Решение № 445 от 05.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Добрич, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230100083 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. М. М., ЕГН **********, гр.Д., чрез упълномощения адвокат Д. Ж. от ДАК срещу Д. Я. М., ЕГН **********, гр.Д. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.535 и 538 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: 1) 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляващо част от общо дължимо вземане в размер на 40000,00 лева, дължимо по запис на заповед, издаден на 20.03.2020г. от Д. Я. М., ведно със законната лихва върху сумата от 5000лв., считано от 19.10.2021г. до изплащане на вземането; 2) 100, 00 /сто/ лева, представляваща съдебноделоводни разноски, направени в производството по ч. гр. д. №3247 по описа на Районен съд Добрич за 2021г., за които горепосочени суми, е издадена Заповед за парично задължение №1231/20.10.2021г. по ч. гр. д. №3247/2021г. по описа на ДРС.

В ИМ се излага, че между страните бил подписан договор за паричен заем от 20.03.2020г., с който заемодателят Д. М. предоставил в заем на заемополучателя Д. Я. М. паричен заем в размер на 40000 лв. /в брой/, които последният е следвало да върне до 25.05.2020г. С цел - обезпечаване на вземането по договора за заем, ответникът е подписал запис на заповед от 20.03.2020г. Така, длъжникът М. се е задължил безусловно да заплати, без протест и на падежа – 25.05.2020 г., на кредитора Д. М. М. сумата от 40 000, 00 лева.

След изтичане на падежа, ответникът не е изпълнил задължението си и ищецът е подал в ДРС заявление по реда на чл.417, т.10 от ГПК срещу Д. Я., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 5000 лв., като част от 40000 лв., което е уважено от съда и е била издадена Заповед за парично задължение №1231/20.10.2021г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. №3247/2021г. по описа на ДРС за процесната сума от 5000лв.

След връчване на заповедта от ЧСИ Л. Т. на длъжника Д. Я., същият е подал своевременно възражение срещу нея и заповедният съд е указал на заявителя да предяви 1 установителни искове срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В изпълнение на горното разпореждане, ищецът-кредитор Д. М. е подал настоящата искова молба срещу Д. М..

С разпореждане от 14.01.2021г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея, което е било получено лично от Д. М. на 20.01.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на сумите, поради това, че не е подписвал процесната запис на заповед от 20.03.20202г., нито договора за заем от същата дата, въобще отрича да е получавал от ищеца сума в размер на 40000 лв. и да се е задължавал да я върне до 25.05.2020г. В тази връзка, Д. М. твърди, че положените подписи под договора за паричен заем и записа на заповед от 20.03.2020г. не са негови и са подправени и настоява за назначаване на съдебно-графическа експертиза.

С оглед гореизложеното, Д. Я. оспорва истинността на представените от ищеца документи - договор за заем и запис на заповед и моли, съдът да задължи Д. М. да представи в оригинал и договора за заем.

Ответникът, моли за отхвърляне като неоснователни и недоказани на исковите претенции. Претендира присъждане на съдебни разноски.

При преценка редовността на исковата молба, съдът констатира, че същата е подадена от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в предвидената форма и при авансово заплащане на дължимата, съобразно интереса държавна такса по иска / в размер на 2% върху претендирания размер/.

Съдът констатира съответствие и с останалите изисквания на ГПК за допустимост на иска, а именно: издадена заповед за изпълнение между страните, за посочената главница и лихви; връчването и на ответника и подаденото възражение от последния срещу заповедта в срока по чл.419 от ГПК и предявяване на установителния иск, като своевременно направени.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор. Оспорва иска и заявява, че е неоснователен.

Съдът преценява постъпилия отговор като допустим и редовен, тъй като е депозиран в срок, от надлежна страна, чрез упълномощен процесуален представител /адвокат М. Ж. от ВАК/, при спазване на останалите изисквания към отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Д. Ж., поддържа исковата молба.

Насрещната страна, представлявана от адв.М. Ж. и адв.Н. М., оспорва основателността на иска, оспорва да е бил в договорни отношения с ищеца, твърди, че не е получавал никакви парични суми от Д. М. и не е подписвал процесната запис на заповед от 20.03.2020г., нито договора за заем от същата дата.

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приобщеното ЧГД №3247/2021г. на ДРС, че е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в полза на Д. М. М. срещу Д. Я.

М., за сумата от 5000 лева, представляваща част от общо вземане в размер на 40000 лв., дължимо по запис на заповед, издаден от Д. Я. на 20.03.2021г., с падеж на задължението 25.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата по записа от подаване на заявлението до окончателното изплащане, на основание чл.418 ГПК. Въз основа на горното, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1231 от 20.10.2021г. по ч. гр. д.

2

№3247/2021г. по описа на ДРС.

Към делото е приложен заверен за вярност препис от представен пред заповедния съд /в оригинал/ запис на заповед, в който са обективирани съдържателните изисквания съгласно чл.535 от ТЗ. Посочена е характеристиката на заповедната книга – да се плати на посочения от записа бенефициер, сумата на дълга, падежа на задължението и място на плащането. Задължението е ясно определено, а именно: сума в размер на 40 000 лева.

От приобщената единична съд.-графическа експертиза /на л.39-41/, изготвена от в.л.

М. Н., се установява, че положеният за издател подпис в оригинала на записа на заповед от 20.03.2020г. и подписът в графата „Заемател“ по договор за заем от 20.03.2020г. са изпълнени от ответника Д. Я. М..

По искане на ответника съдът е допуснал повторна СГЕ /на л.78-81/, на основание чл.201 ГПК, изготвена от друго вещо лице, съгласно която не се потвърждава резултата от първоначалната единична експертиза. Вещото лице М. С. заявява и в съдебно заседание, че изпълненият за издателя подпис в процесния запис на заповед от 20.03.2020г. и подписът в графа „Заемтел“ в договора за заем от 20.03.2020г., не са автентични, не са изпълнени от ответника, а е налице опит за имитация на подпис.

По искане на ищеца, съдът е назначил тройна СГЕ, от заключението /л.150-161/ по която категорично се установява, че подписите на ответника под двата документа от 20.03.2020г. не са положени от него, а са имитирани.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи: Предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, след служебно извършена преценка от исковия съд, се явяват допустими, при наличие на предвидените процесуални предпоставки за това. Заявеното по реда на чл.417, т.10 от ГПК вземане на ищеца се основава на издаден от ответника Д. Я. М., запис на заповед от 20.03.2020г.

Съгласно разясненията в т.17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед.

В производството, кредиторът-ищец, следва да установи наличието на валидно менителнично задължение в предявения размер, т.е. съществуването на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Тежестта да установяване възраженията за недействителност/нередовност/ на записа лежи върху ответника.

От формална страна, съдът намира, че заповедната книга удовлетворява изискванията за валидност по смисъла на чл.535, т.2, т.3 и т.4 от ТЗ , тъй като съдържа всички съществени реквизити, предвидени в закона.

От приложения запис на заповед се установява, че същият е издаден от ответника Д.

Я. М. на 20.03.2020г. с падеж на 25.05.2020г. и бенефициер Д. М. М. сумата от 40 000 лева.

В текста на процесната запис на заповед от 20.032020г., е поето неотменимо и безусловно задължение от издателя Д. Я. М. без протест, да заплати на приносителя Д. М., сумата на определен на дата падеж.

Към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.10 от ГПК по образуваното ч. гр. д. №3247/2021г. по описа на ДРС – 19.10.2021г., този падеж е настъпил.

С оглед изричната уговорка в текста на записа, не е необходимо извършване на протест от кредитора за да настъпи изискуемостта на вземането. Представеният по делото запис на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е 3 написан;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

3. падеж;

4. място на плащането;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;

6. дата и място на издаването;

7. подпис на издателя.

Съгласно чл.536 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени по-горе, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

Запис на заповед, в който не е посочено място на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя. Процесният запис отговаря на всички формални изисквания на закона за неговата действителност.

Ищецът – бенефициер по записа на заповед, не следва да сочи каузално основание, което записът на заповед обезпечава, тъй като последният представлява абстрактна сделка.

При наведени от ответника конкретни твърдения за наличие на такова правоотношение, това би заставило ищеца да установи съответните релевантни факти и обстоятелства, от които произтича вземането.

Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на заповед, за установяване вземането по който, е предявил иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните, в производството подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото, възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед. В тежест на ответника е да установи, както относителните, така и абсолютните възражения срещу менителничната книга.

Ищецът е заявил други правоотношения извън записа, а именно - договор за паричен заем от 20.03.2020г., сключен между ищеца и ответника, по силата на който, Д. М. е отпуснал на ответника Д. Я., в качеството му на заемател, заем в размер на 40000лв.

/приложен е оригинала на договора на л.22 по делото/. В случая, ищецът сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е само обуславящо предмета на защита на ответника.

По делото се установи, че възражението на ответника за неавтентичност на процесния запис на заповед, предявен в заповедното производство, което води до неговата нищожност, съгласно чл.535, т.7 от ТЗ във вр.чл.536 от ТЗ, е основателно и доказано.