Решение № 4228 от 02.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20251100506769 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжниците – М. С. К., ЕГН **********, и В.Н.К., ЕГН **********, срещу отказа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 с район на действие СГС, да прекрати изп. дело № 20168410406594/2016г. – Разпореждане от 20.12.2024г. (чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК).

Имало период от две години през които не били извършвани изпълнителни действия.

Навеждат и възражение и за давност.

Взискателят – „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, представлявано от В.Г.С., счита, че жалбата е неоснователна.

ЧСИ Н.М., peг. № 841 с район на действие СГС, счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като мотивацията му е аналогична на тази на взискателя.

Съдът намира следното: от фактическа страна:

I. На 13.07.2016г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, в която е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжниците В.Н.К. и М. С. К.

(изпълнителните листове са два, издадени по реда на чл. 410 от ГПК, и по тях се дължи солидарно) – л. 2 и л. 4.

Изпълнителен лист, издаден на 13.06.2016г. по гражданско дело № 779/2016г. на Районен съд Плевен, 7 с-в и Изпълнителен лист, издаден на 13.06.2016г. по гражданско дело № 80/2016г. на Районен съд Плевен, 1 състав, срещу длъжниците М. С. К., ЕГН **********, 1 и В.Н.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес - гр. Плевен, ж.к. *********, за сумите: по Изпълнителен лист, издаден на 13.06.2016г. по гражданско дело № 779/2016г. на Районен съд Плевен, 7 с-в - 3 280,26 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, 3 263,48 евро - договорни лихви, 222,00 лева - наказателни лихви; 915,92 лева - присъдени разноски, и по Изпълнителен лист, издаден на 13.06.2016г. по гражданско дело № 80/2016г. на Районен съд Плевен, 1 с-в - 10 225,84 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, 1 719,11 евро - договорни лихви, 1 347,68 лева - присъдени разноски.

- на 14.07.2016г. е депозирана молба да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника В.Н.К. (л. 39);

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 192033/13.09.2017г. е връчена на длъжника В. К., на 15/09/2017 г. ( л. 61).

- с Молба с вх. № 116936/26.10.2017г. взискателят е поискал да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. К., както и да бъде наложен запор върху банковите му сметки (л. 62).

С Разпореждане от 10.01.2018г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, дължимо му от Политическа Партия АБВ Алтернарива за българско възраждане. Наложен е и запор върху всички левови и валутни банкови и платежни сметки, открити от длъжника в "Общинска Банка“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, “Банка Пиреос България” АД.

“Уникредит Булбанк" АД и “Сибанк” ЕАД (л. 64).

- със съобщение с изх. № 061334/24.04.2018г., е наложен запор върху вземането на длъжника В. К. (л. 81).

- с Молба с вх. № 010382/03.02.2020г. взискателят е поискал да се извърши справка за наличие на регистрирани моторни превозни средства на длъжниците, както и да наложи запор при наличието на такива. Поискано е да бъде наложена възбрана върху идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника В. К. (л. 104).

- в периода 11.07.2018г. – 09.03.2020г. по изпълнителното дело са постъпвали суми от наложения запор (л. 85-90, л. 93-103 – 16.08.2018г., 11.07.2018г., 13.09.2018г., 09.10.2018г., 15.11.2018г., 12.12.2018г., 11.02.2019г., 08.03.2019г., 08.04.2019г., 07.05.2019г., 08.07.2019г., 12.08.2019г., 18.09.2019г., 14.10.2019г., 18.11.2019г., 02.12.2019г., 23.01.2020г.);

От 13.03.2020г. до 15.06.2020г. не текат срокове – чл. 3 и чл. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

- с Молба с вх. № 019073/01.04.2022г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника М. К., както и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. К. (л. 112).

2

- на 15.01.2024г. е постъпила молба от взискателя с вх. № 002918/15.01.2024г., с която е поискано да бъде направена справка за регистрирани трудови договори на длъжниците и да бъде наложен запор върху трудовите им възнаграждения (л. 132).

- с Молба с вх. № 000122/06.01.2025г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да направи справка за наличието на регистрирани трудови договори на длъжника В. К., и да наложи запор върху тях (л. 165).

II – на 14.07.2014г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. К. (л.

19);

- на 08.01.2019г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в Регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжника М. К., както и да бъде наложен запор, в случай, че се установи наличие на банкова сметка. Поискал е да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника (стр. 91).

- с Разпореждане от 12.04.2022г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови и платежни сметки, открити от длъжника М. К., ЕГН:********** в "Банка ДСК” АД и “Юробанк България” АД (л. 122-3).

С Постановление от 25.06.2024г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на длъжника М. К. (л. 134), поради настъпила перемцпция.

С Молба с вх. № 053614/25.09.2024г. (относно: образуване на изпълнително дело), взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение срещу длъжника М. К., като е посочил като начин на изпълнение да бъде извършена справка за трудов договор на длъжника и да бъде наложен запор (л. 143). Т.е. делото е възобновено по отношение на нея.

Това е сторено с Разпореждане от 30.09.2024г. (л. 145).

- с Молба с вх. № 054709/02.10.2024г. взискателят поискал да наложи запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника М. К. (л. 146); и - с Разпореждане от 29.11.2024г. е наложен запор върху трудовото ù възнаграждение, дължимо от нейния работодател (л. 148).

III. По изп.д. е депозирана Възражение с вх. № 069418/18.12.2024г. от длъжниците, в която се релевирани доводи за настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК (л. 155-8).

На 20.12.2024г. с Разпореждане е постановен отказ (л. 161), за което длъжниците са били уведомени на 15.04.2025г. (л. 164). Жалбата е депозирана на 30.01.2025г. (л. 167).

Дадени указания за заплащане на държавна такса (Разпореждане от 30.01.2025г. – л.

172). Длъжниците са уведомени за това на 26.03.2025г. (л. 175). Таксата е заплатена на 28.03.2025г., а доказателства за това са представени на 31.03.2025г. (л. 177-80). от правна страна:

Частната жалбата е депозирана в срок.

3

Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е предвиден изрично (ал. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е допустима.

… в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството – т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. на ВКС по т.д. № 2/2023 г., ОСГТК, докладчици съдия Е.Т. и съдия М.Ж..

Така, всяко изпълнително действие, а и плащане, е прекъсвало двугодишния срок (т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. … Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица .

Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи - мотиви към т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. на ВКС по т.д. № 2/2023г., ОСГТК, докладчици съдия Е.Т. и съдия М.Ж.). Т.е. ако това е довод във връзка с прекратеното и възобновено производството по отношение на втория длъжник.

Давността, след влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК е 5 годишна (а не 3 годишна, каквото внушение е сторено в жалбата), доколкото заповедта има сила на пресъдено нещо (Определение № 214/15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., ГК, IV г.о., докл. Б. и например: Решение на СГС № 264613 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 7547/2020г.).

В „от фактическа страна“ дори не са цитирани всички изпълнителни действия прекъсващи изпълнителната давност. Самата жалба е бланкетна и всъщност не е посочено в рамките на цялото производство, кога, спорен длъжника, е налице 2-годишен период без изпълнително действие. Това е сторено само от страна на взискателя. Производството законосъобразно е било прекратено и възобновено по отношение на единия от длъжниците, което може да има отношение само към дължимите разноски по изпълнителното производство до този момент, но не е към задължението, предмет на изпълнителния лист.

4

Т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК се отнася до материалната давност. Тя не може да бъде предмет на това производство. Тя може да се релевира с иск с пр.осн. чл. 439, ал. 2 от ГПК.

Или, частната жалба е неоснователна.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. К., ЕГН **********, и В.Н.К., ЕГН **********, срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство – Разпореждане от 20.12.2024г., постановено от ЧСИ Н.М., peг. № 841 с район на действие

СГС, с което е отказано да се прекрати изп. дело