Определение № 573 от 19.12.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500467 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от С. Д. К., ЕГН **********, от гр. Н., чрез процесуални представители адв. Н. Д. и адв. Г. Р., срещу определение № 2954/25.11.2025 год. по гр.д. № 1428/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по по гр.д. № 1428/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд до приключване на наказателното производство по ДП № 304-ЗМ-229/2025 год. по описа на РУ Несебър, с влязла в сила присъда.

В частната жалба се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото, а изводите на окръжния съд за наличието на тези предпоставки са неправилни и в противоречие с практиката на ВКС. Цитирана е практика на ВКС. Твърди се, че въпреки, че е образувано досъдебно производство по което има привлечено лице като обвиняем, липсват пречки престъпните обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора да бъдат установени в гражданското производство по предявения иск, тъй като установяването им в гражданското производство не е невъзможно. Твърди се, че висящото наказателно производство в досъдебна фаза е ирелевантно за гражданския процес и гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, а предявеният иск не черпи своето основание в чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства. Твърди се, че спиране на настоящото производство следва да се извърши само ако факта на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а 1 спорното право е обусловено от тези факти, които предпоставки е отречено да са налице.Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от несрещната страна.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид частната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежа на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, честната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба на настоящата частна жалбоподателка С. Д. К., против ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, с която са предявени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на М. Й. И. да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. - частичен иск от 80 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 4 315,40 лв., претърпени от ПТП, настъпило на 02.05.2025 год. в гр. Н. по вина на водача на МПС Милчо Йорданов Исаков, ведно със законните лихви върху сумите считано от 28.05.2025 год. до окончателното им плащане.

При извършена служебна справка окръжният съд е установил, че по ДП № 304-ЗМ-229/2025 год. по описа на РУ Несебър, причинителят на процесното ПТП М. Й. И., с постановление за привличане на обвиняем от 24.10.2025 год. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1, от НК, което окръжният съд е преценил като основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

Окръжният съд е взел предвид, че обстоятелствената част на исковата молба по делото се припокрива напълно с обстоятелствената частта по постановлението за привличане на М. И. като обвиняем по висящото ДП относно деянието и фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП. Прието е, че спирането е необходимо тъй като съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е цитирана практика на касационната инстанция - определение №152/22.03.2021 г. по ч.т.д. № 470/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС; определения по ч.т.д. № 852/2019 г. на І т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 1611/2019 г. на І т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 1735/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, ч.т.д. № 428/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, ч.т.д. № 302/2020 г. на І т.о. на ВКС, ч.т.д. № 1567/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС,ч.т.д. № 1705/2020 г. на ІІ т.о. на 2

ВКС, ч.т.д. № 1520/2020 г. на І т.о. на ВКС,ч.т.д. № 1457/2020 г. на І т.о. на ВКС, ч.т.д. № 213/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС и др.

При извършената служебна проверка, настоящият съд намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, като напълно споделя правните съображения на окръжния съд.

По въпроса за предпоставките за спиране на гражданското производство по искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ до разкриване на престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на гражданския спор, постоянната практика на ВКС, включително цитираната в обжалваното определение приема, че с оглед обвързаността на гражданския съд от влязлата в сила присъда срещу виновния за съответното ПТП водач, съобразно чл.300 ГПК, изходът от наказателното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор.

В този смисъл е и актуалната към момента практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съд, и сочи неоснователност на възраженията по частната жалба. Така с определение № 2911/17.10.2025 год. по ч.т.д № 1553/2025 год. по описа на 2-ро т.о. на ВКС е прието, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 226, ал.

1 от КЗ /отм./, респ. чл. 432, ал. 1 от КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца – чл. 300 от ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, респ. чл. 432, ал. 1 от КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК /когато наказателното производство е в досъдебна фаза/, или на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК /когато наказателното производство е в съдебна фаза/. Извън хипотезите на чл. 124, ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това, в случай че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. Посочено е, че изводът, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, респ. чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва и от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл. 182, б. ”д” ГПК /отм./ – разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т.5 3 от действащия ГПК, както и че, ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

В настоящия случай е налице тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което по образуваното досъдебно производство на причинителя на процесното ПТП е повдигнато обвинение, поради което изводите на окръжния съд по обжалваното определение за наличието на предпоставки за спиране на гражданското производство по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, като кореспондиращи със закона и трайно установената съдебна практика, са правилни и изцяло се споделят от настоящия съд.

Предвид горното обжалваното определение се явява правилно, а подадената частна жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от С. Д. К., ЕГН **********, от гр. Н., чрез процесуални представители адв. Н. Д. и адв. Г. Р., срещу определение № 2954/25.11.2025 год. по гр.д. № 1428/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500467 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от С. Д. К., ЕГН **********, от гр. Н., чрез процесуални представители адв. Н. Д. и адв. Г. Р., срещу определение № 2954/25.11.2025 год. по гр.д. № 1428/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по по гр.д. № 1428/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд до приключване на наказателното производство по ДП № 304-ЗМ-229/2025 год. по описа на РУ Несебър, с влязла в сила присъда.

В частната жалба се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото, а изводите на окръжния съд за наличието на тези предпоставки са неправилни и в противоречие с практиката на ВКС. Цитирана е практика на ВКС. Твърди се, че въпреки, че е образувано досъдебно производство по което има привлечено лице като обвиняем, липсват пречки престъпните обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора да бъдат установени в гражданското производство по предявения иск, тъй като установяването им в гражданското производство не е невъзможно. Твърди се, че висящото наказателно производство в досъдебна фаза е ирелевантно за гражданския процес и гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, а предявеният иск не черпи своето основание в чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства. Твърди се, че спиране на настоящото производство следва да се извърши само ако факта на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а 1 спорното право е обусловено от тези факти, които предпоставки е отречено да са налице.Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от несрещната страна.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид частната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежа на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.