Решение № 2599 от 28.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2599 гр. София, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110154895 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право) от, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - Фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи/ат при условията на разделност (1/2 + 1/2):

- сумата от 347,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Кр. п., ж.к. Р., бл. **, вх.**, ет.

**, ап. **, за периода м. 05.2018г. до м. 04.2019г.; и

- сумата от 42,34 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.06.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца -Фирма, не се ангажира със становище.

Ответниците – В. КР. К. и ЦВ. КР. К., оспорват иска:

- навеждат множество доводи между които такива за недопустимост и за давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 1 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.

Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Апартаментът е предоставен на Цана К.а със Заповед на СНС ИК от 82г. за нуждите на сина ù Кр. В. К.. В последствие тя му дарява 3/4 ид.ч. от жилището (НА от 1997г.). До 1996г. партидата е била на името на г-жа К.а. Тя живее в него и към 2001г., когато е проведено ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител. В списъка е под № 6.

Ц. К.а е починала на 25.04.2010г. (Справката за наследници е изготвена служебно: общоизвестно обстоятелство - Р. № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г., ІІ г.о. на ВКС, за което съдът може да извършва справки - Решение № 2131 от 13.04.2020 г. на СГС по в.гр.д. № 13349/2019 г.: При извършената служебна справка в поддържания от НАП публичен регистър на лица, регистрирани по ЗДДС, се установи …) и е оставила за наследници:

- Красимир Василев К. (син), също починал и оставил за наследници:

- съпруга и двама сина, като става въпрос за ответниците.

Заявлението е депозирано на 15.06.2021г.

Цв. и В.К.и са предявили отрицателни установителни и частични искове на 19.08.2021г. (служебна справка). 25 лева от 156,17 лева.

С Решение от 10.02.2022г. по гр.д. № 48163/21г. на СРС, по отношение на ищеца в този производство е прието за установено, че В.К. не дължи сумата от 25 лева, представляваща част от общо претендирана сума от 156,17 лева (1/2 от 312,34 лева) от ответника като главница – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. ** ет. ** отчитан с абонатен № ****, от която сума 13 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и 12 лева за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.

В мотивите на акта се сочи и следното: С оглед на това съдът приема, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., в апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх.**, ет. **, отчитан с абонатен № ********, е доставена топлинна енергия на стойност 312,33 лева, която към настоящия момент не е заплатена. Тъй като решението е представено от страната (потребителя), съдът приема, че следва да се счита за признание за неизгоден за 2 нея факт (чл. 175 от ГПК). от правна страна:

I. Формирайки извод за недопустимост на предявения иск, въззивният съд не е съобразил, че отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен както в срока за възражение по чл. 414 ГПК, така и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането (в този смисъл и решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г. IV г. о. ВКС). Съдът не е съобразил, че бидейки сезиран с иск за установяване недължимост на вземането не е обвързан от преценката на заповедния съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу длъжника (служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск на кредитора обхваща и наличието на възражение на длъжника и спазването на срока по чл. 414 ГПК, без да е обвързан от преценката на съда в заповедното производство - т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. ОСГТК ВКС) - Решение № 207 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева. В мотивите се сочи и следното: Към момента на предявяване на иска на 17.09.2012 г. по гр. д. № 1160/2012 г. на Великотърновски окръжен съд няма издадена заповед за изпълнение за вземането на ответника за сумата по нот. акт № . от 2010 г.

Второто цитирано от ответника решение, действително сочи, че настоящото производство би следвало да се прекрати (Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева). Този състав на СРС обаче приема, че това е по-скоро изолирана или най-малкото хипотеза на неконсолидирана практика (например: Определение № 14237 от 9.09.2020г. на СГС по гр.д. № 6564/2020г. и Определение № 384 от 14.08.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 217/2019г., I т.о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова; Определение от 30.09.2021г. на СГС по ч.гр.д. № 10674/21г. и Определение № 1794/02.03.2022г. на СГС по ч.гр.д. № 20211100512771 по описа за 2021г.).

Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 (чл. 422, ал. 1 от ГПК). Съобразно изложеното, тази претенция не би могла да бъде обусловена от евентуална отрицателна установителна такава (дори и да се приеме, че последната е допустима).

II. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.

149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това 3 е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда. И в конкретната хипотеза, това означава, че двамата братя (но и майка им), доколкото друго не е установено, са собственици при равни квоти и страни в облигацията.

Давността е 3-години, считано назад от 15.06.2021г. (не е обхванат от давност и периодът след 01.04.2018г. (началната дата на съответния пълен месец, преди посочения период), предвид падежа на вземането. Това е единственият довод, който, предвид уточнението, сторено от адв. Билева, настоящият състав би зачел (в смисъл обсъдил). Решаващият орган намера, че останалото в двата отговора е представлява „правен баласт“, с която се иска прекратяване/спиране на това производство, което по разбиранията на цитираната практика на СГС (Определение № 14237 от 9.09.2020 г. на СГС по гр.д. № 6564/2020г.), всъщност е 4 злоупотреба, и което важи и за останалата част, предвид кумулативното оспорване и признание. Решаващият орган намира, че в крайна сметка процесуалната идея на ответниците (техните процесуални представители) е била да се наведе бланкетен довод за давност (който не е основателен), а и да се забави производството, докато приключат отрицателните установителни искове.

Недопустимо е обаче да се оспорват факти, за които страната знае дали са се осъществили, или би следвало да знае. В случая – дали е собственик на жилището и роднинската ù връзка с първоначалния собственик. Доводът, че „не било установено по безспорен начин“ е хипотеза на типична процесулана злоупотреба (например л. 49).

Недопустимо е и да се оспорват всички правнорелевантни факти, а същевременно и да се признава, че това, което евентуално би установило експертното заключение, не се оспорва (например л. 49 гръб). В крайна сметка, едва в първото о.с.з. се признава, че в сградата има топлоподаване.

III. В двете насрещни отрицателни установителни молби се твърди, че ответниците не дължат, според съда, съобразно смисъла на изложеното следва да се разбира „поне“, 25 лева от 2 Х 156,17 лева. Това не са точно частични искове.