Решение № 132 от 16.05.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Дупница, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-000706 от 14.06.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Н. В. К., с адрес: гр.Д., ул."Б.м." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. С. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В молба до съда изразява становище по същество за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от страна на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2022 г., около 16:50 ч., в гр. Дупница, по ул. „Аркчийски мост“ срещу бензиностанция „Ромпетрол“ и с посока на движение към кв. „Ценеви“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил, марка и модел „Ивеко 35Ц 13А“, с рег. номер ******, собственост на Асен Илчов Асенов, с ЕГН **********, от гр. Дупница. Същият бил спрян за проверка от свидетеля И. П., който шофирал служебен патрулен автомобил и забелязал, че 1 товарния автомобил е със счупени стопове и задни светлини. Свидетелят извикал за съдействие автопатрул на гр. КПДГПА съставен от свидетеля К. К. и неговия колега А. Д. – мл. автоконтрольори, при ОДМВР - гр. Кюстендил. След извършени от тях справки с РСОД и ОДЧ в информационната система АИС-КАТ било установено, че това МПС е със служебно прекратена регистрация, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е без валидна полица за застраховка „ГО“.

За така установеното нарушение полицейският служител К. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения и от свидетеля П. и другия полицейски служител Д., като на нарушителя бил връчен и препис от акта срещу подпис.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление, като било образувано наказателно производство за деяние по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

С постановление от 09.06.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е прекратил образуваното наказателно производство по преписката и я е изпратил на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 22-5310-000706 от 14.06.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Н. В. К., с адрес: гр.Д., ул."Б.м." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ писма, справки и др. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите К. и П., които добросъвестно разказват това което си спомня за случая. Няма данни за някакви предходни влошени взаимоотношения между тях и жалбоподателя, които да поставят под съмнение обективността им при разказа за действията и извършените от всеки от тях и колегата му справки, които са осъществени при изпълнение на служебните им задължения, и с оглед проверката на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от свидетелите се потвърждава изцяло и от събраните множество писмени доказателства, които съдът приема за достоверни, тъй като са непротиворечиви и еднопосочни.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

2

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з-1632/02.19.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е постановил постановление за прекратяване на наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е конкретизирано от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ и най-вече на коя точно дата е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП. Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на посочената конкретна и задължителна минимална информация, относно датата на която е сторено това, компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, вкл. жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да събира доказателства в тази насока след като не знае кога и кой е този орган и спазена ли е изобщо формата и процедурата за прекратяване на регистрацията. Това според съда представлява още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с евентуално бъдещо установяване на тези данни едва от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено 3 ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата." По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП:

"служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателя, който дори не е и собственик на процесното МПС. Налице са предвидени императивно в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до АНО, като изцяло липсва втората предпоставка – уведомяване на собственика на ППС.

Поради това и доколкото не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е налице самостоятелно основание за отмяна на НП. В тази насока виж и задължителната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3 / 2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради полученото само от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди да управлява определен автомобил, дали същият не е бил служебно дерегистриран от някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие 4 или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това. Все информация, за която собственикът на МПС, респ. водачът-жалбоподател е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как жалбоподателят да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.