Разпореждане № 2423 от 10.01.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2423 гр. С., 10.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110152978 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

С Разпореждане № 24079 от 15.10.2021 година, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, че следва да отстрани допуснатите нередовности, като представи поправена искова молба с препис за съда и за ответника, като: - посочи цена на иска; - конкретизира правния си интерес от предявяване на иска срещу ЧСИ М.Б. и посочи конкретен ответник; - посочи конкретно искане съобразно и идентично на обстоятелствата на които основава исковата си претенция; - заплати дължимата се държавна такса в размер на 4%, съобразно цената на исковата или исковите претенции, но не по-малко от 50,00 лева, като съобрази, че при обективно съединяване на искове по правилото на чл.72, ал.2 от ГПК се дължи държавна такса върху цената на всеки иск отделно.

Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 12.11.2021 година като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 19.11.2021 година.

В указания срок – на 19.11.2021 година по делото е

91633/19.11.2021 година, ведно с поправена искова молба. постъпила молба с вх.№

С поправената искова молба са заявени искания от ищеца Й. К. Т., ЕГН **********, живущ в град С., кв.Д., ул. (АДРЕС), тел. **********, чрез процесуален представител – адвокат Д.С. - ВрАК, със съдебен адрес – град С., ул. (АДРЕС), тел. ********** против З.к. на СО К.К. със съдебен адрес: гр. С., ул. (АДРЕС);„(ФИРМА) ЕАД на адрес гр. С. бул.

(АДРЕС) и против Частен Съдебен Изпълнител (ЧСИ) с рег.№ *** М.Б. с район на действие Софийски градски съд, с адрес гр. С., бул. (АДРЕС).

След проверка на постъпилата поправена искова молба и по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е мотивиран отново да я остави без движение, тъй като:

- в поправената искова молба са заявени следните искания:

„1.

Да се установи дали (ФИРМА) към Софийска община има практика да „отменя“ административен акт, след като си заплати глобата нарушителят!

1

2.

Да се установи наличието на разписката, с която се твърди от столична община, че е връчено наказателното постановление № 351081/2018., съгласно чл.181(1),(2) от НПК.

3.

Да се установи закононарушението по Чл. 82(1) а) от ЗАНН с отправянето на възлагателно писмо от зам. Кмета на СО К.К. към ЧСИ, въпреки, че давностният срок е изтекъл на наказателното постановление № 351081/2018.

4.

Да се установи, че ЧСИ №*** М.Б. в нарушение на ЗАНН е образувал изпълнително дело №2021***0402033 по описа му.

5.

Да се установи, че ЧСИ №*** М.Б. в нарушение на чл.428 от ГПК не спази двуседмичният срок и предварително изтегли предявената сума без да има право на принудително изпълнение на вземането.

6.

Да бъде прекратено изпълнително дело №2021***0402033 по описа на ЧСИ №*** въз основа на Чл. 82(1) а) от ЗАНН, поради изтичане на давностния срок и вземането няма право да се събира принудително.

7.

Да бъде подведен под отговорност по чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, ЧСИ №*** М.Б. от действията на незаконосъобразно принудително изпълнение. Размерът на обезщетението съдът да определи.

Моля да ни бъдат присъдени цената на иска и направените съдебни разноски на основание чл. 78 от ГПК.“.

При така заявените искания съдът следва да укаже на ищеца да конкретизира правния си интерес предвид на следното:

Заявените от ищеца искания от т.1 до т.5 от петитума на исковата молба имат характер на искови претенции за установяване на факт – с правна квалификация чл.124, ал.4 от ГПК. Очевидно е заявяването в исканията, че се иска от ищеца да установява наличието на факти – „„1.

Да се установи дали (ФИРМА) към Софийска община има практика да „отменя“ административен акт, след като си заплати глобата нарушителят!, 2. Да се установи наличието на разписката, с която се твърди от столична община, че е връчено наказателното постановление № 351081/2018., съгласно чл.181(1),(2) от НПК., 3.

Да се установи закононарушението по Чл. 82(1) а) от ЗАНН с отправянето на възлагателно писмо от зам. Кмета на СО К.К. към ЧСИ, въпреки, че давностният срок е изтекъл на наказателното постановление № 351081/2018., 4.

Да се установи, че ЧСИ №*** М.Б. в нарушение на ЗАНН е образувал изпълнително дело №2021***0402033 по описа му., 5. Да се установи, че ЧСИ №*** М.Б. в нарушение на чл.428 от ГПК не спази двуседмичният срок и предварително изтегли предявената сума без да има право на принудително изпълнение на вземането.“.

По смисъла на закона – исковете за установяване на факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи.

Така както е формулиран петитума на исковата молба не става ясно – заявените искания от т.1 до т.5 следва ли и прави ли се искане от ищеца да се разгледат от съда като 2 отделни искови претенции, или са заявени като искания за установяване на обстоятелства, свързани с останалите искови претенции – за погасяване по давност на вземането, за осъждането на ЧСИ за вреди.

С оглед на горното следва да се даде възможност на ищеца да конкретизира исканията си, като обоснове и правния си интерес от установяването на сочените в т.1 до т.5 от поправената искова молба факти.

На следващо място – по отношение на заявеното искане в т.6 от поправената искова молба съдът следва да посочи, че исканията за прекратяване на изпълнително производство се отправят пред съответния съдебен изпълнител, а при отказ на същия да прекрати – се обжалва отказа пред съответния окръжен съд. В този смисъл ищецът следва да конкретизира това си искане като посочи, прави ли искане да се установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи суми по изпълнителното дело поради изтекла давност и в кой период твърди да е изтекла давността, като конкретизира сумите и периода.

По отношение на заявеното искане за осъждане на ЧСИ за вреди – съдът определя размера на обезщетението по справедливост, но когато такова е конкретно заявено.

Посочването на цена на иска за вреди е задължение на ищеца, а не на съда. Това е свързано и с определянето на дължимата се държавна такса по предявения иск за вреди и е императив по аргумент от чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. При това ищецът следва да посочи цена на иска, като конкретизира сумата, за която претендира да е претърпял вреди – посочи вредите по вид, периода в който ги е търпял, техния размер.

По отношение на искането – „Моля да ни бъдат присъдени цената на иска и направените съдебни разноски на основание чл. 78 от ГПК.“, съдът следва да укаже на ищеца да конкретизира прави ли искане за осъждане на ответниците за сумата от посочената общо цена на иска от 199,00 лева. За тази сума ищецът следва да уточни какво присъждане иска – като се съобрази, че присъждане на суми касае предявяването на конкретен осъдителен иск – с посочване на ответник от която се иска сумата, а в случай, че от тримата посочени ответници се конкретизира в условията на солидарност или разделност се претендира тази сума.

С оглед на посоченото по-горе съдът е мотивиран да остави без движение и поправената искова молба, като приема, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК – липсват яснота относно предявените искания, правния интерес от същите, цената на исковите претенции, срещу кой от ответниците са насочени, в условията на разделност или солидарност се иска присъждане на сумата . цената на иска.

След като ищецът отстрани неяснотите и неточностите в исковата молба и съдът ще може да определи правилно цената на всяка от исковите претенции и прецени и даде указания на ищеца относно размера на дължимата се държавна такса, съобразявайки заплатена до момента такава.

Мотивиран от горното и на основание чл.129 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК и на основание чл.128, т.2 от ГПК, съдът 3

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ поправена искова молба с вх.№ 91633/19.11.2021 година от Й. К. Т., ЕГН **********, живущ в град С., кв.Д., ул. (АДРЕС), тел. **********, чрез процесуален представител – адвокат Д.С. - ВрАК, със съдебен адрес – град С., ул.

(АДРЕС), тел. ********** против З.к. на СО К.К. със съдебен адрес: гр. С., ул. (АДРЕС);

„(ФИРМА) ЕАД на адрес гр. С. бул. (АДРЕС) и против Частен Съдебен Изпълнител (ЧСИ) с рег.№ *** М.Б. с район на действие Софийски градски съд, с адрес гр. С., бул. (АДРЕС), поради нередовности на същата.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето следва да отстрани допуснатите нередовности, посочени в обстоятелствената част на настоящето, като представи поправена искова молба с препис за съда и за ответниците, като отстрани констатираните неясноти, конкретизира правния си интерес, заяви ясни искания и посочи, дали заявените в поправената искова молба в т.1 до т.5 иска съдът да разгледа като отделни искови претенции и какъв е правният му интерес от установяването на факти по смисъла на чл.124, ал.4 от ГПК, посочи конкретна цена на иска за вреди от действия на ЧСИ, посочи прави ли искане за осъждане на ответниците за цената на иска – 199,00 лева и при разделност или солидарност заявява такъв иск.

УКАЗВА на ищеца, че ако не изпълни горните указния в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето и в посочения от съда обем - съдът ще върне исковата молба и ще прекрати производството на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

Указва на ищеца, че: Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на 4 страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата. Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".