Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 875 от 18.12.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 658/2023
Вид
Определение № 875
Подписан
18.12.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.117, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.10, ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17, ал.5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл.3 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
  • чл.25 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл.4, пар.1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. Варна, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000658 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 вр.чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, София, срещу определение №1476/30.10.2023г., постановено по т.дело №510/2022г. по описа на ОС –Варна, с което е било прекратено производството по делото на основание чл.28 от Регламент 1215/2012.

Жалбоподателят излага, че процесният договор за кредит е сключен по реда на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/.

Твърди, че приложението на потребителската защитна компетентност по смисъла на Регламент 1215/2012г. не е абсолютна като е ограничена единствено до договори, сключени при предпоставките на чл.17 от Регламента. Твърди се, че защитната компетентност се прилага само при предпоставките, визирани в б.а, б.б и б.в на параграф 1 на чл.17 от Регламента.

Твърди се, че договорът за целеви кредит по реда на ЗКСД е свързан с професия на кредитополучателя, което изключва приложимостта на чл.17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Компетентен да се произнесе по спора е съдът по мястото на изпълнение, т.е.

ВОС. Съобразно единствената цел на договора за целеви кредит, не може да се приеме,че същият е сключен за цел извън търговска дейност или професия на потребителя. Твърди се, че в случая договорът е сключен в конкретна и тясна връзка с неговата професия.

Обосновава се тезата, че договорът не покрива и предпоставките на б.а, б и б.в на пар.1 на чл.17.

Поддържа, че срещу лице, което има местоживеене в друга държава – членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела, свързани с договор – в 1 съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, какъвто е настоящия случай.

Твърди се, че разпоредбата на чл.17 от Регламента и уредената компетентност е изключение от принципите за определяне на международна компетентност, поради което следва да бъде тълкувана стриктно, а в случая не са налице както общата предпоставка, така и допълнителните предпоставки на б.а, б.б и б.в на пар.1 от чл.17 на Регламента.

Твърди се, че към датата на сключване на договора, потребителят има местоживеене в РБ като кредитодателят няма задължение да знае действителното му местоживеене във всеки един момент. Не е уведомяван за промяна в адреса и местоживеенето на кредитополучателя, а напротив, сам е посочил като свой адрес именно регистрираният такъв в РБ. Поради това се твърди, че българският съд е международно компетентен и съгласно чл.4, пар.1 от Регламента. Поради това счита, че съдът е дължал приложение на чл.47 ГПК. /цит.решение С-327/10, EU:C:2011.745/ Тъй като последното известно местоживеене на ответника се намира на територията на РБ, т.е от значение е фактическото местоживеене, а не гражданството на лицето, приложение намира чл.16, пар.2 /чл.18, пар.2/ от Регламента. Извършеното в конкретния случай връчване на ответника в Швеция съгласно Регламент №1393/2007 /приложен формуляр/ не установява, според жалбоподателя, че адресата живее там, т.е. не установява местожителство в друга държавачленка, а не в РБ, за да дерогира общото правило на чл.4, пар.1 от Регламент 1215/2012.

Поддържа се, че българският съд е компетентен и съгласно чл.7, т.1 от Регламента, доколкото спорът е свързан с договор – в съдилищата по мястото на изпълнението му.

Договорът за заем се квалифицира като договор за услуга съгласно практиката на ЕС /цит.решение/ В процесния случай, мястото, където е предоставена конкретната услуга по договора за кредит е РБ.

Моли за отмяна на неправилното прекратително определение и продължаване на съдопроизводствените действия срещу ответника.

Депозираната частна жалба е редовна и допустима – подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивен срок.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

ВОС е бил сезиран с искове за реално изпълнение на задължения по договор за кредит срещу ответника С. М. С., Варна, ул.Г.Г. №80. Сключеният договор е изплатим на вноски и има целеви характер - предоставен е по реда на ЗКСД с цел кредитиране на студенти с държавна финансова подкрепа. Банковото кредитиране по ЗКСД покрива характеристиките на потребителски договор по смисъла на чл.17, § 1, б."б", пр.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г., тъй като предвижда изплащането на вноски и е сключен във връзка с обучението на студент, който още не е придобил квалификация и не упражнява професия. В този смисъл е и установената съдебна практика /Определение №171/11.05.2021г. на ВКС по ЧГД №678/2021 г., IV г. о., ГК/.

В сключения договор за кредит кредитополучателят е индивидуализиран като 2 гражданин на Швеция, с постоянен адрес в РБ, Варна, ул.К.Ш. №9, вх.Б/3/, ет.2, ап.5. В последно издадено уверение на основание чл.10, ал.3 от ЗКСД, е посочен адрес в гр.Варна, ул.Л.К. №6, ет.3, ап.8.

Съобразно писмо на ОД на МВР –Варна, С. М. С., род на 29.07.1988г., ЛНЧ 100, гражданство Швеция, е имала статут на продължително пребиваващ в РБ гражданин на ЕС до 15.08.2020г. и последно заявен адрес в страната в гр.Варна, ул.Л.К. №6, ет.3, ап.8.

Последно е регистрирано излизане от страната през ГКПП Аерогара Варна на 03.12.2019г. Това обстоятелство съвпада с приключване на обучението на ответника в МУВарна, след май 2019г., когато е бил насрочен последен държавен изпит. Прекратяване на обучението е предпоставка и за фактическо преустановяване местоживеенето в РБ, съответно промяна в местоживеенето на страната/фактическо местоживеене/. Липсват каквито и да са данни ответникът да е продължил пребиваването си в страната. Съдът е извършил опити за връчване на известните адреси на местоживеене на длъжника в РБ, но безуспешно.

Установеното по-горе обуславя международния елемент на спора и задължава съда да съобрази специалните правила, наложени императивно за уеднаквяване и предвидимост компетентността на съдилищата в рамките на Съюза.

За настоящия състав е без съмнение характера на спора като потребителски, съотв. приложимостта на чл.17 от Регламента и визираната там компетентност. Аргумент в тази насока е налице и в чл.17, ал.5 от ЗКСД, който препраща относно правоотношението към нормите на ЗЗП, осигуряващи потребителска закрила.

Процесният договор за кредит съставлява реален заем за потребление, изплатим на банката на вноски, предоставен на ответницата за заплащане на таксите за обучение, поради което приложимите разпоредби за определяне на съд, компетентен да разгледа спора по предявения иск, са тези на чл.17 и чл.18 от Регламента, уреждащи компетентността при потребителски договори.

Съгласно чл.17, т.1, б."б", предложение първо от Регламент 1215/2012, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат чл.6 и чл.7, т.5, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски. Съставът не споделя изложените в жалбата аргументи, че се касае за финансиране на дейност, свързана с упражняване на професия, тъй като е ясно, че кредитът е предоставен на студент с единствената цел – заплащане на такси за обучение в МУ "Проф. Д-р П.С.", Варна./осигуряване чрез финансиране на обучението му/.

В случая съдът се е доверил на официално удостоверяване на връчване в съответствие с правото на държавата, където се намира адреса на кредитополучателя, обявен като последно известен според твърденията на кредитора. Не е установена промяна на това местожителство, а невъзможността за осъществяване на пряка връзка поради липса на достъп до жилище при наличие на обозначена пощенска кутия за кореспонденция, не може 3 да се тълкува и не е равнозначно на напускане на този адрес от потребителя. Поради това съдът не намира основание за приложение на цитираното в жалбата решение по дело С327/2010г. на СЕС, където актуалното местопребиваване на ответник в държава -членка не е било известно. Напротив, с връчването съгласно Регламент 1393/2007г., е потвърдена фактическата връзка на потребителя с Кралство Швеция, чийто гражданин е ответника.

Затова и компетентен да разгледа спора, насочен срещу потребителя е само съда в тази държава според императивното правило на чл.18, 2 от Р1215/2012. Сезираният съд дължи служебна проверка в изпълнение на задължението му по чл.28, пар.1 от същия Регламент.

Ищецът Банка ДСК ЕАД е посочил известен адрес на кредитополучателя в Швеция с молба от 25.08.2022г. Книжата по делото са били преведени на шведски език и изпратени на посочения от кредитора адрес за изпълнение на съдебна поръчка по връчване.

Междувременно, е направен опит за връчване на известните адреси на лицето в РБ, в гр.Варна, но без резултат. От удостоверяването на връчителя се установява, че при неколкократните посещения не е открит никой за получаване на съобщението, а по отношение на втория адрес са налице данни, че лицето е било наемател, но е напуснало жилището преди повече от три години. Съобразно, върнатия попълнен сертификат за връчване на книжа по реда на Регламент №1393/2007 се установява, че книжата са били връчени на 15.06.2023г., чрез оставянето им в обозначена пощенска кутия на адреса, без обратна разписка, откъдето съдът е заключил, че адресата е с настоящо местоживеене в Кралство Швеция.

Съвкупната преценка на релевантните факти: преустановяване на статута постоянното пребиваване на регистриран в България адрес и наличието на официално удостоверяване за извършено връчване в съответствие с правото на държавата, където се намира адреса на кредитополучателя, обявен като последно известен според твърденията на кредитора, обуславя извод, че ответникът е с местоживеене в Кралство Швеция. Следва да се има предвид, че върнатите книжа не установяват промяна на местожителството на ответника в Република България, а удостоверяват единствено невъзможност за осъществяване на пряка връзка от пощенския служител поради липса на достъп до жилище, но при наличие на обозначена пощенска кутия за кореспонденция. С връчването, извършено по реда на Регламент 1393/2007г., е потвърдена фактическата връзка на потребителя с Кралство Швеция, чийто гражданин е същият. Затова и според местоживеенето на потребителя към датата на образуване на производството, компетентен да разгледа спора е само съда в Швеция съгласно императивното правило на чл.18, §.2 от Регламент (ЕС)1215/2012.

Следва да се има предвид, че местоживеенето като релевантно понятие за приложение на чл.18, §. 2 от Регламент (ЕС)1215/2012 следва да се определи по българското законодателство – чл.62, § 1 от Регламента. По арг.от чл. 46, ал. 2 ЗНА вр. чл. 94, ал. 1 ЗГР, местоживеенето е мястото, на което едно лице живее фактически. Без значение е дали то съвпада с регистриран адрес. Без значение за определяне на местоживеенето са и временните отсъствия от този адрес -за ваканции, визити, бизнес и др. Фактът, че 4 потребителят не е уведомил доставчика за настъпила промяна в местоживеенето е ирелевантен за приложението на чл.18, §. 2 от Регламента.

От друга страна, липсва каквото и да е споразумение, което да визира избор на компетентен съд. Посочената от ищеца уговорка, че за неупоменатите в договора и Общите условия въпроси се прилагат разпоредите на ЗКИ, наредбите за прилагането му и други относими актове, би могла да се отнесе само до избор на приложим материален закон, но не и до споразумение за пророгация, с което изрично потребителя се отказва от гарантираната му от закона защита. Определянето на приложимо право е самостоятелна уговорка с материалноправни последици, която не включва имплицитно избор на компетентен съд.

Обратно, уговорката за договорно възлагане на спора на чуждестранен съд е уговорка с процесуалноправни последици.

Соченото разграничение е последователно застъпвано както в европейското, така и в националното законодателство. В разпоредбата на чл.25 от Регламент № 1215/2012 е предвидена възможност за страните да договарят, че съд или съдилища на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове. В чл.3 от Регламент (ЕО) No 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) е предвидено, че договорът се урежда от избраното от страните право. По идентичен начин в КМЧП са разграничени уговорките за избор на компетентен съд и избор на приложимо материално право /чл. 23 и чл. 93/.