Определение № 4457 от 20.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4457 гр. Варна, 20.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110109723 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 12035/13.02.2026 г. от ответника П. И. Белчев, чрез адв. Р.

В., за допълване на постановеното по делото Определение № 2120/ 06.02.2026 г., с което делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, чрез присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение. Моли, съда да допълни постановеното определение в частта за разноските, като присъди в полза на ответника сторените разноски в производство в размер на 1200 лв, представляващи заплатен адв. хонорар, за които се твърди, че са представени доказателства, както и отделно с молба с вх. № 12135/13.02.2026 г. е представил списък с разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Е.С. АД, чрез адв. Н.Б. е подал отговор. Моли д а с е оставите без уважение молбата от ответното дружество, к а т о счита същата за неоснователна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото Определение № 2120/06.02.2026 г. съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 232 ГПК, тъй като с молба с вх. 8148/02.02.2026 г. от ищецът заявява оттегляне на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай при постановяване на прекратителното определение съдът се е произнесъл в тежест на кого се възлагат разноските по делото, а именно в тежест на ответника, тъй като е станал повод за завеждане на делото/предявяване на иска. Изводът на решаващия състав е направен въз основа на доказателствата по делото, а именно факта, че плащането на претедираната от ищеца сума е заплатена след подаване на исковата молба.

1

За да се ползва ответникът от привилегията на чл. 78, ал.2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки- той да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал исковете. В случая е налице само второто, доколкото се сочи сумата предмет на исковата претенция да е платена, което е и мотив за нейното оттегляне пред съда. Изпълнението е направено след образуване на делото, преди получаване на съобщението с препис от ИМ. В ОИМ се оспорва основателността и допустимостта на исковата претенция. Предпоставките следва да бъдат налице кумулативно, като липсата на коя да е от двете обуславя невъзможността за приложение на нормата на чл.

78, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза посочената норма не може да намери приложение, доколко не е налице признание на иска от страна на ответното дружество.

Отделно от горното, съдът счита, че не се следват разноски в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Посочената норма предвижда право на ответника да получи разноски при прекратяване на делото. Доколкото обаче мотивът за извършеното от ищеца оттегляне на иск е извършеното в хода на процеса плащане на претендираните суми, то в тази хипотеза е налице изключение от общото правило и разноски следва да се присъдят в полза на ищеца въпреки прекратяването.

При така изложеното, искането на молителя следва да бъде оставено без уважение, поради неоснователността му както в частта, с която се моли за допълнение на определението, чрез присъждане на разноски за ответника.

Водим от горното, съдът

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноскитте.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12035/13.02.2026 г. от ответника П. И.

Белчев, чрез адв. Р. В., за допълване на постановеното по делото Определение № 2120/ 06.02.2026 г., постановено по гр.д. № 9723/202т г. по описа Районен съд – Варана, 51 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2