Определение № 3201 от 21.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3201 гр. Бургас, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501592 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 32630/04.09.2023г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 131001375 и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.

„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Капитанова, с адрес за призоваване – гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман № 77, ет. 2 против Определение № 4553 от 04.08.2023г., постановено по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата на „Еос Матрикс“ ЕООД за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1212/28.04.2023г. и изпълнителния лист, издадени по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас в частта за деловодните разноски.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Съобщение за поставения съдебен акт, въззивната страна е получила на 25.08.2023г., а жалбата е постъпила в съда чрез куриер, изпратена на 01.09.2023г., поради което и съдът намира, че е спазен едноседмичния преклузивен срок за неговото атакуване. Жалбата е подписана от лице, което разполага с валидна представителна власт и дължимата държавна такса е заплатена. При това 1 положение, съдът приема, че частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответната страна по депозираната частна жалба – А. З. С. не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Еос Матрикс“ ЕООД, с което се претендира да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която да бъде разпоредено длъжникът А. З. С. да заплати на заявителя следните суми:

- 6 436, 61 лева, представляваща главница по сключен Договор за потребителски кредит без обезпечение от 21.04.2017г., - 1 069, 50 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.04.2020г. до 15.03.2023г. и

- 734, 80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.04.2023г. до окончателното изплащане, както и - разноските по делото - 164, 82 лева, представляваща държавна такса и 250 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

В отговор на така постъпилото заявление, първоинстанционният съд е постановил Заповед за изпълнение № 1212 от 28.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредил длъжникът А. З. С. да заплати претендираните със заявлението парични суми, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 164, 82 лева, представляваща държавна такса и сума в размер от 50 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

С оглед предявеното заявление и постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е безспорно, че съдът 2 не е уважил изцяло искането на заявителя по отношение на претендираните разноски, като вместо претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 240 лева, съдът е присъди само сума в размер на 50 лева, представляваща възнаграждение за адвокат – тоест – по същество е налице частично уважаване на претенцията за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.

На основание чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. С оглед частичното уважаване на претенцията, съдът не е постановил диспозитив, с който да остави без уважение искането над присъдения размер от 50 лева, представляващи възнаграждение за адвокат до претендирания размер от 240 лева и предвид обстоятелството, че е налице изрична норма на чл. 413, ал. 1 от ГПК, която предоставя възможност на заявителя да атакува постановената заповед за изпълнение в частта за разноските, то и първоинстанционния съд при частично уважаване на тази претенция следва изрично да уведоми заявителя, че претенцията му за присъждане на разноски или част от нея е останала без уважение, за да може да започне да тече срок за атакуване на издадената заповед за изпълнение в частта й за разноските от страна на заявителя.

В конкретния случай – видно от доказателствата по първоинстанционното частно производство издадената Заповед № 1212 от 28.04.2023г., постановена по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас не е връчена на заявителя и с оглед обстоятелството, че е издаден изпълнителен лист с Разпореждане № 7600 от 18.07.2023г., постановено по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, получен от страна на заявителя на 28.07.2023г. (видно от отбелязването върху самата заповед), съдът намира, че депозираната Молба с вх. № 28936 от 01.08.2023г. по описа на Районен съд – Бургас за изменение на постановената заповед в частта за разноските е депозирана в срок и е допустима. Направеният извод от страна на съда, че молбата е просрочена е неправилен, тъй като заповедта за изпълнение не е връчена на заявителя и за заявителя не е започнал да тече срок за нейното обжалване в частта на разноските. Като я е оставил без разглеждане с мотив, че жалбата е просрочена първоинстанционния съд е направил погрешен извод, че молбата е 3 недопустима като просрочена, постановил е неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на определение по същество на депозираната Молба с вх. № 28936 от 01.08.2023г. по описа на Районен съд – Бургас за изменение на постановената заповед в частта за разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза на въззивната страна да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 15 лева, предвид уважената частна жалба.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4553 от 03.08.2023г., постановено по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата на „Еос Матрикс“ ЕООД за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1212/28.04.2023г. и изпълнителния лист, издадени по частно гр. дело № 2430/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за деловодните разноски.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на депозираната Молба с вх. № 28936 от 01.08.2023г. по описа на Районен съд – Бургас от „Еос Матрикс“ ЕООД за изменение на постановената заповед в частта за разноските.

ОСЪЖДА А. З. С., ЕГН ********** от гр.*** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 131001375 и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Капитанова, с адрес за призоваване – гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман № 77, ет. 2 сума в размер на 15 (петнадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5