Решение № 354 от 04.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Смолян, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100202 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът И. П. С. е предявил срещу ответницата Й. Т. Щ. иск с правно основание чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането й по заповед за изпълнение № 483/04.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1122/2023 г. на РС - Смолян в размер на 1 476,90 лв., представляваща платени такси по т. 23 ТТРЗЧСИ по изп.д. № 318/2022 по описа на ЧСИ *** КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендира деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава иска, се свеждат до следното:

Ищецът и ответницата Й. Т. Щ. са били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.Смолян, ул. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, Община Смолян, област Смолян, одобрени със заповед № 300-5- 26/28.04.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 160 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи на имота: ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатори ***.1 с площ от 67 кв.м. и сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 19 кв.м. Във втората фаза на съдебната делба на описания имот, същият е изнесен на публична продан, за което е образувано изп.д. № 318 от 2022 г. по описа на ЧСИ *** ***.

В изпълнителното производство процесният имот е възложен на ответницата Й. Т.

Щ., която е заплатила дължимата сума за припадащия се дял на ищеца и съделител И. П. С..

За изготвяне на постановлението за възлагане по изп.д. № 318/2022 г. по описа на ЧСИ *** 1

*** ответницата е била уведомена да заплати на съдебния изпълнител сумата в размер на 1476.90 лв., представляваща дължима такса на основание т. 23 от ТТРЗЧСИ. Поради бездействието й, на 06.06.2023 г. ищецът И. С. е заплатил дължимата от ответницата сума в размер на 1476.90 лв. по сметка на ЧСИ *** ***.

При неплащането на сумата не се изготвя постановление за възлагане, не се изплащат на съделителя дължимата по разпределението сума, съделителят продължава да дължи местни данъци и такси и изпълнителното дело остава висящо.

След извършеното от ищеца плащане, изп.д. № 318 от 2022 г. по описа на ЧСИ *** *** е прекратено. За заплатеното от ищеца, ответницата е уведомена от него чрез СМС, но и до подаването на исковата молба същата бездейства и не погасява паричното си задължение за сумата в размер на 1476.90 лв.

Ищецът С. е изпълнил чуждо задължение, като се е обеднил със сумата в размер на 1476.90 лв., с която ответницата Щ. се е обогатила неоснователно за негова сметка.

Предявил вземането си по ч.гр.д. № 1122/23 на СмРС, като ответницата възразила срещу издадената заповед за изпълнение, което породило правния му интерес от водене на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен, тъй като приела, че плащането е извършено от ищеца като дарение, респ. за компенсация на причинени й от ищеца вреди - имуществени и неимуществени във връзка със съсобствените им имоти и водените дела и в резултат на изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца – неин племенник спрямо нея – негова леля. В отговора твърди, че след като платила стойността на 1/2 от изнесената на публична продан част от имотите, получила съобщение от ЧСИ, че дължи да заплати още 1 476,90 лв. такси, но тъй като й трябвало време, за да прецени как да набави средства за тях и се забавила, то племенникът й И. е решил и внесъл дължимата от нея сума. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба и моли да бъде уважен.

Претендира за деловодните разноски.

Ответницата се явява лично, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по изложените в пледоарията съображения.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на И. П. С. по чл. 410 ГПК на 01.12.2023 г. е образувано ч.гр.д. № 1122/2023 г. по описа на Районен съд – Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 483/04.12.2023 г., с която е разпоредено длъжникът Й. Т. Щ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. ***, да заплати на кредитора И. П. С., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. ***, сумата от 1 476,90 лева главница, ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 29,54 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

2

Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Щ. е възразила срещу заповедта за изпълнение, съдът с разпореждане № 93/16.01.2024 г. указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на заявителя на 22.01.2024 г. В едномесечния срок ищецът депозирал настоящата искова молба за установяване на вземането му срещу ответницата.

След извършена служебна справка в ЕИСС и в архива на РС съдът установи, че с решение № 215/ 17.08.2022 г. по гр.д. № 922/2020 г. на РС - Смолян на осн. чл. 348 от ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба между И. П. С. и Й. Т. Щ. при квоти 1/2 ид.ч. за И. П. С. и 1/2 ид.ч. за Й. Т. Щ. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със заповед № 300-5-26/28.04.2004г. на изп. директор на АГКК, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 67 кв.м., брой етажи: 3, с предназначение: сграда - паметник на културата и сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда - паметник на културата, като страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

С решение № 191/06.10.2021 г. по в.гр.д. № 251/2021 г. на ОС – Смолян е потвърдено първоинстанционното решение.

С определение на ВКС № 50/22.03.2022 по гр.д. № 304/2022 г. на ВКС, I г.о. решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване.

След влизане в сила на решението на СмРС на 23.09.2022 г. е издаден изпълнителен лист № 154 за изнесените на публична продан поземлен имот и сгради, въз основа на който по молба на И. С. е образувано изп.д. № 318/2022 на ЧСИ с рег. *** КЧСИ – ***.

На 06.06.2023 г. И. С. с платежно нареждане е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 1 476,90 лв. – дължими такси по ТТРЗЧСИ. Ответницата не оспорва плащането, нито, че с него са платени такси. В отговора на исковата молба изрично заявява, че след като платила стойността на 1/2 от изнесената на публична продан част от имотите, получила съобщение от ЧСИ, че дължи да заплати още 1 476,90 лв. такси, но тъй като й трябвало време, за да прецени как да набави средства за тях и се забавила, то племенникът й И. е решил и внесъл дължимата от нея сума. Нещо повече, тя не оспорва и извършеното възлагане на имотите в нейна полза.

Няма спор между страните, че след заплащането на дължимите такси, с постановление на ЧСИ на Й. Щ. е възложен изнесеният на публичната продан имот.

Следователно ответницата е придобила в резултат на възлагането от публичната продан собствеността върху целия имот – поземлен имот, ведно с построените в него сгради.

За извършеното плащане на дължимите такси ищецът е изпратил е-мейл до ответницата, с което я е уведомил, че е платил сумата от 1 476,90 лв. по сметка на ЧСИ *** и я е поканил да му я възстанови в 14-дневен срок на посочената от него сметка.

От така анализираните факти и обстоятелства съдът приема, че извършвайки плащане 3 на дължими такси по ТТРЗЧСИ, ищецът е изпълнил чужд дълг, без пълномощие, поради което отношенията между него и ответницата следва да бъдат уредени по реда на чл. 60 и сл.

ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие.

В случая съдът приема, че ищецът е платил дължимите такси от ответницата – обявена за купувач на притежаваната от първия 1/2 ид. част в изнесените на публична продан имоти, както в интерес на ответницата, за да се премине към възлагане на имотите на нея, така и в собствен интерес, за да му бъде преведена от ЧСИ платената от ответницата стойност на неговата част. При това положение и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД ответницата дължи да му заплати платените от него такси, дължими по ТТРЗЧСИ в доказания размер от 1 476,90 лв.. С тази сума ищецът се е обеднил за сметка на ответницата, плащайки нейно задължение, а тя се е обогатила, тъй като нейният патримониум не е намалял с дължимата сума, каквото намаление би се получило, в случай, че същата беше платила задължението си, и е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването.

Не се доказват твърденията на ответницата, че ищецът извършил плащането като дарение спрямо нея. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Осъществяването на дарение предпоставя дарствено намерение - мотив за дарителя, което в случая не се доказва.

Обратното единственият мотив на ищеца да извърши плащането е да бъде извършено възлагане на имотите на ответницата и на него съдия-изпълнителят да му преведе стойността на притежаваната от него част от имотите – предмет на публичната продан.

Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не успя да докаже възражението, че процесната сума й е дарена безвъзмездно и не дължи връщането й.

Не се доказва и възражението на ответницата ищецът да е платил сумата в изпълнение на нравствен дълг към нея. Служебно известен на съда е фактът, че между двете страни са водени и се водят множество имуществени спорове, в това число и три дела са на доклад на настоящия състава на съда. Не се доказва, обаче, ищецът с поведението си да е причинил на ответницата твърдените от нея вреди, беди и проблеми, за да бъде обезщетявана по някакъв начин за тях, предвид обстоятелството, че някои от делата са образувани от нея. Освен това именно поради водените между страните дела не може да се приеме, че ищецът изпитва необходимост да изпълни към своята леля някакъв нравствен дълг, още повече, че ако беше морално ангажиран към нея, не би се стигнало до воденето на такива дела.

Предвид изложените съображения искът е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода от спора следва ответницата да бъде осъдена да плати на ищеца направените деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство, а именно 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 29,54 лв. за държавна такса в исковото производство и 129,54 лв., от които 100 лв. за адвокатско възнаграждение и 29,54 лв. за държавна такса в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува вземането на И. П. С., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 483/04.12.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 1122/2023 г. по описа на Районен съд – Смолян, срещу Й. Т. Щ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** за сумата от 1 476,90 лева, представляваща платени такси по т. 23 ТТРЗЧСИ по изп.д. № 318/2022 по описа на ЧСИ *** КЧСИ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Й. Т. Щ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК да заплати на И. П. С., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** направените разноските по настоящото дело в общ размер на 629,54 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 29,54 лв. за държавна такса и 129,54 лв. за направените разноски по ч.гр.д.

№ 1122/2023 г., от които 100 лв. за адвокатско възнаграждение и 29,54 лв. за държавна такса в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му.