Присъда № 87 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 87, постановена на 25.03.2026 г. по НОХД № 2076 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г.

Производството по НОХД № 2076 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1321 по описа за 2023 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. А.И.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на А.И.Ф. за това, че на 01.10.2023 г. в гр. Варна, се е заканил с убийство на К.С.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.

Също така Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на А.И.Ф. за това, че на 01.10.2023 г. в гр. Варна се е заканил с убийство на Ф..Ф. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 25.03.2026 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2076 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., представителят на Варненската районна прокуратура поддържа възведените обвинения спрямо подс. Ф., намирайки, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства по несъмен начин се установява авторството и съставомерността на престъпните деяния, за които е възведено обвинение на подсъдимия. Представителят на държавното обвинение подчертава, че за съставомерността на деянията не е необходимо пострадалите лица действително да са се изплашили, че заканата би могла да се осъществи, а е достатъчно да бъде обективирана закана чрез действия и думи, която представлява реална, действителна заплаха за живота на пострадалите лица.

Предвид тази своя позиция, представителят на Прокуратурата пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ на подс. Ф. за срок от три месеца и за двете извършени престъпления, като изпълненията на наказанията бъдат отложени по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 25.03.2026 г.

1 открито съдебно заседание по НОХД № 2076 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., служебният защитник на подс. Ф. – адв. А.А. от АК – Варна застъпва категорична позиция за недоказаност на обвинението, както от обективна, така и от субективна страна. Адв. Атанасов прави обстоен анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства, като поставя акцент върху заключенията на изготвените съдебно – психиатрични експертизи, които установяват, че отправените към св. К.С.С. и св. Ф.А.Ф. заплахи не са предизвикали страх у тях за действителното осъществяване на деянието от страна на подсъдимия, като също така обръща внимание на съда върху многобройните разминавания в показанията на св. С., дадени в досъдебната фаза на наказателното производство и показанията, дадени в хода на съдебното следствие, които разминавания са съществени и поставят много въпроси, които остават без отговор и които на практика не само разколебават, а напълно оборват обвинителните теза. Предвид изложеното, адв. А.А. отправя молба за постановяване на оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен и по двете повдигнати срещу него обвинения.

Подс. А.И.Ф. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Ф. моли да бъде оправдан по възведените срещу него обвинения.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В периода 2003 г. – 2023 г. подс. А.И.Ф. и св. К.С.С. живеели на съпружески начала в къща, находяща се в *.

От съвместното си съжителство двамата имали две деца – дъщеря, на име А.А. Ф. и син, на име Ф.А.Ф..

Поради влошаване на личните отношения между тях, св. С. се изнесла с децата си през 2023 г. от къщата, находяща се в кв. „Аспарухово“, ул.

„Балкапан“ № 17а, като тримата отишли да живеят в къщата на майката на св.

С., находяща се в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна.

На 01.10.2023 г. подс. Ф. се обадил по телефона на св. С. и я нарекъл с обидни думи: „курва долна“, „мърша“, като й казал, че ще я убие.

Св. С. сигнализирала на органите на ОД на МВР гр. Варна за агресивното поведение на подс. Ф., като още същия ден подс. Ф. бил установен да седи на спирка на масовия градски транспорт, находяща се в 2 близост до сградата на пощенската служба в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр.

Варна от свидетелите Г.П.В. и М.Н.Г. – служители на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, като бил отведен в сграда на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

На първо място съдът би желал да подчертае, че изцяло дава вяра на показанията на св. К.С.С., дадени в хода на съдебното следствие, която сравнително подробно разказа хронологията на събитията, случили се на инкриминираната дата 01.10.2023 г., довели до задържането на подс. Ф. в сграда на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна и впоследствие до повдигане на обвинения спрямо подсъдимия, които показания обаче не успяха да убедят не само съда, а всички страни, намиращи се в съдебната зала, че същата се е почувствала застрашена и заплашена от подсъдимия.

Самата св. С. призна, че е живяла около 20 години на съпружески начала с подс. Ф., като в определени периоди от време между тях действително е имало словесни разправии, в които подс. Ф. понякога е реагирал по – бурно, по – остро, по – невъздържано, като е чупил вещи, на висок тон е обиждал нея и децата си, но св. С. беше категорична, че никога подсъдимия не й е посягал да я удари, въпреки, че понякога я е бил заплашавал и е отправял някакви закани срещу нея.

На практика св. С. „обрисува“ идентична житейска ситуация, която се е случила и на инкриминираната дата 01.10.2023 г. – подс. Ф. й се обадил по телефона, нарекъл я „курва“ и „мърша“ и й казал, че ще я убие.

Разбира се, че съдът си дава сметка, че това не са нормални човешки отношения, особено между лица, които са живеели като семейство около 20 години и имат две пораснали деца, но в случая данни за извършено престъпление с квалификация по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК липсват.

Това е заключението и на вещото лице д-р. Р.Б., изготвило съдебно – психиатрична експертиза на св. С., което съдът безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено и което също установява, че изречените от подсъдимия закани спрямо св. С. не са възбудили у нея основателен страх за живота й за живота на нейния син.

3

Наказателноправната теория и съдебната практика са напълно последователни и категорични, че за съставомерност на престъпление по чл.

144 от НК е необходимо заканата да е възбудила основателен страх за осъществяването й, а в случая този признак напълно липсва.

Ето защо съдът оневини подс. Ф. по първото възведено срещу него обвинение, а именно, че на 01.10.2023 г. в гр. Варна, се е заканил с убийство на К.С.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие и го оправда на основание чл. 304 от НК от възведеното обвинение за извършено престъпление по 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.

По отношение второто възведено обвинение, че се е заканил с убийство спрямо сина си св. Ф.А.Ф. следва да се отбележи, че на първо място не се събраха никакви доказателства, че въобще на инкриминираната дата 01.10.2023 г. подсъдимия да е говорил със сина си, като от показанията на св.

С. стана ясно, че закани и заплахи спрямо св. Ф.А.Ф. въобще не е имало или поне тя не можа да си спомни подобно нещо.

Още повече, че не след дълго, след инкриминираната дата, самият св.

Ф.А.Ф. е пожелал да се върне да живее с баща си, поради което и е житейско издържано да се приеме, че св. Ф. не се страхува от баща си, иначе едва ли щеше да изрази желание да се върне да живее съвместно с него.

В тази посока е и заключението на изготвената от д-р. Р.Б. съдебно – психиатрична експертиза, което съдът няма причина да не кредитира като обективно и компетентно изготвено и което заключение също обуславя изначалната несъставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение на подс. Ф. спрямо неговия син.

Няма никакъв смисъл от анализ на показанията на двамата полицейски служители, а и като цяло на останалите събрани в хода на наказателното прозиводство доказателства, доколкото въз основа на коментираните вече доказателства съдът обосновава категорична позиция за несъставомерност на двете деяния, за които е възведено обвинение на подсъдимия, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда и по двете възведени обвинения за извършване на престъпления с правна квалификация по 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата 4 си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 87 гр. Варна, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски

Съдебни

Тодорка Т. Маркова заседатели: Лиляна Ф. Златева при участието на секретаря Мария Ст. Миланова и прокурора П. Цв. Г. като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Наказателно дело от общ характер № 20253110202076 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. Ф. – роден на *, живущ в *, българин, български гражданин, неженен, средно образование, работи, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА НЕВИНЕН ЗА ТОВА, ЧЕ: на 01.10.2023 г. в гр. Варна, се е заканил с убийство на К. С. С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А. И. Ф. – роден на *, живущ в *, българин, български гражданин, неженен, средно образование, работи, неосъждан, ЕГН:

**********

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ: на 01.10.2023 г. в гр. Варна, се е заканил с убийство на Ф. А. Ф. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така възведеното обвинение за 1 извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд – Варна.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2