Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 685 от 10.07.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 897/2025
Вид
Решение № 685
Подписан
10.07.2025
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31, ал.2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. П., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря ИЛ.К.ИВ. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20251720100897 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ю. Г. Н. ЕГН ********** гр.С. жк.*** чрез адв.Б.В.

СРЕЩУ

А. З. А. ЕГН ********** гр.П. жк.**** и втори адрес гр.П. ул.***** Като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено , че ответникът : А. З. А. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „***** ДЪЛЖИ на Ю. Г. Н., с ЕГН:**********, със седалище/адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“ **** сумата в общ размер 2 100,00 лв. /две хиляди и сто лева/ за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. - представляваща обезщетение по чл. 31 от ЗС,

1 за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ:

ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. П., заедно с построената в имота сграда с идентификатор *****.1 сумата 74,64 лв. /седемдесет и четири лева и 64 ст./ - представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.01.2025г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство : чгд № 15 / 2025г. по описа на ПРС -сумата 45лв.. /четиридесет и пет лева/ - държавна такса и сумата 500,00 лв. /петстотин лева/- разноски за адвокатско възнаграждение, и разноските в исковото производство.

Представени са писмени доказателства, които са приети като такива ведно с исковата молба.

Допуснато е от съда направеното от ищеца доказателствено искане- допускане на съдебно-икономическа експертиза с посочени задачи на вещото лице, както и допускане до разпит на 2 свидетели - при довеждане за оспорените от ответника обстоятелства.

Приложено е по делото решение от 08.11.2024г. по в.гр.дело № 245 / 2024г. по описа на ПОС-за наличието на съсобственост и квотите при които е опредЕ..

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез адв.М. В. САК, с който :

Оспорва изцяло предявения установителен иск, оспорва твърденията относно собствеността, съсобствеността, ползването както и изключителното ползване от ответника на описания недвижим имот, както и оспорва посочения размер на пазарния наем за този имот в определения от ищеца период.

Ответникът твърди, че в описаната в исковата молба жилищна сграда не е изцяло използваема като жилище.

Жилище, годно за обитаване е само втори етаж от сградата.

Сутеренният етаж има характер на складова площ, което следва да се има предвид при определяне евентуално дължимо обезщетение.

Възразява срещу исканата съдебно-икономическа експертиза.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В., който поддържа предявените 2 искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. В. САК , която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По основателността:

Съгласно на чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея на чл.31 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

За да се уважи иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, следва да са налице следните кумулативни предпоставки:

1) страните да са съсобственици на вещта,

2) ответникът лично да ползва общата вещ,

3) ответникът да е лишил ищеца от ползване и

4) ищецът да е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен, като в тежест на ищеца е да докаже наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на иска.

В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на претендираните суми или че е предоставил достъп до имота на ищците.

Няма спор между страните, че са съсобственици на процесния недвижим имот, което се установява и от решение от 08.11.2024г. по в.гр.дело № 245 / 2024г. по описа на ПОС-за наличието на съсобственост и квотите при които е опредЕ..

Ищецът е предявил иск по реда на чл. 31, ал. 2 от 3С.

Съобразно разпоредбата на чл. 31 (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 „Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на 3 останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване”.

След проведено заповедно производство с издадена на оспорена ЗИПЗ от длъжника, в настоящия установителен иск ищецът иска -спрямо ответникът да бъде признато че дължи на ищеца сума в общ размер на 2100.00 лева, представляващо помесечно обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, главница разпредЕ. както следва за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. или по 300 лева месечно за 7 месечен период, както и мораторна лихва в общ размер на 74.64 лева начислена за всяка една от месечните главници за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г., разпредЕ. като начислена претенция, а именно: върху 300 лева обезщетение за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. мораторната лихва е в размер на 21.13 лева за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г., върху 300 лева обезщетение за периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г. мораторната лихва е в размер на 17.61 лева за периода от 01.08.2024 г. до 02.01.2025 г., върху 300 лева обезщетение за периода от 01.08.2024 г. до 31.08.2024 г. мораторната лихва е в размер нан 14.08 лева за периода от 01.09.2024 г. до 02.01.2025 г., върху 300 лева обезщетение за периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г. мораторната лихва е в размер на 10.68 лева за периода от 01.10.2024 г. до 02.01.2025 г., върху 300 лева обезщетение за периода от 01.10.2024 г. до 31.10.2024 г. мораторната лихва е в размер на 7.16 лева за периода от 01.11.2024 г. до 02.01.2025 г., върху 300 лева обезщетение за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. мораторната лихва е в размер на 3.75 лева за периода от 01.12.2024 г. до 02.01.2025 г., върху 300 лева обезщетение за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. мораторната лихва е размер на 0.23 лева за периода от 01.01.2025 г. до 02.01.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 2100.00 лева от датата на ЗИЗИ в съда 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението По делото са налице доказателства, че :

Ищецът и ответника са съсобственици на

Поземлен имот с идентификатор ***** /*******/ по КККР одобрени със Заповед РД- 1891/г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 26.05.2021 г., с адрес на поземления имот гр. П., ул. *****, цялото с площ от 315 /триста и петнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията 4 урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 2351 /две хиляди триста петдесет и едно/, кв. 137, /сто тридесет и седем/, парцел XXVII /двадесет и седми/, при съседи: поземлен имот с идентификатор ******* /*****/, поземлен имот с идентификатор ***** /*****/, поземлен имот с идентификатор ***** /*******/, поземлен имот с идентификатор ***** /****/ и поземлен имот с идентификатор ***** /******/, заедно със застроената в гореописания поземлен имот СГРАДА с идентификатор *****.1 /*****/ със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда - еднофамилна, като главницата е в размер на 2100.00 /две хиляди и сто/ лева, за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. и мораторната лихва върху тази сума е в размер на 74.64 /седемдесет и четири лева и 64 стотинки/ лева за периода от 01.07.2023 г. до 02.01.2025 г. и отправена покана до длъжника за заплащане на обезщетение по чл. 31 от ЗС, връчена на последния на 09.06.2023 г. чрез нотариус П. П., рег. № 723 на НК с район на действие - РС П. при следните идеални части от правото на собственост – 329/864 идеални части за Ю. Г. Н.,

-513/864 идеални части за А. З. А. и

-22/864 идеални части за И. Г.а Н.а.

Освен това ищецът е посочил и основанието въз основа на което са определени правата му и идеалните части върху процесните имоти, а именно - представено е и нее оспорено от ответника постановено съдебно решение № 103/23.05.1998 г. по гр.д. № 1941/1996 г. по описана ПРС делба на описаните по-горе имоти,

Като е видно, че с Определение № 260218/10.07.2022 г. ищецът e конституиран като наследник на съделителката по делото - негова майка Е. А.а П. - Н.а, а с молба с вх. № 263601/25.08.2022 г. ответникът А. З. А. поискал от съда същият да приеме главно встъпване и производството на мястото на първоначални съделители.

Съгласно отразеното в съдебно решение № 346/08.11.2024 г. по в.гр.д. № 245/2024 г. - по описа на Окръжен съд - П., по повод обжалване на решението на ПРС във втората фаза на делбата е посочено, че

„Ю. Г. Н. е наследник на преживелия съпруг на Е. А.а - Н.а - Г. Е. Н. и като такъв е собственик по наследство на 77/684 ид. части. На 07.02.2023

На 07.02.2023 г. е придобил чрез покупко-прадажба от З. А.а П. нейната 21/72 ид.

5 части, което е 252/964 ид. части и е станал собственик на 329/864 ид. части".

Не се оспори от ответника представената като доказателство - изпратената му покана, която той е получил и с която ищецът го е уведомил, че желае да ползва съсобствената си част от имота или да му бъде заплащано съответното обезщетение за ограничаване правото му на ползване от ответника.

Видно от изготвената и депозирана до ответника писмена покана по реда на чл. 31 от Закона за собствеността ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за ползите от имота, които е лишен, като е оценил дължимото се от ответника към него обезщетение за ползване собствената му част от съсобствения им имот на 300 лева месечно, като и с тази покана, го е поканил да му заплати обезщетение в размер на 7200 лева за последните 24 месеца, в които е ползвал имота лично, както и го е поканил да заплаща обезщетение от 300 лева месечно от датата получаване на нотариалната покана за това че ползва имота лично и го лишава от ползата от него.

Същата покана е връчена на ответника срещу подпис на 09.06.2023 г.

От този момент и до днес той не е изпълнил задължението си да заплаща претендираните суми от по 300 лева месечно по т. 2 от поканата, като същите се явяват предмет на ЗИЗИ с вх. № 12759 / 10.06.2024 г., образуваното въз основа на него ч.гр.д. № 3075 / 2024 г., ПРС, 10 състав и издадената въз основа на него ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК и настоящото производство.

За да установи че ответникът еднолично ползва имота и не допуска ищеца до него по делото бяха разпитани двама свидетели, които с показанията си недвусмислено установиха и по безспорен начин, че ищецът е посещавал имота многократно, правил е опити да влезе в него но е бил отблъснат котегорично от ответника.

Ответникът не е допускал ищеца до имота да го ползва, да влезе в него и го посети дори, като не му е осигурил никакво присъствие на територията му.

Съдът счита, че показанията на тези свидетели са достоверни и ясно изразяват отношението на ответника спрямо претендираните собственически права на ищеца, които са установени по съответния ред и от представеното съдебно решение се установява по безспорен начин това обстоятелство.

На следващо място и изпратената покана, а липсата на обратна такава - отговор на претенцията е основание да се уважи исковата претенция за периода заявена от ищеца в цялост.