Решение № 18197 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18197 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110112122 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ***** срещу **** с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 478,88 евро, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско“ по щета № ****, във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 263,49 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2021 г. – 27.04.2026 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 14.05.2021 г. около 09:10 часа в гр. София, на нерегулирано кръстовище, образувано от ***** и ****, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № **** и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, причинено по вина на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, който при извършване на маневра не е пропуснал движещия се отдясно автомобил.

Сочи, че към датата на произшествието увреденият лек автомобил „Фолксваген Голф“ е бил застрахован при него по имуществена застраховка 1

„Пълно Каско“, по която е образувана ликвидационна преписка по щета № **** и е изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на причинените вреди. Поддържа, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, до когото е отправена регресна покана. Твърди, че ответникът е заплатил само част от дължимото регресно вземане, поради което претендира заплащането на остатъка от 478,88 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 263,49 евро, представляваща обезщетение за забава за периода, посочен в исковата молба. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **** с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Не се оспорват настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, механизмът на настъпването му, вината на водача на застрахования при ответника автомобил, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и извършеното частично плащане по регресната претенция. Ответникът релевира възражение за погасяване на вземането по давност, оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение, размера на претендираното регресно вземане и дължимостта на претендираното обезщетение за забава. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, 2 в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните, че на 14.05.2021 г. около 09:10 часа в гр.

София, на кръстовището между ***** и ****, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ****, и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****; че процесното пътнотранспортно произшествие е причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ****; че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ****, е била застрахована при ответника; че към същата дата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Пълно Каско“; както и че на 20.10.2021г. ответникът е извършил частично плащане по предявената регресна претенция в размер на 6884,75 лева.

Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с реализираното ПТП.

В тази връзка по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. Й., чието заключение съдът кредитира като компетентно, обосновано и съответстващо на събраните по делото доказателства. В писменото заключение вещото лице е посочило, че процесният автомобил е бил първоначално регистриран на 30.09.2015 г., но в проведеното съдебно заседание изрично поправя този свой извод, като посочва, че правилната година на първоначалната регистрация е 2016 г.

Поради това съдът съобразява именно даденото в съдебно заседание уточнение на вещото лице. Вещото лице е установило, че стойността на необходимия ремонт на увредения автомобил, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП – 14.05.2021 г., възлиза на 2861,84 евро / 5 597,27 лв./, като в тази стойност са включени необходимите нови части, трудът по демонтаж и монтаж, възстановяването и боядисването на увредените детайли и необходимите материали. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при изчисляване на средни пазарни цени и включване на подмяната на десния фар общата стойност на необходимите разходи за възстановяване на автомобила 3 възлиза на 6 067,15 лв., или 3 102,09 евро. Посочено е също, че стойността на ремонта в официален сервиз възлиза на 7 806,35 лв., каквато сума е заплатена от ищеца на ****. Вещото лице е направило разграничение между двата начина на изчисляване, като е посочило, че при наличие на действащ гаранционен срок ремонтът би следвало да бъде извършен в официален сервиз с влагане на оригинални части, докато при определяне на размера на вредите по средни пазарни цени се отчитат пазарните стойности на необходимите части и ремонтни операции. Вещото лице е посочило още, че обичайните ликвидационни разноски, свързани с администрирането на щетата, са в размер между 15 и 25 лв.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика. Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се възприема от настоящия състав например 4

Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.

При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил в гаранция и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз), дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на кое да е от посочените две условия, т. е. ако автомобилът не е бил в гаранция или ремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз, щом това е условие за запазване на гаранцията. В този случай се приема, че автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че към датата на застрахователното събитие – 14.05.2021 г., процесният лек автомобил е бил в експлоатация 4 години, 7 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 30.09.2016 г.

В случая по делото е установено, че автомобилът е бил собственост на **** и е бил ползван от лизингополучател. Самото обстоятелство, че 5 автомобилът е бил предмет на договор за лизинг, не установява наличие на гаранционен срок към датата на ПТП, нито само по себе си доказва задължение за ремонт единствено в официален сервиз. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че към 14.05.2021 г. автомобилът е бил в действащ гаранционен срок, или че по силата на договора за лизинг ремонтът е могъл да бъде извършен единствено в официален сервиз на производителя. Обстоятелството, че по договора за имуществена застраховка е уговорен начин на ликвидация на щетата чрез официален сервиз, както и че ищецът действително е заплатил ремонта по представената фактура, не е достатъчно само по себе си да обоснове размера на отговорността на ответника по чл. 411 КЗ. Уговорките между имуществено застрахования и неговия застраховател относно начина на ликвидация на щетата обвързват страните по това правоотношение, но не могат да разширят отговорността на причинителя на вредата и на неговия застраховател по „Гражданска отговорност“ над размера на действително причинената вреда.