Решение № 994 от 03.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530102104 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем *** от 14.05.2024г., по силата на който кредитодателят е следвало да предостави заемни средства в размер на 400 лева на кредитополучателя, а последния да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент 50% и ГПР 64.62 %. Срокът на договора е 16 седмици.

Във връзка с Договор за паричен заем *** от 14.05.2024 година и на основание чл.4, т.3 от последния, ищцата сключва и договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД София, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора за гаранция се уговаря, че дължи възнаграждение на втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД София за това, че става гарант по кредитното правоотношение, което възнаграждение се заплаща директно по сметките на „Изи Асет Мениджмънт“ АД София ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредита.

Ищцата сочи, че въпреки тези факти, касаещи договора за гаранция, ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД София не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в 1 сключения договор за потребителски кредит. Също така и въпреки, че в договора е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е противоречие с чл. 19 от ЗПК.

Счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД София няма право да формира ГПР в размер на 64.62 %. Това е така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ако сумата за възнаграждение на гаранта по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон.

Невключването на възнаграждението на гаранта в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение относно стойността на разходите, които ищцата трябва да направи по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Изложеното се подкрепя и от факта, че съгласно чл.4 от Договора за паричен заем, ищцата следвало да предостави в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на съответния договор, обезпечение, което да бъде - две физически лица-поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договора винаги е „Файненшъл България“ ЕООД София, като същевременно договорът за гаранция, се сключва непосредствено след подписване на основания договор. Същевременно в договора за гаранция се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основания договор. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика. Сочи, че поставените от ответника в чл.4 от процесния договор условия, практически са невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т.3 от цитирания член от договора, а именно предоставяне на гаранция от одобрено от ответника дружество гарант. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4, доверителят ми е трябвало да обезпечи заема с: 1/. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над ***.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за 2 последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2/. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Тъй като е невъзможно да се изпълнят първите две опции, за потребителя като единствен вариант остава само сключване на договор с дружество-гарант, което е предварително одобрено от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД София. В тази връзка считам, че това е опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на - „Файненшъл България“ ЕООД София е „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД София.

Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основания договор за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „Изи Асет Мениджмънт“ АД София и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит.

В продължение на горното изтъква, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл.68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесния договор за потребителски кредит, е уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.

За изчерпателност сочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди 3 сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното клауза, която предвижда, че следва да се предостави гарант/поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника.

Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела *** и ***.

Всичко изложено именно обосновава факта, че поръчителството е предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заемите.

В подкрепа на изложението, касаещо недействителността на договора за паричен заем цитира съдебна практика на съдилища от цялата страна именно срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД София.

Ищецът сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не е 4 произвела правен ефект смята, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД София за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожна. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл.138 от ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника.