Решение № 2456 от 17.12.2018, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№......................................2018г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември

2018г., в състав:

Административен съдия: МАРИЯ ЙОТОВА при секретар Виржиния Миланова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2271/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от ЗУТ.

Образувано е след отмяна на Решение № 1312/13.07.2017г. по адм.д.

№ 1001/2017г. на Адм.съд Варна, с Решение № 10236/27.07.2018г. по адм.д. № 10125/2017г. на ВАС и връщане за ново разглеждане от друг състав жалба на Л.С.П. и С.И. ***, срещу Заповед № 0663/14.03.2017г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.1 ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път през ПИ 1443 по КП на СО “Планова“- гр.Варна, собственост на Л.П. по източната граница на имота с обща площ 54 кв.м и през ПИ 242 по КП на СО “Планова“ гр.Варна, собственост на С.Н., като се ползва определения вход за имота от север с обща площ 160 кв.м.

Жалбоподателките твърдят, че оспорената заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона. Конкретно излагат, че е било нарушено правото им на защита, тъй като: на С.Н. не е било изпратено обявление за постъпилото заявление за прокарване на временен път; депозираните в последствие от тях възражения не са били обсъдени и взети предвид от органа. Считат, че не са били налице и материалните предпоставки за постановяване на заповедта доколкото: предвиденият временен път засяга изграден водопровод, като реализирането му би лишило от достъп до вода всички 48 броя членове на Сдружение с нестопанска цел “Водоснабдяване местност „Планова“; разрешеният временен път не отговаря на изискванията на ЗУТ, същият е с ширина по-малка от 3.50 м; до обслужвания имот № 243 има предвидени два пътя, съгласно влезлия в сила ПУП-ПУР на СО “Планова“ гр.Варна; не е отразена методиката, по която са изчислени квадратурите, които се отнемат от техните имоти; не е посочен срока, за който се прокарва временния пътя. На изложените основания молят съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Д., а жалбоподателката Н. и чрез адв.Р.Г, поддържат жалбата и молят съда да я уважи. Претендират присъждане на съдебни разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – Кметът на Община Варна, чрез юрисконсулт Ц., в депозирано при първото разглеждане на делото писмено становище, което се поддържа, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че заповедта е постановена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма; спазена е процедурата по издаването й; преди постановяването й са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са били обсъдени направените възражения; взети са предвид материалните предпоставки регламентирани в нормата на чл.190 от ЗУТ. Претендира ю.к.възнаграждение в размер на 200 лв.

Заинтересованата страна – Д.И.Д., в хода на адм.д. № 1001/2017г. е изразил становище за неоснователност на жалбата. При новото разглеждане на делото - редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, наведените от страните възражения и приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по оспорването, прие за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лица с правен интерес /съобразно представените от всеки жалбоподател писмени доказателства/, пред надлежния съд и в законоустановения срок, като отговарят на изискванията по чл.150 от АПК, поради което са допустими за разглеждане.

По основателността:

Административното производство е започнало по подадено от заинтересованата страна Д.Д. Заявление вх.№ АУО024161ВН от 16.03.2016г. /л.45 от адм.преписка/ за прокарване на временен път до УПИ 243, м-т „Планова“ на гр.Варна, който има лице до проектирана нова улица, с цел достъп до имота за строителство.

Към заявлението са приложени документи за собственост, копие от предходна скица, копие от ПУР, както и декларация по чл.43 от АПК, че не е постигнал съгласие със собствениците на имотите, през които се иска прокарване на временен път по административен ред.

С протокол № 5/07.04.2016 година, комисия при Община Варна, назначена със Заповед № 1323/13.04.2011г. на Кмета на Община Варна, е разгледала заявлението на Д. и приложените към него доказателства, като е взела решение да допусне започване на процедура по издаване на заповед на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път по ДИ 243 по КП на гр.Варна, СО “Планова“ с ширина 3.50м. през ПИ 242 и 1443, като съществуващият на място път, представляващ част от имот 244 се разшири до 3.50м., като се навлезе в имот 1443 на запад.

За постъпилото заявление и решението на комисията за определяне на трасе за достъп до имоти и прокарване на временен път са уведомени с писмо изх.№ АУ024161ВН_001ВН от 15.04.2016г. Д.И.Д., И.М.В., К.М.В. и Л.С.П..

Срещу проекта е подадено възражение от С.И.Н., И.М.В. и К.М.В., като последните двама са възразили, че не са собственици на имот ПИ № 242, посочено е също, че искането за прокарване на временен път е в противоречие с решение по гр.д. № 632/1997г. по описа на ВРС, вписано в АВ-Варна, както и че до имот № 243, има предвиден път, който осигурява достъп. По предвидения ПУП-ПУР от 2011г. до имотът има достъп от две места.

Възражение е било депозирано и от жалбоподателката Л.С.П. с рег.№ АУ024161ВН_002ВН/26.04.2016г., с което е изразено несъгласие с приетото от Комисията становище, че ивицата от парцел ПИ 242, представлява съществуващ път, който може да се разширява.Твърди се, че в имот ПИ 242 има изградена жилищна постройка и други масивни постройки, ненанесени в Кадастъра, които поставят под съмнение законосъобразността на извършеното строителство. Изразено е несъгласието й да се отнема от собствеността, поради това че съществуват вече одобрени проекти за осъществяване на достъпа до поземлените имоти в кв.13.

Възраженията са разгледани от

Комисията на 10.06.2016г., видно от представеният по делото Протокол № 7, т.7-6, като не са уважени. Изложени са мотиви, че определеното с Решение 5-1 по

Протокол № 5/2016г. на Комисията за достъп до имоти и трасе за временен път, удължено с 5м на юг в имот 242 е най-икономичното, изгодно и най-лесно за изпълнение на място, като е направено предложение да бъде изготвена заповед на Кмета на Общината временният път да бъде прокаран през ПИ 243 и 1443, като съществуващия на място подход, представляващ част от имот 242 се разшири до 3.50м., като се навлезе в имот 1443 на запад, на осн.чл.190, ал.2 и ал.6 от ЗУТ.

С процесната Заповед № 0663/14.03.2017г., ответникът след запознаване с наличните документи, съдържащи се в административната преписка и като се е позовал на решенията на Комисията, на основание чл.190 ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешил на Д.И.Д., собственик на ПИ 243 по КП на СО “Планова“ гр.Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50м през имоти ПИ 1443 по КП на СО “Планова“ гр.Варна - собственост на Л.С.П. по източната граница на имота с обща площ 54 кв.м. и през ПИ 242 по КП на СО “Планова“ гр.Варна - собственост на С.И.Н., като се ползва определения вход за имота от север с площ 160 кв.м., съобразно скица, неразделна част от заповедта. В акта е посочено, че временният път се прокарва със срок до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влязъл в сила ПУП-ПРЗ за района. Посочено е, че имотите, през които се учредява право на преминаване не се отнемат, като размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето, ще бъде определен от Комисия по чл.210 от ЗУТ.

Съобразно заключението на в.л. при първоначалното гледане на делото ПИ 242 по КП на СОИ „Планова“ с площ 1 029 кв.м в северната си част, представлява тясна дълга отсечка с дължина 76м., с ширина варираща от 2,40м до 2,60м, достигаща в най-южната си част - 4,50м. В същия има два метални портала /видно и от снимковия материал към заключението/ - единият в северната имотна граница, а другият – в края на тясната отсечка. Според вещото лице, тази част от ПИ 242, която е засегната от проектния временен път е с дължина 63м. Трасето по което преминава временния път към настоящия момент, представлява „черен път“ от смесени пръст и камъни. Според вещото лице, съгласно приложена извадка от действащ ПУП-ПУР на СО „Планова“, одобрен с Решение № 3411-7 по Протокол № 35/22,23 и 29.06.2011г. на Общински съвет

Варна, ПИ 243 има предвиден достъп, посредством улица - тупик с ширина 3м. от южната страна на имота, която е свързана с други две улици – о.т. 71 до о.т.68 /с ширина 5м./ и от о.т. 68 до о.т.

242 с ширина 6м., реализирането на която ще осъществи достъп до ПИ 243, 244, 245 и 238. Като проектираното с процесната заповед трасе, от всички съседни имоти без достъп, реално обслужва само ПИ 243. Улица от о.т. 71 до о.т. 68, минава през сложен терен с няколко подпорни стени и разделя имотите на две части. Съгласно заключението, направеното замерване на място потвърждава посочените в заповедта местоположение на отразените по план граници, измерени площи и квадратури на отредените за временния път площи.

Съгласно дадените в отменителното решение на ВАС указания, при новото разглеждане на делото е допусната допълнителна СТЕ. От заключението на същата, дадено след запознаване с материалите по делото, оглед на место и допълнително извършени справки, допълнено в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява че: терена при имот № 243, до който следва да се осигури път за достъп, както и имоти № 242, 245, 116, през които преминава одобрения регулационен път от о.т. 242 до о.т. 68, а така също одобрения регулационен път от о.т. 218 до о.т. 68 е с голяма денивелация от порядъка на 5 до 10 м., като по трасето са изградени подпорни стени на няколко теренни площадки с височина от 0,60м. до 1,6м. Трасето на одобрения регулационен път от о.т. 242 до о.т.68 пресича изграден водопровод нанесен в подземния кадастър. Вещото лице е стигнало до извода, че по тези две трасета не е възможно изграждането на път за достъп до имот № 243, поради опасност от свличане на терена при засягане и разрушаването на подпорните стени.

От извършения оглед на място, вещото лице е установило, че по предвиденото трасе през имот № 1443 са налични трайни насаждения /плодни и трайни декоративни такива/ – лешник, липа, круша – високостеблена, 2 броя сливи на различна възраст, бадем, люляк, като в табличен вид е посочено за всяко едно от насажденията възрастта, физическото състояние и стойността. Сочи, че при прокарването на временния път същите ще подлежат на премахване. По предвиденото трасе през имот № 242 не са налични трайни насаждения.

На комбинирана скица № 2 към СТЕ със сини линии и син надпис в.л. е обозначило трасето на съществуващия водопровод, преминаващ през цялата дължина на предвидения път за достъп до имот № 243. Водопроводът попада изцяло в имот № 242 на жалбоподателката Н.. Същият представлява ПЕВП /полиетилен с висока плътност/ с Ф=32 мм и е изграден на дълбочина около 0,70 м. от горната повърхност на пътя, като с цел установяване на това обстоятелство е извършено разкопаване. Същият е отклонение от друг такъв изграден, като частна кооперация, като има и допълнителни разклонения. Трасето на водопровода е нанесено в подземния кадастър съхраняван в Община Варна /видно и от представеното копие от плана на подземния кадастър за местността/, както и в одобрения ПУП-ПУР на СО “Планова“. Съгласно констатациите, че тръбата е много тънка и е положена плитко, в.л. счита, че тръбопровода може да се напука при преминаване на тежкотоварна техника по трасето.

В съдебно заседание заявява, че по протежение на границата /скица № 2/, между имоти №№ 1443 и 115, там където се предвижда да мине временният път, има изградена ограда, която е с височина на фундамента около 60 см и с оградна мрежа и бетонови колове, насадени в основата, като стената на оградата представлява и частично подпорна стена, тъй като съществуващия път, който е на имот № 242, е на по-ниско ниво от терена на имот № 1443. Ако се реализира процесния временен път тази ограда би следвало да се събори. Потвърждава, че освен нея следва да се премахнат и двете големи портални врати, които затварят имот № 242 в северния край на пътя, и втори път затварят път към имот № 243.

Разпечатката съдържа 35 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f1fd156-29b1-4114-a7a9-22894a2a99ca