Решение № 2917 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2917 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110117325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. И. С., с която се иска признаване за установено по отношение на на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 100 лева – цена за доставена за периода месец май 2019 г. – месец декември 2019 до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Ф. ж.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** ((аб. № ******)), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2023 г., до окончателното плащане; 48,58 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 25.01.2023 г., и 4,39 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 05.03.2020 г. - 25.01.2023 г. – част от вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 6705/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав (с поправена очевидна фактическа грешка с определение от 27.06.2023 г.), като за останалата част от вземанията – 100 лева цена за топлинна енергия, и 20,05 лева – цена за услугата „дялово разпределение“, заповедта е влязла в сила, тъй като ответницата е признала вземанията си.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил 1 определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – З. И. С., с който предявеният иск се оспорва , с който предявеният иск се оспорва по основание. Поддържа се, че законна лихва може да се дължи само от датата на издаване на изравнителните годишни сметки, но тя се дължи само ако са издадени преди уредения им падеж в общите условия на ищеца. Тъй като това не било така, по общо правило забавата настъпвала след покана, а ответницата не е била канена да плати преди образуване на настоящото дело, поради което не дължи претендираните лихви за забава. За цената на услугата „дялово разпределение“ пък не е уговорен падеж. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност, включително поради погасяване на задълженията за главница, върху които са начислявани лихвите, като се поддържа, че за месечните сметки давност тече от отделните им падежи и не може да се продължава с издаване на изравнителни сметки. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска чрез представител, ответницата не взема участие, но с писмена молба посочва, че оспорва да е собственик на спорния имот.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно възражението на ответницата, подадено в приложеното към настоящото дело частно гражданско дело № 6705/2023 г. (на лист 45), последната изрично е признала чрез пълномощника си по настоящото дело, че не оспорва задължението си за цена на топлинна енергия за описания в първия абзац от решението имот до размер от 138,57 лева за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., както и цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за процесния имот. Поради това възражението на ответницата, че признавала, че е задължено лице за доставената до процесния имот топлинна енергия, е неоснователно – налице е влязла в сила заповед за изпълнение за това, че именно ответницата дължи на ищеца консумираната в същия имот енергия. Не може в исковия процес за установяване на вземането за останалата част от същата заповед да се правят възражения, че не съществува облигационна връзка между страните.

Съгласно представено на лист 28 от делото извлечение от месечни сметки за периода от месец май 2019 г. до месец август 2021 г., признато за достоверно от ответницата в отговора на исковата молба (на лист 45 – 46 от делото), задълженията по месечните фактури за цена на топлинна енергия са както следва: за януари 2020 г. – 1,24 лева; за февруари 2020 г. – 1,24 лева; за 2 март 2020 г. – 1,24 лева; за април 2020 г. – 1,23 лева; за май 2020 г. – 1,24 лева, и за юни 2020 г. – 1,26 лева, а на 31.07.2020 г. е издадена изравнителна сметка на стойност 136,36 лева.

Съгласно представен на лист 29 – 30 от делото договор между етажните собственици на сграда с адрес: София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 212, вх. В, и третото лице – помагач, цената за отчен период е 4,20 лева на уред, както е посочено в т. 5.2 от договора, а от т. 5.3. следва, че отчитането е веднъж годишно, като ако се иска отчет по друго време, съгласно т. 5.7. за допълнителното посещение се заплаща по 2,10 лева на уред.

Съгласно представен на лист 31 – 32 от делото протокол от общо събрание на етажните собственици от 23.09.2002 г., неоспорен от ответницата, последната е заявила, че има три уреда в дома си и е поискала разсрочено плащане, и е взето решение процентът за разходи от сградната инсталация в сградата да се определи на 20 %.

Съгласно представени на лист 11 – 12 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от изтичане на периода, за който се отнася изравнителната сметка. Съгласно чл.

22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал.

3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава. В чл. 63 от общите условия е уредено, че при смърт на клиента наследниците следва да уведомят писмено ищеца за това и да представят споразумение кой ще поеме задълженията за заплащане на топлинна енергия, като ако не се предостави такова, партидата се прехвърля на наследниците на последния абонат съгласно дяловете им по удостоверение за наследници.

Останалите доказателства по делото нямат значение за правилното му решаване.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

С оглед на влязлата в сила част от заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че ответницата съгласно чл. 153 ЗЕ дължи цената на доставената до процесния имот топлинна енергия, като ответницата не оспорва доставените количества. Спорът между страните е за това дали вземанията са погасени по давност, която е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и дали се дължи лихва с оглед на уговорения падеж на задълженията.

Съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение, което се приравнява съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК на датата на подаване на исковата молба за целите на материалното право, вкл. и прекъсване на давностния срок 3 по чл. 116, б. „б“ ЗЗД, на 07.02.2023 г. Следователно погасените по давност вземания са тези, които са се дължали преди 01.12.2019 г., тъй като в периода на давностния срок за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (68 дена) давността е спряна на основание чл. 3 ЗМДВИП по време на извънредното положение заради пандемията от covid-19.

В случая претенцията не е за месечни сметки, издадени преди 01.12.2019 г., а за разлика, установена с изравнителната сметка за отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. Ответникът възразява, че по този механизъм давността за вземането се продължавала с отлагане на издаването на изравнителната сметка. Това обаче не противоречи на законодателната идея за началото на давностния срок, който тече от падежа на задължението – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, като този падеж е фактически невъзможно в случая да настъпи преди отчитането на измервателните уреди. В случая етажните собственици са сключили за ответницата договор при годишно отчитане, като е предвидено, че за по-често отчитане се заплаща такса за допълнително посещение. Следователно ответницата е била съгласна с годишното отчитане, поради което падежът на задължението за заплащане след изравняване следва да се приеме за допустимо да е веднъж годишно. Определеният от ищеца в чл. 32, ал. 3 от общите му условия начин на изравняване веднъж годишно съответства на този механизъм за отчет. Според чл. 33, ал. 2 от общите условия обаче падежът за задължението по изравнителната сметка 45 дена след изтичане на периода, за който се отнася, т.е. до 15 юни на съответната година. Няма как да се приеме, че е било възможно задължението да бъде установено по размер преди това годишно отчитане, следователно и не следва да се приема, че задължението има друг падеж.

Определянето на падежа на изравнителната сметка за период от издаването също не е договорна клауза, която противоречи на закона, добрите нрави или морала. Това е така, тъй като става въпрос за периодично вземане, за което и по обичай е ясно на всички ползващи централно водо-, електро-, газо- или топлоснабдяване, както и телефония, интернет или кабелна телевизия, се плаща през някакъв определен разумен период, който се повтаря. Обикновено този период е месечен. В случая е предвиден 45-дневен такъв. Да, той не е от фиксирана дата, а от издаване на фактурата, но тъй или иначе добросъвестният (а и всеки обичаен) потребител на услуги за битово топлоснабдяване си проверява сметката в рамките на всеки период, за който излезе нова такава (в случая става въпрос за помесечно отчитане и месечни сметки, т.е. обичайният потребител си следи сметката всеки месец). И тъй като периодът за плащане на изравнителната сметка е по-голям от този, в който обичайно излизат редовните прогнозни сметки – един месец за последните, то всъщност удълженият 45-дневен период за плащане на изравнителната сметка не налага на потребителя повече задължения от обичайните при помесечно отчитане, и дори дава 15 дена допълнителен срок за покриване на изравнителната сметка или договаряне на разсрочването .

Ако ответницата иска по-чест период на отчитане, който би направил и давностният срок по-кратък, тя е следвало да сключи договор за това, по който обаче би носила и по-високи разходи.

4

Неоснователни са и възраженията на ответницата, че неспазването на срока за издаване на изравнителната фактура до 15 юни на годината, в която е краят на отоплителния сезон, води до погасяване на задължението. Съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД при тези случаи, в които настъпването на падежа зависи от активно поведение на кредитора, давността не започва да тече от някакъв минал момент, а от момента, в който задължението е възникнало. Дори според общите условия обаче този момент не е месецът на потребление, а датата, на която следва да си изготви общата фактура – в случая 15.06.2020 г. Преди това не е можело да се иска въобще изпълнение за конкретна сума по изравнителната сметка.