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковете са недопустими и неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не се с9пори от страните по делото, че е налице сключен Договор за паричен заем № . от 07.07.2025 г., сключен между „И.А. М.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. ., бул. „Д. Н.“, № ., ет. ., ап. ., представлявано от Г.Т. Т.и А. В.М., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., жк С. Т. бл. . вх. ., ет. ., ап.. като кредитополучател, както и това, че в чл. 4 от същия е уговорено, че кредитополучателят трябва да предостави избраното от него обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. С определение №./03.07.2026 г. съдът е изготвил доклад по делото, като е задължил, на основание чл.190 ГПК ответниците по делото да да представят Договор за паричен заем № . от 07.07.2025 г., сключен между „И. А. Мениджмънт“ АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. Л. 7, бул.„Д. Н.“, № . ет. ., ап. ., представлявано от Г. Т. Т. и А. В. Маджиров, като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С. жк С. Т., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., като кредитополучател и Договор за предоставяне на поръчителство № 5492912 от 07.07.2025 г., сключен между „Ф. Б. ЕООД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. Л. ., бул. „Д. Н.“, №. ет. . ап. .-., представлявано от П.Б. Д., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

С., жк С. Т., бл. ., вх. . ет. . ап. ., като кредитополучател.

Определението е получено от ответниците, като същите не са изпълнили разпореждането на съда. Предвид това съдът приема за доказани горните факти и обстоятелства, твърдяни от ищцата в исковата молба.

От правна страна.

Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №. от 07.07.2025 г., сключен с "И.А.М." АД.

Представеният паричен заем не се оспорва от страните. Настоящият съдебен състав намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за недействителност на чл.4 от договора поради противоречие със ЗПК. В чл. 4 от процесния договор е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря наследните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да 3 няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От Договор за предоставяне на гаранция ищцата и „Ф.Б.“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А. М.“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 835,92 лв., разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „И.А. М." АД в полза на „Ф. Бъ. ЕООД. Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „И.

А. М. АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.

Доколкото се отнася до отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за 4 потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.

Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини:

На първо място това е така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Ф.Б.“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за поръчителство /07.07.2025 г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „И. А.М.“ АД – кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че „И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото дружество.